Решение № 11461 от 28.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7427/2016 г.

Решение № 11461 от 28.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7427/2016 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е във фазата на втора касация. Образувано е по касационна жалба на А. Н. Б. от гр. В. срещу Решение № 1033 от 09.05.2016 г. по адм. дело № 660/2016 г. по описа на Административен съд В., в частта с която е отхвърлена жалбата му против РА № 031201176/03.08.2012 г. на орган по приходите съгласно ЗОКО № К-1201176/25.06.2012 г., потвърден с Решение № 900/28.01.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. /ОДОП/. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, при нарушение на материалния закон и при необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че в конкретния случай правилата при формиране на данъчната основа са нарушени при издаване на процесния РА, тъй като ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 от ДОПК, което не се потвърждава от събраните по делото доказателства. Отправя оплакване, че атакуваният ревизионен акт се явява неправилен и следва да бъде отменен изцяло, поради това, че е издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон, а не както счита съда само по отношение на 2007 и 2009 г. Иска отмяната на съдебния акт и постановяване на друг по съществото на спора, с който да се отмени оспорения РА, при условията на евентуалност да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на АС-В. Претендират се направените по делото разноски. Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП, в писмена молба оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Делото е за втори път пред ВАС. С решение № 2403/01.03.2016 г. по адм. д. № 9435/2014 г. по описа на ВАС е отменено Решение № 1296/04.06.2014 г. по адм. д. № 1066/2013 г. по описа на Административен съд - В., образувано по жалба на А. Н. Б. против РА № 031201176/03.08.2012 г. на орган по приходите съгласно ЗОКО № К-1201176/25.06.2012 г., потвърден с Решение № 900/28.01.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. /ОДОП/. ВАС е посочил в решението си, че като е приел, че ревизията е възложена от некомпетентен орган по приходите, респективно, че ревизионният акт е издаден от некомпетентен административен орган и е нищожен, Административен съд - В. е постановил неправилно съдебно решение, което следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за разглеждане на спора по същество, от друг съдебен състав. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност при новото разглеждане на делото пред Административен съд В. е бил РА № 031201176/03.08.2012 г. на орган по приходите съгласно ЗОКО № К-1201176/25.06.2012 г., потвърден с Решение № 900/28.01.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. /ОДОП/. При новото разглеждане на делото Административен съд - В. е постановил решение, с което е отменил РА № 031201176/03.08.2012 г. на орган по приходите съгласно ЗОКО № К-1201176/25.06.2012 г., потвърден с Решение № 900/28.01.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. /ОДОП/, с който по реда на чл. 122 от ДОПК са му установени задължения за ДДФЛ по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 от ЗДДФЛ, както следва: за 2006 г. - за размера над 153771,82 лв. и за лихвите над 98026,96 лв; за 2007 г. - 11708,88 лв. и лихви 5825,20 лв; за 2009 г. - 22042,84 лв. и лихви 5149,46 лв. В останалата част РА е оставен в сила и точно в тази част се обжалва решението на АС В. В останалата част като необжалвано е влязло в сила. В конкретния случай съдът е приел, че основанията за облагане по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК са безспорно установени за 2006 г., 2008 г. и 2010 г. За посочените периоди основанията за облагане по аналог са установени още при извършване на ПУФО, като в хода на ревизията за същите ревизираното лице е надлежно уведомено по чл. 124, ал. 1 от ДОПК. Изрично в уведомлението са посочени както фактите, обосновали преминаване на ревизията по особения ред, така и периода, за който основата и задълженията ще бъдат определени по аналог. По отношение 2007 г. и 2009 г. съдът е преценил, че органите по приходите не са доказали основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, поради което в тази част РА е отменен. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Оплакванията наведени в касационната жалба са неоснователни. Правилни и съобразени с константната практика на ВАС са правните изводи на административния съд за определяне на данъчната основа на годишна база. Независимо, че ревизията е по реда на чл. 122 от ДОПК, при формиране на данъчната основа за облагане следва да бъдат изпълнени изискванията на материалния закон, който предвижда с данък върху дохода да се облага годишният доход. Основата за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК следва да се определи като се установят общо получените парични средства за годината, общо разходваните парични средства за същия период и само превишението на разхода над прихода може да се приеме като основа за облагане по реда на чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Определящо е крайното годишно салдо за всяка една от процесните години, което правилно е съобразено от първоинстанционния съд при изчисленията на данъчните задължения на лицето. Неоснователни са оплакванията на касатора в тази връзка. Правилен е подходът на административния съд да изчисли задължението на годишна база. В производството по обжалване на РА, при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. В доказателствена тежест на ревизирания е да обори презумпцията, а в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по аналог. В процесния случай, за да се премине към особения вид ревизия, е прието наличие на обстоятелства по на чл. 122, т. 2 и т. 7 от ДОПК. Относно оплакването, че началния баланс на лицето към началото на 2005 г., съответно към началото на 2006 г. е различен, изрично в решението си съдът е посочил, че не кредитира заключението по приетата по делото ССЕ досежно началното салдо към 01.01.2005 г., т. к. същото не е изготвено въз основа на цялостен анализ на имущественото състояние на жалбоподателя, за периода, предхождащ началото на ревизирания период, а е основано само на твърденията на жалбоподателя, които са останали недоказани в производството. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за това, че към установеното от ревизията началното салдо към 01.01.2006 г., следва да се признаят заемите по договорите с Й. Л. Р., Р. Г. Н., Й. И. А. и М. И. М. Й. Л. Р. и Й. И. А. не са отговорили на насрещните проверки като исканията са им връчени по реда на чл. 32 от ДОПК. В настоящия случай въпреки свидетелските показания, не са представени доказателства за реално предаване на сумите по процесните договори за заем, както и доказателства за времето, в което това е извършено. След като по отношение на лицата, сочени като заемодатели, не е доказано да са имали възможност да предоставят заемите, правилно същите не са признати от органите по приходите. Правилно първоинстанционният съд е приел, че договорите като частни документи не носят достоверна дата и затова не се ползват с материална, а само с формална доказателствена сила. По делото не са представени доказателства за предаване на заемната сума, като се има предвид, че договорът за заем е реален и за да възникнат правните последици от него, е необходимо да се докаже, че уговорената в него заемна сума реално е предадена на заемателя. След анализ на всички факти и обстоятелства от значение за законосъобразното определяне на доходите и разходите на жалбоподателя за ревизираните периоди, правилно първоинстанционният съд не е приел твърдението за получени парични средства предоставени в заем по силата на договори за заем. В касационната си жалба А. Н. Б. отправя оплаквания относно формирането на данъчната основа на годишна база, което първоинстанционният съд е съобразил в решението си и съответно частично е отменил РА на това основание. Правилно е възприятието на съда, че при изчисление на годишна база недостигът на РЛ за 2006 г. е в размер на 643365,94 лв. и че случая размерът на дължимия данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) е 1092 лв. + 24% х (643365,94 лв. - 7200 лв.) = 153771,82 лв. Правилно е установил АСВ, че за 2008 г. и 2010 г. има превишение на разходите над приходите по-голямо от установеното с РА, поради което и предвид забраната по чл. 160, ал. 5 от ДОПК в тази част РА е оставен в сила. Поради изложеното, съдебното решение в обжалваната му част като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса, на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 3921, 52 лв., като се вземе предвид липсата на процесуално представителство за дирекцията, на осн. чл. 9, ал. 1 вр. чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение