Решение № 3608 от 31.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 492/2026 г.

Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на Д. В. Б., [ЛНЧ], гражданин на Руската федерация, чрез процесуален представител адв. Д. Любенова от АК - Видин, срещу Решение № 37561/13.11.2025 г., постановено по адм. дело № 7745/2025 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 37561/13.11.2025 г., издадено от председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България (ДАБ при МС), обективиращо отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се поддържат подробно развити оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Релевират са доводи за незаконосъобразност на решаващия правен извод на съда, че търсещият закрила не съответства на законовите критерии за получаване на статут на бежанец и хуманитарен статут, като се излагат подробни съображения за обосновани опасения от преследване поради участие в опозиционни протести, [заличен текст] и нежелание да бъде мобилизиран. Наличието на риск от преследване поради отказ от военна мобилизация е мотивирано с настоящата военна обстановка и принудителна мобилизация на руски граждани от страна на държавния апарат в Руската федерация. В тази връзка касаторът твърди, че по отношение на гражданите, които се противопоставят на задължителната военна мобилизация е налице възможност да бъде признат статут на бежанец в Република България въз основа на преследване, основано на политическо мнение. Застъпва становище, че руските военни действия са свързани с възможни военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид, поради което отказът му да отбие военна служба съставлява основание за предоставяне на закрила. Оспорва изводите на административния орган (АО) за липса на информация срещу него да е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 ЗУБ, както и риск от бъдещо такова. Възразява и срещу констатациите в акта за липса на основания за прилагане на принципа sur place като поддържа, че следва да се оцени какви биха били последиците за него при завръщане в страната на произход. В тази връзка се позовава на съдебната практика на Съда е Европейския съюз (СЕС) по дело С-238/2019, за което поддържа, че е със сходна фактическа обстановка на настоящия спор. Наред с горното излага твърдения, че е напуснал държавата си по произход поради несъгласие с политическия режим и дългата си история на опозиционна дейност, включително участие в щаба на Алексей Навални и организиране на протест в Краснодар. След пристигането си в България продължава обществената си активност като член на движението "За свободна Русия" в подкрепа на руските граждани, търсещи закрила в България. Позовава се на данни на Human Rights Watch и на документацията на Офиса на Върховния комисар на ООН по правата на човека според които са налице продължаващи репресии срещу критиците на руското правителство. В тази насока възразява срещу изводите на АО за недоказаност на участието му в протести и за липса на политическо преследване, като поддържа, че при евентуално завръщане в страната по произход съществува риск да бъде арестуван и наказан. Касаторът развива съображения, че може да бъде обект на преследване и поради [заличен текст], като изтъква, че в административното производство не е изяснена в пълнота фактическата обстановка относно този аспект на бежанската му история. Навежда доводи, че съгласно Насоките на Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) оценката на твърденията, свързани със [заличен текст] следва да се извършва без стереотипи и с оглед личните изявления на кандидата, като наличието на брак и деца не може само по себе си да изключва [заличен текст]. В подкрепа на тезата се позовава на практиката на СЕС по съединени дела C-148/13, C-149/13 и С-150/13, според която органите не могат да отхвърлят достоверността на молбата единствено поради това, че кандидатът не е заявил [заличен текст] при първата възможност. В допълнение се позовава и на практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото J.K. и други срещу Швеция, съгласно която при оценка на подобни молби следва да се вземе предвид уязвимото положение на търсещите закрила и рискът от бъдещо преследване. Сочи още, че в Русия [заличен текст] лицата и гражданите с опозиционно отношение към правителството са обект на системни репресии, включително законодателни ограничения, наказания за активизъм и блокиране на медийни канали. Изтъква, че доклади на Human Rights Watch и съдебната практика потвърждават, че преследванията срещу [заличен текст] общността и критиците на властта нарастват и продължават. Чужденецът изразява несъгласие и с преценката на АО, че не е изложен на риск поради [заличен текст] като подчертава, че това становище е неправилно, т.к. издателят на акта не е взел предвид релевантните европейски и международни стандарти, включително Директива 2011/95/ЕС, Женевската конвенция и практиката на ЕСПЧ. В този смисъл твърди, че съществува реална опасност за неговия живот и свободи при завръщане в страната по произход, което налага предоставяне на закрила. Сочи още, че като не е съобразил тези факти, органът е издал административния акт в нарушение на административнопроизводствените правила, при неизяснена фактическа обстановка и при липса на задълбочен анализ на заявените обстоятелства. Намира, че обжалваното съдебно решение е засегнато от допуснато при постановяването му съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в позоваване на факти и обстоятелства, които не са настъпили в обективната действителност, както и на противоречие в изразената от съда воля. В заключение твърди, че АССГ не е формирал изводите си на база представените по делото доказателствата. По изложените съображения претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество с отмяна на атакувания индивидуален административен акт. Претендира разноски по списък. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, чрез главен юрисконсулт Хичовски, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила. Прави възражение за прекомерност на претендирания размер на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от активно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения: С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на Д. В. Б. срещу Решение № 37561/13.11.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че Д. В. Б. е роден на [дата] в Краснодарския край на Руската федерация, гражданин на Руската федерация, [заличен текст], женен, с три деца. На 21.09.2022 г. напуска Русия легално за Грузия, след което по въздушен път е преминал в Турция, откъдето с влак е пристигнал на българска територия на 07.10.2022 г. Имал е туристическа виза, издадена от българското консулство в Санкт Петербург през месец август 2022 г. В България е пристигнал с приятеля си В. А. В.. На 25.10.2022 г. е подал молба вх. № РД09-4029/25.10.2022 г. на РПЦ – София до председателя на ДАБ при МС за предоставяне на международна закрила. На 15.12.2022 г. е проведено лично интервю по подадената молба за международна закрила, в което чужденецът заявява, че е записан като руснак - по майчина линия е украинец, а по бащина грузинец, но се възприема повече като украинец. Заявил е, че официално е женен, като бракът е сключен в резултат на църквите, в които го е водила неговата майка. Бракът е сключен през 2007 г. и има три деца родени през [години] Посочил е, че от 5 години не живее със съпругата си и че има [заличен текст]. По отношение пристигането си в България е заявил, че е дошъл в държавата заедно с приятеля си Волков, който също е подал молба за закрила. Като причина за напускането на Русия е посочил, че не приема войната с Украйна и възможността да бъде мобилизиран и да воюва, т.к. има командирско звание. Намира войната за нелегитимна и агресивна по отношение на друга държава и счита, че заповедите, които би получил, ако бъде мобилизиран биха били престъпни. На следващо място е посочил, че има профил в социалната мрежа "ВКонтакте", където е публикувал материали против войната в Украйна и в рамките на последния месец - ноември 2022 г. е получил две заплахи от страна на други потребители в мрежата. Във връзка със [заличен текст] е заявил, че я осъзнал късно, след навършване на 30 години, но винаги е бил [заличен текст]. Не се е развел със съпругата си, т.к. са многодетно семейство, за което са имали право да получат от държавата земя и са изчаквали това да стане факт. Изложил е твърдения, че съпругата му е поставила въпроса за развод 1 месец преди провеждане на интервюто, защото живеела сама. Относно [заличен текст] разбрала през февруари 2022 г. и била шокирана от информацията. Също така е изложил твърдения, че по време на разговор със съпругата си, тя му е споделила, че се е досещала и е убедена за това, че е той е с [заличен текст]. Поддържа, че в Русия отношението към хората със[ заличен текст] е изключително негативно и че има промени в законодателството, според които в училищата трябва да се извършва просветна работа, а сроковете на присъдите за пропаганда на [заличен текст] дейността са удължени. Заявил е, че информацията за неговото общество в средствата за масово информиране е забранена. Не е напуснал държавата по-рано въпреки заявените проблеми, т.к. ожесточаването на законодателството и нарастването на хомофобията се случват бавно и по-рано нищо от това не е било видимо. На 19.12.2022 г. чужденецът е подал допълнителна молба с рег. № УП 21916/19.12.2022 г., в която е посочил, че са налице факти и обстоятелства от личен характер, имащи отношение към личното му положение на лице, търсещо международна закрила, които не е изложил по време на интервюто, т.к. е чувствал срам, неудобство и притеснение, но желае да сподели в интервю. Приложил е копие от извадки от получени заплахи чрез сайт www.vk.com, както и лично съставена бежанска история в резюме. На 16.03.2023 г. е проведено повторно лично интервю, в което чужденецът твърди, че се е занимавал с политическа дейност и преди 19.12.2022 г., както и че е член на движението "За свободна Русия", което е регистрирано в Република България. Посочил е, че редовно провеждат акции в подкрепа на бежанците от Русия, както и в подкрепа на задържаните в Русия. Лидерът на движението е Г. Г., който се намира във Франция и е признат за чуждестранен агент от Русия. Представил е и препоръчително писмо от движението. Заявил е, че баща му не желаел да поддържа отношения с него, защото отказва да воюва за родината си и считал, че щом е завършил военната академия и е офицер, то трябва да служи в армията. По отношение на политическите си възгледи е посочил, че никога не е ги е излагал, а получените заплахи са единствено в социалната мрежа. Участвал е в подготовка на плакати и транспаранти за един от протестите в гр. Краснодар през 2017 г., като е бил доброволец в щаба на Навални в града. Представя писмо и доклад относно дискриминацията на [заличен текст] общността в Русия, която била преследвана и осъждана. Представил е документи, включително снимков материал, писмо от фондация "Глас", копие от военен билет, копие на интернет извадки относно положението на [заличен текст] общността в Русия, писма и извлечения от движението "За свободна Русия" и извадки от приложение за комуникация с отправени предполагаеми заплахи към него. Като причини, поради които желае да получи закрила обобщава, че те се е отнасят до неговата [заличен текст], отказът му да участва във въоръжени формирования и опасения от политическата ситуация в страната. С Решение № 11755 от 28.07.2023 г. на председателя на ДАБ при МС на лицето е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният акт е обжалван от Д. В. Б., като с Решение № 7257/24.11.2023 г., постановено по адм. дело № 8129/2023 г. по описа на АССГ жалбата е отхвърлена. С Решение № 6800/04.06.2024 г., постановено по адм. дело № 338/2024 г. на ВАС, съдебният акт е отменен и делото е върнато на друг състав на АССГ за ново произнасяне. С Решение № 11437/10.07.2024 г., постановено по адм. дело № 5860/2024 г. АССГ е отменил административния акт и е върнал преписката на органа за ново произнасяне с указания да бъде съобразено наличието на военно звание, издадения военен билет, както и принадлежността на лицето към[ заличен текст] общността. С Решение № 1453/17.02.2025 г., постановено по адм. дело № 9988/2024 г. по описа на ВАС, решението на АССГ е оставено в сила. В изпълнение на съдебното решение и дадените с него указания, директорът на дирекция "Качество на процедурата за международна закрила" (КПМЗ) е изготвил Докладна записка (ДЗ) до председателя на ДАБ при МС с вх. № КП-02-254/07.03.2025 г. След преглед на постановените съдебни решения, ДЗ на директора на дирекция КПМЗ и събраните в административното производство доказателства, председателят на ДАБ е издал процесното Решение № 37561/13.11.2025 г., в което са анализирани трите основни аспекта на личната история на кандидата, а именно: опасенията за преследване поради неизпълнение на задължение по мобилизация и военна служба; опасенията от преследване поради политическо мнение и опасенията от преследване поради[ заличен текст]. Във връзка с първата група опасения, които целят да обосноват необходимостта от предоставяне на закрила, органът приема, че кандидатът не е бил обект на издирване, призовка за мобилизация и не са налице действия на руските органи в тази посока. При анализ на руското законодателство е установено, че не то не предвижда наказателна отговорност за избягването от мобилизация. След указа за частична мобилизация от септември 2022 г. не е последвала втора вълна на мобилизация и руските власти се съсредоточават върху набор на кадрови военнослужещи и доброволци. Същевременно лицето няма боен опит, специализирана подготовка или друг вид познания, които биха го поставили в групата на военнослужещи с приоритет за мобилизация. Органът сочи, че в ситуацията при необявена мобилизация и липса на военен конфликт, съгласно руското законодателство, дори в хипотеза, в която гражданин би бил мобилизиран или би бил призован за някаква форма на служба, е приложима възможността за алтернативна служба. Подчертано е, че съгласно глава V, параграфи от 167 - 168 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на ВКБООН в страна, където военната служба е задължителна, неизпълнението на това задължение често е наказуемо по закон. Опасенията от преследване и наказания за дезертиране или опит за бягство от военна служба сами по себе си обаче не представляват основателни опасения от преследване по смисъла на дефиницията. Дезертьорството и опитът за бягство от военна служба не изключват възможността лицето да е бежанец, или дадено лице, освен че е бежанец, може да е и дезертьор или беглец от военна служба. Лице, дезертирало или избягало от военна служба просто поради неприязън към военната служба или от страх от сражения, не е бежанец. Лицето може да е бежанец, ако дезертьорството или бягството от военна служба се съпътстват от други значими за него мотиви да напусне или да остане извън страната си, или ако има други причини, които се покриват с определението за основателни опасения от преследване. Органът сочи, че в случая дори и да е налице възможност лицето да бъде мобилизирано, то не е обосновано наличието на реална заплаха от преследване. В допълнение е отбелязано, че самият факт, че лицето е избрало да завърши военно училище е следвало да предполага възможност да се стигне до участие в реални военни действия. Обоснован е заключителен извод, че не са налице доказателства за персонален риск или интерес на властите към неговата личност, а опасенията се основават на хипотетична ситуация в случай на бъдеща обща мобилизация. По отношение на втората група опасения, които целят да обосноват необходимостта от предоставяне на закрила, а именно тези, свързани с политическата му позиция, органът отбелязва, че в първоначалното си интервю лицето е посочило, че никога не е изразявало публично своите политически възгледи и също така не е било преследвано или търсено във връзка с протеста, в който е участвало. Посоченият протест е проведен през 2017 г., като в периода между 2017 г. и 2022 г., когато лицето е напуснало страната, не се установяват други негови обществени прояви. Посочено е, че от справка № МД-02-296/06.06.2025 г. на ДАБ е видно, че интересът на руските власти е фокусиран основно върху журналисти, организирани активисти и представители на политическата опозиция, като лицето не попада в нито една от тези групи. Що се отнася до опасенията на кандидата във връзка с публикациите му в социалната мрежа "ВКонтакте" е констатирано, че не са установени доказани форми на преследване. Според органа негативните коментари, които лицето е получило, не могат да бъдат кредитирани като достоверни източници на заплаха, т.к. профилът в социалната мрежа, дори и да носи неговото име, не съдържа материали или преки изказвания в подкрепа на политическа кауза. Не са отречени обстоятелствата, че в справката от 06.06.2025 г. се съдържат данни за нарастваща тенденция потребители на социални мрежи да бъдат преследвани, пред ДАБ обаче не са представени доказателства, че молителят е идентифициран от органите на Руската федерация и че срещу него са предприети конкретни действия. Отбелязано е, че лицето не е изразявало лична политическа позиция, не е блогър, няма авторски публикации, няма личен сайт и не е отправяло пряка критика от свое име. Профилът му не носи характеристиките на политически активен канал от опозиционен характер. На следващо място, разгледана е принадлежността на кандидата към Сдружение "За свободна Русия". От справка с вх. № МД-02-287/29.05.2025 г. става ясно, че на 19.02.2022 г. е проведена учредителна конференция на обществено движение по името "За свободна Русия". От събраните данни е установено, че председателят на управителния съвет е обявен за терорист и екстремист, но не са представени доказателства, че кандидатът за статут е действителен член на това сдружение. Посочено е, че не се установява сдружението да има международна активност, нито е налична публично достъпна информация относно реализирани проекти или международни дейности. Също така не се установява сдружението да е било предмет на разследване, забрана или блокиране на дейността от страна на Руската федерация, с изключение на неговия основател. Прието е, че при липсата на реална дейност и публична роля както на самата организация, така и на асоциираните с нея лица, участието на кандидата в тази структура не би могло да бъде разглеждано като основание за основателен страх от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. В обобщение е посочено, че лицето не е било политически активно в Русия и не е изразявало публично своите политически възгледи, с което е ограничило потенциалния интерес от страна на руските власти, а участието му в протест през 2017 г. е останало без последици. Прието е, че действително политическата и правозащитната среда в страната по произход се е влошила, но обхватът на репресии засяга основно активисти с публична видимост, опозиционни кандидати и лица с медийно влияние, какъвто молителят не е. Действията на последния не са излезли извън рамките на обичайното гражданско несъгласие и не попадат в категорията на системно преследване по смисъла на ЗУБ. Мотивиран е извод за липса на установен персонализиран риск, следователно за липса на основания за предоставяне на закрила. По отношение на третата група опасения, които целят да обосноват необходимостта от предоставяне на закрила и са свързани със [заличен текст] на кандидата, органът отбелязва, че в бежанската история на лицето се установяват редица противоречия и несъответствия както в хронологията на протичането на твърдените събития, така и във вътрешната логика на разказа, поради което достоверността на неговите твърдения е поставена под сериозно съмнение. Констатирани са разминавания по отношение на периода на осъзнаване на [заличен текст], фактическите действия, поводът за напускане на страната и заявената степен на застрашеност. Бежанската история на лицето е анализирана в светлината на посочените от него опасения и е обоснован извод, че поведението му не съответства на поведението на лице, което е реално подложено на преследване или което се самоопределя като уязвимо лице. Взети са предвид обстоятелствата за липса на данни молителят да е вземал участия в събития на [заличен текст] общността или да е членувал в подобни организации. Отчетено е, че съжителството между него и партньора му само по себе си не попада под каквато и да е законова забрана в Русия. Посочено е, че принадлежността към [заличен текст] общността не представлява основание за предоставяне на международна закрила, т.к. не е доказан риск, насочен конкретно спрямо неговата личност. Отчетени са законодателните промени в страната по произход, а именно обявяването на международното [заличен текст] движение за екстремистка организация и включването му в списъка на забранените организации, забраната на гей пропаганда и забраната за медицинското лечение, утвърждаващо пола, както и здравните грижи за транс хората, както и "законното признаване на пола за транссексуалните хора". Установено е, че предвидените наказания за пропаганда са предимно административни, макар че е възможно и осъществяването на наказателно преследване. Органът обаче отбелязва, че кандидатът не е демонстрирал публично своята принадлежност към [заличен текст] общността, не е публична личност или активист, не е водил медийна или застъпническа дейност, не е участвал в инициативи за защита на [заличен текст] права и не е бил подвеждан под административна или наказателна отговорност. Поради това, въпреки заявения от него личен страх, АО приема, че той не представлява лице, което е застрашено от държавата му по произход. Не са налице признаци за обоснован и реален страх от преследване, нито конкретна индивидуализирана заплаха. Отбелязва се също, че въведените ограничения се отнасят основно до публични прояви, а ако лицето действително е било обект на преследване, напускането на страната би било затруднено. В конкретния случай Б. не е обявен за издирване, срещу него няма повдигнати обвинения и не се установява какъвто и да е интерес от страна на руските власти. Не е посочено и конкретно неблагоприятно събитие, което да го е провокирало да напусне страната. В заключение е прието, че не са налице признаци за обоснован и реален страх от преследване поради[ заличен текст]. С оглед установената липса на основания за предоставяне на статут на бежанец, органът е разгледал регламентираните в чл. 9 ЗУБ предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. Председателят на ДАБ при МС е приел, че в конкретния случай не са изпълнени условията по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, които предполагат наличие на реална опасност лицето да бъде подложено на смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание в държавата му на произход. Посочва се, че от събраната информация не се установява молителят да е бил обект на преследване, заплахи или насилие от страна на държавните власти, нито от недържавни субекти, които държавата не е в състояние да контролира. В решението се отбелязва, че чужденецът не е бил издирван от компетентните органи, не е бил подлаган на арест или други принудителни мерки и не са налице данни срещу него да са предприемани съдебни или административни производства. Допълнително е посочено, че няма доказателства срещу него да са били повдигани обвинения, да е бил обявяван за издирване или да му е била налагана мярка за неотклонение. Изтъкнато е, че липсват данни лицето да е било подлагано на изтезания, нечовешко или унизително третиране, както и да е било заплашвано с подобни действия. Посочва се, че не са установени факти, които да сочат на преследване, основано на принадлежност към определена социална група или друга защитена характеристика. Като допълнително обстоятелство, подкрепящо този извод в акта е отбелязано, че чужденецът е напуснал страната си на произход по легален начин, използвайки валиден паспорт и преминавайки през граничния контрол на международно летище без задържане или ограничения, което според административния орган сочи на липса на интерес към него от страна на държавните власти. С административния акт се приема също така, че не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, които са свързани с наличие на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в условията на въоръжен вътрешен или международен конфликт. В тази връзка решаващият орган се е позовал на извършения анализ на актуалната информация относно обстановката в държавата по произход и е изтъкнал, че тя не се намира в състояние на вътрешен въоръжен конфликт или военни действия на собствената си територия по смисъла на международното право. В акта е прието, че наличните данни не сочат за съществуването на степен на безогледно насилие, достигаща до такова високо ниво, че всяко цивилно лице само поради присъствието си на територията на държавата да бъде изложено на реална опасност от тежки посегателства. Посочено е също така, че в конкретния случай не са установени индивидуални фактори, които да поставят молителя в по-неблагоприятно положение или да обосноват повишен личен риск. Не е доказано лицето да е било обект на конкретни заплахи, насилие или други тежки посегателства срещу живота и здравето му, нито че съществува лична и непосредствена опасност при евентуалното му завръщане в страната на произход. Изложено е, че не са налице и други основания за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. Отбелязва се, че чуждият гражданин не е заявил наличие на член от неговото семейство, на когото е предоставена международна закрила в Република България, поради което не са налице предпоставките за предоставяне на статут на основание семейно обединение по реда на чл. 9, ал. 6 ЗУБ. Освен това, не са представени доказателства за съществуването на други причини от хуманитарен характер по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ, които да разкриват реален риск от тежки посегателства срещу личността на молителя при завръщането му в държавата на произход. Въз основа на така изложените съображения органът е достигнал до извода, че за чуждия гражданин не са налице законовите предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. Мотивиран е краен извод за липса на основание за предоставяне на международна закрила по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба на съюзно и национално ниво съдът е счел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен административен орган, предвид правомощията на председателя на ДАБ по чл. 75, ал. 1 ЗУБ, като в административното производство са спазени правилата, разписани в чл. 58 и сл. ЗУБ, актът е мотивиран, постановен при изяснена фактическа обстановка, обсъдена е актуалната обстановка в Руската федерация и са цитирани различни източници на информация. АССГ е направил подробен анализ на ангажирания доказателствен материал и е заключил, че административният акт е постановен в съответствие с материалния закон. Изложил е, че органът е изпълнил задължението си при произнасяне по молбата за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут да извърши всестранна и задълбочена преценка на относимите факти, декларации или документи, свързани с личното положение на чужденеца с държавата му по произход, като в тази връзка съдът е изтъкнал, че нито в хода на административното, нито в хода на съдебното производство търсещият закрила е посочил основателна причина, поради която не би могъл да се завърне в Русия. Въз основа на данните от предоставената бежанска история първоинстанционният съд е счел за правилен извода, че изложените от руския гражданин причини не съставляват материалноправно основание по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, т.к. липсват конкретни данни и доказателства, обосноваващи извод за основателен личен страх от преследване. Споделил е заключението, че спрямо кандидата за закрила не е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 с.з. в държавата му по произход. По отношение на основанията за прилагане на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ за правилен е приет извода на АО, че не са изложени твърдения и не е установено в държавата на произход чуждият гражданин да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито изискват разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Съдът се е позовал на сведенията от проведените с Д. В. Б. интервюта в административното производство и е направил извод, че същият не е изложен на опасност от тежки посегателства, както и не е установено, че е напуснал страната на произход поради излагане на реална опасност от тежки посегателства по чл. 9, ал. 2 ЗУБ. Съобразил е представените актуални данни за обществено-политическата обстановка в Русия, като е счел, че не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Във връзка с установяване на условията за получаване на хуманитарен статут съобразно цитираната норма, бежанската история на кандидата е изследвана и в контекста на Решение от 17.02.2009 г. на СЕС по дело C-465/2007, чиито изрази "смъртно наказание", "екзекуция и "изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, наложени на молител" са аналогични на използваните в действащия чл. 15, букви а) и б) от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (Директива 2011/95/ЕС/Директивата), и са абсолютно идентични на тези, посочени в ЗУБ, като обхващат ситуации при които претендиращият хуманитарен статут да е специфично изложен на опасност от определен вид посегателства, каквито не са налице за жалбоподателя. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, спазването на законоустановената форма, приложимата процедура и цел, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Настоящият състав на Върховния административен съд приема изцяло фактическите и правни изводи на решаващия съд, който е установил точно релевантните за спора факти, анализирал е оплакванията и изложените във връзка с тях доводи на Д. В. Б. и е достигнал до верен правен извод за липса на визираните в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ предпоставки за предоставяне на международна закрила. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Новелата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ регламентира, че под "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В хода на производството пред ДАБ касаторът излага три основни довода, с които цели да обоснове необходимостта от предоставяне на бежански статут. Всички те се основават на твърдения за възможно преследване. Първият е свързан с неизпълнение на задължение по мобилизация и военна служба, вторият – с неговите политически убеждения, а третият – със заявената[ заличен текст]. Относно първата група твърдения, с които кандидатът обосновава необходимостта от предоставяне на закрила във връзка с евентуалната му мобилизация, следва да бъде споделен извода на АССГ, че констатациите на решаващия орган са обосновани и съответстват на установените по преписката факти. От събраните данни не се установява спрямо лицето да са предприемани каквито и да било действия от страна на властите в Руската федерация, които да сочат реална вероятност от мобилизация или преследване. Не са представени доказателства чужденецът да се призован, издирван или по друг начин ангажиран с мобилизационни мероприятия, което изключва и приложението на чл. 8, ал. 5, т. 5 ЗУБ. На практика липсват действия от страна на властите или други субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8, ал. 3 ЗУБ, от които да се направи извод за дискриминация или преследване към кандидата. Опасенията на касатора, че военното му образование може да доведе до евентуално призоваване и да привлече интереса на властите към него, сам по себе си не представлява законово основание за предоставяне на статут. Възможното мобилизиране е естествена последица от придобитата военна подготовка и дори хипотетично да се стигне до такова, то не представлява преследване по смисъла на международното право на бежанците. Наръчникът на ВКБООН потвърждава, че в държави със задължителна военна служба санкционирането при неизпълнение на задължението е обичайна правна последица и не представлява само по себе си основание за предоставяне на бежански статут. Опасенията от наказание за избягване на военна служба имат значение за предоставяне на закрила само при наличие на допълнителни обстоятелства, които поставят в лицето в ситуация на преследване, каквито не са установени. При разглеждане на риска от преследване по отношение на касационния жалбоподател следва да бъде отчетен и фактът, че след обявената през септември 2022 г. частична мобилизация, не са налице данни за последващи мобилизационни вълни. Увеличението на числеността на въоръжените сили се осъществява основно чрез доброволци и кадрови военнослужещи по договор. При тази фактическа установеност обосновани са изводите, че не са налице обстоятелства, които да потвърждават притесненията на чужденеца, че властите проявяват персонален интерес към него. На следващо място, при преценката за предоставяне на закрила от съществено значение е действащото към настоящия момент законодателство в страната по произход. От данните по делото се установява, че макар да е имало инициатива за изменение на чл. 328 от Наказателния кодекс на Руската федерация с цел въвеждане на наказание "лишаване от свобода" за лица, избягващи мобилизация, законопроектът не е внесен в Държавната дума и избягването на призовка остава без наказателна отговорност. Що се отнася до позоваването от страна на касационния жалбоподател на практиката на СЕС по дело С-238/19, макар кандидатът да сочи сходство с разглежданата хипотеза, решението не е приложимо в процесния случай. В разгледания пред СЕС казус, рискът се отнася до принуда за участие в действия, които нарушават международното хуманитарно право. В настоящия случай няма данни кандидатът да е призован за служба или че съществува реално опасност да извършва такива действия, нито има индивидуализиран риск за неговите живот и здраве. Принципът sur place е приложен чрез оценка на текущата обстановка в страната – липсват данни за мобилизационни вълни, а попълването на въоръжените сили се извършва доброволно, което потвърждава извода, че опасенията на кандидата се основават на хипотетична вероятност, а не на реална индивидуализирана заплаха. С оглед изложеното потвърждават се изводите за липса на основание за предоставяне на бежански статут във връзка с опасенията от евентуална мобилизация. Относно втората група твърдения, с които кандидатът мотивира необходимостта от предоставяне на закрила, свързани с изразявани от него политически възгледи и политическа активност, правилно е прието, че същите не обосновават наличие на основателен страх от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. От събраните по преписката данни не се установява чуждестранният гражданин да е осъществявал трайна или публично разпознаваема политическа дейност в страната си по произход, още повече, че самият той в проведеното интервю заявява, че не е изразявал публично своите политически възгледи. Посоченото участие в протестна проява през 2017 г. има характер на единично събитие, като в периода до напускането на страната през 2022 г. не се установява лицето да е било обект на интерес от страна на държавните органи, нито спрямо него да са предприемани действия, които могат да бъдат квалифицирани като преследване. При тези данни правилно е прието, че подобна проява, останала без последици за кандидата в продължителен период от време, не може сама по себе си да обоснове наличие на реален и персонализиран риск. Не се установява и опасенията на кандидата, свързани с активността му в социалната мрежа "ВКонтакте", да са подкрепени с конкретни данни за предприети срещу него действия. Действително от представената справка относно положението в Руската федерация се установява тенденция за преследване на лица заради публикации в социални мрежи, но подобни общи данни не са достатъчни за обосноваване на индивидуален риск, когато липсват данни лицето да е било идентифицирано от властите или спрямо него да са предприети конкретни мерки. Освен това не са налице данни профилът да съдържа авторски публикации с ясно изразена политическа позиция, нито да има характер на публична платформа за политическа критика или опозиционна дейност. Същевременно не се установява и твърдяната от кандидата принадлежност към Сдружение "За свободна Русия" да обосновава риск от преследване. Не са налице данни организацията да е била забранена или да е обект на репресивни мерки от страна на руските власти. Обстоятелствата, касаещи личността на основателя на движението, не обуславят извод за опасност от преследване на всяко лице, което твърди връзка с него, при липса на данни за действителна организационна или публична активност. При тези данни правилно е прието, че действията на търсещото закрила лице не излизат извън рамките на обичайно прояви на гражданско несъгласие и липсват данни, обосноваващи основателен и персонализиран страх от преследване. Макар общата политическа обстановка в страна към момента да е неблагоприятна, липсата на персонализиран интерес към касатора изключва реален риск от преследване, който да оправдава предоставяне на бежански статут във връзка с разглежданите съображения. Относно третата група твърдения, с които кандидатът обосновава необходимостта от предоставяне на закрила във връзка със своята [заличен текст], изводите на АССГ са обосновани и съответни на приложимата нормативна регламентация. При преценка на твърденията, свързани със [заличен текст], органите следва да се ръководят от личните изявления на кандидата и да избягват стереотипи, съгласно Насоките на ВКБООН и практиката на СЕС по съединение дела С-148/13, С-149/13 и С-150/13, от правна гледна точка. В този контекст заявената от чужденецът [заличен текст] следва да се приеме за достоверна, като решаващо значение има дали съществува реален и индивидуализиран риск от преследване поради нея. Освен това, съгласно тълкуването на понятието "определена социална група" в съединени дела С-199/12, С-200/12 и С-201/12, [заличен текст] представлява характеристика, съществена за идентичността на лицето, като [заличен текст] лицата формират отделна социална група, разглеждана различно от заобикалящото ги общество. Следователно при оценка на риска не може да се изисква лицето да се откаже от тази идентичност. От данните по делото се установява, че кандидатът не е демонстрирал публично своята принадлежност към[ заличен текст] общността и не е участвал в инициативи за защита на права на [заличен текст] лица. Липсват данни за членство в организации, участие в публични кампании или застъпничество, което би могло да го постави под засилен интерес от страна на държавните органи. Не са установени административни или наказателни производства, задържане или издирване, нито конкретни неблагоприятни събития, които да са го принудили да напусне страната. Лицето е излязло извън границите на Руската федерация безпрепятствено, което потвърждава липсата на персонализирана заплаха към момента на напускане. При отчитане настоящата обстановка в страната се наблюдават законодателни ограничения, които се отнасят основно до публични прояви и активизъм, а не до личната идентичност на [заличен] лицата. В този смисъл правилно съдът обосновано е приел, че конкретния случай няма данни за реален и индивидуализиран страх от преследване на соченото основание и че предпоставките по чл. 8, ал. 1 ЗУБ не са изпълнени. Този извод е съобразен с международните стандарти, включително практиката на ЕСПЧ, които изискват вземане предвид на уязвимото положение на търсещите закрила и риска от бъдещо преследване, но не отменят необходимостта от представяне на конкретно данни за персонализиран риск. Въз основа на събраните писмени доказателства и в резултат на подробния им анализ, АССГ е формирал вярно заключение, че не са налице изчерпателно изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ фактически основания за предоставяне статут на бежанец на Д. В. Б.. Законосъобразни са изводите на административния съд и за липса на материалноправни предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на молителя. Материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут са установени в нормата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, която указва, че хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, т.к. може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. От ангажираните доказателства по делото е установено, че Д. Б. е напуснал легално Руската федерация, като от негова страна не се твърди да е бил принуден да напусне държавата си по произход поради реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт - чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ, както изтезание, нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание – чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ. Срещу него не са били предприети такива действия от официалните власти или от конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Твърдения за обстоятелства от характера на тези по чл. 9, ал. 1, т. 2 с.з. молителят не е направил. В решението са разгледани и обстоятелствата по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, съгласно която хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, т.к. може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Както правилно е отбелязал решаващия съд, от представените по делото справки на Дирекция "Международна дейност" към ДАБ при МС не може да се направи извод, че ситуацията в страната по произход на молителя, е в състояние на вътрешен въоръжен конфликт или военни действия на територията на самата страна. Не е налице информация за влошаване обстановката на територията на страната, достигаща границите на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт или неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжените групировки. Във връзка с така установената общественополитическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 по тълкуването и прилагането на член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г., възпроизведен и в текста на чл. 15, б. "в" от Директива 2011/95/ЕС, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото. Също така правилно е преценено, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут на основание семейно обединение, т.к. чужденецът не е заявил член на семейството, който вече да притежава закрила в Република България. Обосновани са и изводите за липса на основанията по чл. 9, ал. 8 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Съгласно цитираната разпоредба, хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на ВКБООН. Последователно и безпротиворечиво е разбирането на Върховния административен съд, че "под други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ се има предвид не всяка причина, независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 на чл. 9 ЗУБ, въз основа, на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Макар и неназовани, тези причини обаче следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. От данните по делото е видно, че в случая такива причини не се установяват по отношение на Д. В. Б., а посочените такива за напускане на страната му по произход не могат да бъдат окачествени като "други причини от хуманитарен характер" по смисъла на цитираната норма. На последно място, следва да бъде посочено, че при постановяване на решението не е нарушен и принципът "non-refoulеment" (забрана за връщане). Посоченият принцип е установен от чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците и е възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3). В настоящия случай въз основа на представените в хода на производството множество доказателства за обстановката в страната е извършено изследване дали този принцип е нарушен, като предвид направените изводи, че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне страната си на произход поради наличието на заплахи за него по смисъла на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, основани на преценката по представените справки за ситуацията в Руската федерация, обосновано е прието, че ако молителят се завърне в родината си няма да са застрашени неговите живот и здраве, нито ще се наруши принципът "non-refoulеment" - извод, който напълно се споделя и от настоящия касационен състав. Неоснователни са оплакванията на касатора за издаване на административния акт в противоречие с указанията на съда, дадени с Решение № 11437/10.07.2024 г., постановено по адм. дело № 5860/2024 г. АССГ, оставено в сила с Решение № 1453/17.02.2025 г., постановено по адм. дело № 9988/2024 г. по описа на Върховния административен съд. Съдът е упражнил правомощието си, визирано в чл. 173, ал. 2 АПК да изпрати преписката на АО, като даде задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Този резултат е продиктуван от естеството на правоотношенията и невъзможността на съда след извод за незаконосъобразност на постановения акт, отменяйки същия, да реши въпроса по същество. Върховният административен съд е последователен в практиката си, че абсолютна процесуална предпоставка за възможността на съда да реши по същество повдигнатия пред него въпрос, след като достигне до извод за наличие на основание за отмяна на атакувания административен акт, е този въпрос да не е предоставен на преценката на АО. Тогава, когато последният разполага с оперативна самостоятелност, съдът не може да се намесва. Противното е приравнимо на излизане извън обхвата на правораздавателната дейност и ограничаване свободата на действие и преценка на целесъобразността по отношение на дадено управленско решение, а в този смисъл и нарушаване конституционно установения принцип на разделение на властите. Председателят на ДАБ е изпълнил указанията на съда да извърши нова преценка на данните по делото във връзка с бежанската история на търсещия закрила. Дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в съдебното решение пораждат задължение за органа да се съобрази с тях, но не предпоставят резултата от произнасянето му Първоинстанционният съд е приел и анализирал в цялост доказателствата, представени от страните в рамките на административното и съдебното производство, като е обосновал правните си изводи върху фактическата обстановка, приета за установена въз основа на тях. В този смисъл и доколкото правните изводи са направени след задълбочен логически анализ на всички доказателства, при правилно установена фактическа обстановка и приложение на законовите разпоредби, обжалваното се явява и обосновано. Възраженията за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения за съдопроизводствените правила са неоснователни. Отбелязаната от касатора неточност в мотивите на съдебното решение няма значение за правилността на постановения съдебен акт, т.к. очевидно се касае за допусната фактическа грешка при посочване езика на извършения в хода на производството превод. Решаващият съд вярно е установил фактическата обстановка по делото и се е произнесъл по спорните въпроси, обсъждайки доводите и възраженията на страните. Поради това посоченото обстоятелство не води до порок в съдебния акт и не обуславя извод за неизясняване на спора от фактическа страна. АССГ е извел съответните правни заключения, несъгласието с които не е основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 2-ро АПК. Предвид изложеното и при липса на релевираните с касационната жалба отменителни основания, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение