Решение № 4396 от 21.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11129/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на Национален осигурителен институт (НОИ), подадена чрез юрисконсулт К. В.-Минкова, насочена срещу Решение № 8288/30.09.2025г., постановено по адм.дело № 1096/2025г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което същият е осъдил НОИ да заплати на Н. Г. Р., [ЕГН], гр. Съединение, на основание чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, сумата от 1 003,75 лв., представляваща законната лихва за забава на изплащане на парично обезщетение за безработица, отпуснато с Разпореждане № 151-00-9897-5/24.10.2024г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив, за всеки от месеците в периода от 01.10.2023 г. до 30.09.2024г., както и направените разноски за първоинстанционното производство в размер на 585,36 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски за експертиза и държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът – Н. Г. Р., [ЕГН], гр. Съединение, чрез адвокат В. Йочкова в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение в пределите на чл. 218 АПК, и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството по делото е образувано по искова молба на Н. Г. Р. от гр. Съединение срещу НОИ за обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 2 052,35 лв., представляващи законната лихва за забавено плащане на обезщетение за безработица за периода от 15.11.2023г. до 15.03.2025г. Вредите са претендирани като настъпили в резултат на незаконосъобразно Разпореждане 151-00-9897-3/09.04.2024г. на ръководителя на осигуряване за безработица при ТП на НОИ – Пловдив, потвърдено с Решение № 2153-15-129/08.05.2024г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, като решението е отменено с влязло в сила Решение № 8331/03.10.2024г., постановено по адм. дело № 1071/2024г. по описа на Административен съд - Пловдив. Производството пред административния орган е образувано по заявление на Н. Р. с вх. № 607-02-163/06.10.2023 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица, при декларирана последна заетост в Германия за периода 21.03.2022 г. – 30.09.2023г. След изискване на допълнителни документи и представянето им от заявителя, с Разпореждане № 151-00-9897-1/21.11.2023г. производството е спряно до изясняване на осигурителните периоди и доход съгласно законодателството на Германия, а с Разпореждане № 151-00-9897-2/01.04.2024г. е възобновено. С Разпореждане № 151-00-9897-3/09.04.2024г. е постановен отказ за отпускане на обезщетение, потвърден по административен ред, който впоследствие е отменен с Решение № 8331/03.10.2024 г., постановено по адм. дело № 1071/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив, като преписката е върната за ново произнасяне. В изпълнение на съдебното решение с Разпореждане № 151-00-9897-5/24.10.2024г. на Р. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода 01.10.2023 г. – 30.09.2024 г., първоначално в размер на 53,64 лв. дневно. Впоследствие, въз основа на допълнително получени данни от компетентната институция на Германия, с Разпореждане № 151-00-9897-6/06.01.2025г. и Разпореждане № 151-00-9897-8/20.02.2025г. размерът на обезщетението е изменян съответно на 74,73 лв. и 85,71 лв. дневно. С Разпореждане № 151-00-9897-7/10.02.2025г. е изменен и осигурителният стаж на лицето. Посочените разпореждания не са обжалвани и са влезли в сила. Дължимото обезщетение е изплатено на части – на 14.11.2024г., 14.01.2025г. и 14.03.2025г., като общият размер на изплатените суми възлиза на 23 093,18 лв. По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза относно размера на законната лихва за забава върху изплатените суми, като заключението е оспорено от ответната страна в частта по т. 1. Въз основа на тези установявания с обжалваното решение Административен съд - Пловдив е приел, че в процесния случай са налице и трите предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ относно сумата 1 003.75 лв. и е осъдил Национален осигурителен институт да заплати на Н. Г. Р. обезщетение за настъпили имуществени вреди в размер на 1 003.75 лв., причинени от отменено по съдебен ред като незаконосъобразно Разпореждане 151-00-9897-3/09.04.2024г. на ръководителя на осигуряване за безработица при ТП на НОИ – Пловдив, потвърдено с Решение № 2153-15-129/08.05.2024г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, представляващи законната лихва за забавено плащане на обезщетение за безработица за всеки от месеците в периода от 01.10.2023г. до 30.09.2024г. като е отхвърлил предявения иск за имуществени вреди в частта им над 1 003.75лв. до 2 035.25лв. (след допуснато изменение на иска