Определение № 186 от 13.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3340/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Мото-пфое” ЕООД, ЕИК 000646811, срещу определение № 666 от 29.04.2020г. постановено по ч.гр.д. № 547/2020г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено определение постановено в открито съдебно заседание на 27.09.2019г. по гр.д. № 19514//2018 г. на Пловдивски районен съд за прекратяване производството по предявения установителен иск за собственост на основание чл. 299 ГПК. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно. Неправилни са разбиранията на съда, че са ирелевантни отношенията между „Агройокон-92” ООД и Л. С. като съдружник и управител на дружеството. Твърди се, че решението по гр.д. № 15469/2013г. не е формирало сила на пресъдено нещо по отношение на Л. С., защото искът спрямо него е лишен от правен интерес и недопустим. На следващо място са развити съображения, че поради особените отношения на страните в случая /търговско дружество и управител/съдружник/, то последиците на давността не могат да се прилагат, т.е. между тях не може да тече нито придобивна, нито погасителна давност. Затова по отношение на Л. С. придобивна давност не е текла. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поставят правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1/ необходим другар ли е съпругът на ищеца по иск за установяване правото на собственост, ако съпругът е управител на дружеството - ответник; 2/ какъв е редът за защита на кредитора на дружеството - ответник по иск за собственост, чийто управител е съпруг на ищеца, не предприема действия за защита правата на дружеството и в резултат на иска собственици на имота стават двамата съпрузи. Ответниците В. Л. С. и Й. Л. С. оспорват жалбата и молят да не се допуска касационно обжалване. Ответниците Л. Я. С., А. А. С., и „Агройокон-92” ООД не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Пред Пловдивски районен съд е предявен иск по чл.134,ал.1 ЗЗД във вр.с чл.124,ал.1 ГПК от „Мото-Пфое“ЕООД като процесуален субституент на “Агройокон-92“ООД против В. С., Л. С., Й. С. и А. С. за установяване, че “Агройокон-92“ООД е собственик по силата на постановление за възлагане на недв.имот от 09.08.1999г. на недвижим имот - Цех за млечни произведения,представляващ едноетажна,масивна,стоманобетонна промишлена сграда със застроена площ от 218 кв.м. с идентификатор № ***, построена в ПИ с идентификатор № **, за който са образувани УПИ *,* и * в кв.601 по плана на [населено място], с площ от 13485 кв.м., отредени за обществено застрояване. Установено е, че с влязло в сила решение от 14.03.2014г. по гр.д. № 15469/2013г. на Пловдивски районен съд е признато за установено по отношение на “Агройокон-92“ООД, че В. Л. С. и Й. Л. С. са собственици на процесният цех за млечни произведения от 231 кв.м., при квоти 95/100 ид.ч. за В. С. и 5/100 ид.ч.за Й. С.. Идентичността на процесният недвижим имот с идентификатор № *** с имота, предмет на описаното по-горе решение по гр.д.№ 15469/2013г., е установена от приетите по делото технически експертизи. При тези данни първоинстанционният съд е приел, че е налице обективен и субективен идентитет между гр.д.№ 19514/2018г. и гр.д.№ 15469/2013г., което прави по-късно предявения иск недопустим съгласно чл.299 ГПК. По отношение на субективния идентитет между двете дела съдът е приел, че спрямо В. С. и Й. С. силата на пресъдено нещо се разпростира, тъй като те са страни и по двете дела, а по отношение на другите двама ответници Л. С. и А. С. силата на пресъдено нещо е намерила проявление, тъй като те са съпрузи съответно на В. и на Й.. Правото на собственост е признато на основание давностно владение, което обуславя придобиване на имота в режим на СИО, което неминуемо се отразява и в правната сфера на съпрузите им, т.е. силата на пресъдено нещо се разпростира спрямо тях като неучаствали в делото необходими другари. Въззивният съд е намерил тези изводи за правилни. Наведеното в частната жалба възражение за нищожност на решението от 14.03.2014г. постановено по гр.д.№ 15469/2013г. е намерил за недопустимо. Съгласно чл.270, ал.2 от ГПК нищожността на решението може да се предяви по исков ред безсрочно или чрез възражение; възражението обаче следва да бъде направено в производство по обжалване на първоинстанционното решение, а в случая решението по гр.д.№ 15469/2013г. е постановено по реда на чл. 238 ГПК /неприсъствено решение/ и не подлежи на обжалване. Затова единственият път за предявяване нищожността е по исков ред, а не чрез възражение и то в производство по чл.274 и сл.от ГПК. Възражението за липса на идентичност на страните по двете дела, конкретно по отношение на ответника Л. С., съдът също е намерил за несъстоятелно. По делото не се спори, че В. и Л. С. са съпрузи, Й. С. е техен син, а А. С. - тяхна снаха; също така Л. С. е съдружник и управител на “Агройокон-92“ООД. Застъпената от жалбоподателя теза е, че между управителя на търговско дружество и самото дружество не може да тече нито придобивна, нито погасителна давност. Дори да е започнала да тече давност, тя е спряла основание чл.115, ал.1, б.“г“ ЗЗД на 18.12.2003г. когато той е вписан като управител на “Агройокон-92“ООД, а от 2006г. и като съдружник в същото дружество. Затова жалбоподателят счита, че решението по гр.д.№ 15469/2013г. не обвързва със сила на пресъдено нещо Л. С., защото това би довело до недопустимо заобикаляне на разпоредбата на чл.115, ал.1, б.“г“ ЗЗД. Не може едно и също лице да упражнява две процесуални качества в рамките на едно и също производство поради очевиден конфликт на интереси. Съдът е изтъкнал, че в настоящото производство подлежи на преценка наличието на пълна тъждественост от обективна и субективна страна между двете дела. За да е налице такъв идентитет следва да бъдат налице кумулативните предпоставки на чл.298, ал.1 ГПК, а именно: страните по двата иска за собственост да са едни и същи, спорът да касае един и същ недвижим имот, да е едно и също основанието. Само тогава е приложима разпоредбата на чл.299,ал.1 от ГПК, съгласно която спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван повторно. Затова са ирелевантни за спора доводите, касаещи вътрешните отношения между “Агройокон-92“ООД и Л. С. като съдружник и управител на дружеството, включително дали е тече между тях давност. Тези доводи имат отношение към спора, по който е постановено влязло в сила решение. По тези съображения Пловдивски окръжен съд е потвърдил първоинстнационното определение за прекратяване на производството по делото. Настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІ гражданско отделение, намира, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване. Първият правен въпрос: дали съпругът на ищеца по установителен иск за собственост е необходим другар, ако този съпруг е и управител на дружеството - ответник, не е разрешен от съда и не е определящ за извършеното прекратяване на производството. По отношение другарството между съпрузите по дела относно недвижими имоти, представляващи съпружеска имуществена общност, е постановено Тълкувателно решение № 3/2016г. на ОСГК на ВКС според което другарството е необходимо, но не задължително. Няма спор в практиката, че съпругът, който не е участвал в такова производство е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението и неговият път за защита е по реда на отмяната по чл. 304 ГПК - в този смисъл е ППВС № 2/1977г., както и мотивите на горепосочения тълкувателен акт. От значение за изхода на настоящето производство е дали силата на пресъдено нещо на решението по гр.д. № 15469/2013г. на Пловдивски районен съд се разпростира и спрямо неучаствалия в това производство ответник по настоящия иск Л. С.. Даденият от съда отговор е в пълно съответствие с горепосочената практика. Втората част на въпроса, касаещ твърдението, че неучаствалият съпруг на ищеца е управител на дружеството -ответник, няма отношение към преценката за идентичност на двата спора. Вторият формулиран правен въпрос е: какъв е редът за защита на кредитор на дружество, което е ответник по иск за собственост, но чийто управител е съпруг на ищеца и не предприема действия за защита правата на дружеството, а в резултат на уважаването на иска собственици на имота стават двамата съпрузи. Този въпрос няма отговор в мотивите на съда и е извън разрешаваните в обжалваното определение въпроси. Съдът не е длъжен да дава указания какъв е пътят на защита, а преценява дали предприетият по делото път за защита е допустим. От друга страна, вярно е, че постановеното неприсъствено решение, с което по отношение на дружеството е призното право на собственост върху имота в полза на съпругата на управителя и на неговия син, накърнява правата на кредиторите на дружеството и те следва да разполагат със средство за защита. С предявената искова молба ищецът не се е позовал на невъзможност да се защити по друг начин, нито на недобросъвестно упражняване на процесуални права или на злоупотреба с право. При това положение липсва основание да не бъде зачетена силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение. Въз основа на изложеното следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване на определението на Пловдивски окръжен съд. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.