с протоколно определение от 01.09.2025г.) за периода от 15.11.2023г. до 15.03.2024г. като неоснователен и недоказан. Решението е правилно. Същото не страда от посочените пороци в касационната жалба. Настоящата инстанция напълно споделя мотивите на съдебния състав по приложение на материалния закон. Административният съд е обсъдил доказателствата по делото и е изложил подробни мотиви по допустимостта и основателността на исковите претенции. Решението е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, мотивирано е и е в съответствие с материалния закон. При изяснена фактическа обстановка съдът е достигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като за да бъде ангажирана отговорността е необходимо кумулативното наличие на: отменен незаконосъобразен акт/действие/бездействие, настъпили вреди и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразността и вредите. При липса на който и да е елемент от сложния фактически състав отговорността не се реализира. Претенцията има за предмет обезщетение за забавено плащане. Лихвата е предмет на вземане, което възниква в резултат на неплащане на дадено парично задължение. Претенцията за лихви за забава се основава на разпоредбата на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съгласно която при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В настоящия случай се касае не до пропуснати ползи под формата на лихви, а до законната лихва върху дължимата сума, която следва да се присъди на лицето, поради издаването на един неправомерен административен акт. Налице е пряка причинно-следствена връзка между отменения административен акт и твърдяната вреда под формата на лихва, която ВАС в трайната си практика присъжда на увредените лица. В приложимите разпоредби на КСО не е предвидена изрична възможност за изплащане на обезщетенията на лицата със задна дата, т.е. за минал период, заедно с лихва за периода на забавата. Вземанията на НОИ имат публичноправен характер, поради което се установяват и събират по специален административен ред, докато вземането на съответното физическо лице от ПОБ има частноправен характер. При липса на нормативна уредба за изплащане по административен ред, частноправното вземане за лихва върху късно изплатеното обезщетение следва да се квалифицира по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите. Обосновани и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд и относно размера на имуществените вреди, определени на 1 003.75лв., съставляващи общия размер на законната лихва за забава на изплащане на парично обезщетение за безработица, отпуснато с Разпореждане № 151-00-9897-5/24.10.2024г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив, за всеки от месеците в периода от 01.10.2023г. до 30.09.2024г., като е отхвърлил иска до пълния му предявен размер от 2 035,25лв. за периода от 15.11.2023г. до 14.03.2025 г. Освен обезщетение в размер на законната лихва върху изплатеното на 14.11.2024г. ПОБ в определения му първоначален размер с Разпореждане № 151-00-9897-5/24.10.2024г. на ръководителя на осигуряването при безработица при ТП на НОИ – Пловдив, е претендирано и обезщетение в размер на законната лихва върху изплатените на 14.01.2025 г. и 14.03.2025г. суми, представляващи разликата до увеличения размер на обезщетението, съответно с Разпореждане № 151-00-9897-6/06.01.2025г. и Разпореждане № 151-00-9897-8/20.02.2025г. Правилно съдът е констатирал, че предпоставките за уважаване на исковете по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ са налице само относно забава на изплащане на парично обезщетение за безработица, отпуснато с Разпореждане № 151-00-9897-5/24.10.2024 г., като е приел, че останалите претенции на ищеца до пълния предявен размер не могат да се обвържат в пряка причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно Разпореждане № 151-00-9897-3/09.04.2024г., тъй като няма данни Разпореждане № 151-00-9897-6/06.01.2025г. и Разпореждане № 151-00-9897-8/20.02.2025г. да са отменени, съответно не е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Следователно, правилно съдът е отхвърлил иска за размера над 1 003.75лв. За посочената разлика не са налице всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съответно обезщетение за нея не може да бъде присъдено. По изложените мотиви, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид своевременно заявеното искане на ищеца за присъждане на разноски, следва да му се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 500 лева, съответстващи на 255.65 евро. На основание чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България и в съответствие с чл. 6 - 9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд