Определение № 5650 от 26.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3540/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесулания кодекс /АПК/. Производството е по чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на Етажна собственост „Комплекс Каза Вива“, А. Б., Д. Д., З. Б., Т. П., С. А., В. А. и „Агора-ин“ ЕООД, срещу Определение № 8178/27.02.2026 г. по адм. д. № 1751/2026 г. по описа на Административен съд – София-град, с което жалбите им срещу Решение № 1/15.01.2026 г. на Столичния общински съвет са оставени без разглеждане и производството е прекратено. В частната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното определение, поради което се иска неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – Столичен общински съвет, с писмено становище оспорва частната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 230 от АПК и от надлежни страни, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на Решение № 1/15.01.2026 г. на Столичния общински съвет, с което се включват имоти в годишната програма за управление и разпореждане с общинска собственост, дава се съгласие за продажбата им чрез публично оповестен конкурс и се възлагат действия по провеждане на процедурата. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че жалбите са процесуално недопустими, тъй като жалбоподателите не доказват наличие на личен, пряк и непосредствен правен интерес от оспорването. Обжалваното определение е правилно. Настоящият състав споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд за липса на правен интерес. Съгласно чл. 159, т. 4 от АПК жалбата се оставя без разглеждане, когато е подадена от лице, което няма правен интерес. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването. С разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България е въведена обща клауза за обжалваемост на административните актове, но при условие същите да засягат права или законни интереси на жалбоподателя. Засягането е налице, когато административният акт поражда неблагоприятни правни последици в правната сфера на оспорващия. В случая оспореното решение на Столичния общински съвет има характер на акт по разпореждане с общинска собственост и по организиране на процедура по продажба. С него не се създават преки правни последици за жалбоподателите, нито се засягат техни вещни права или други, защитени от закона интереси. Твърденията за възможни бъдещи неблагоприятни последици, свързани със застрояване, инфраструктура или околна среда, не обосновават наличие на правен интерес, тъй като тези последици са хипотетични и зависят от издаването на последващи административни актове, които подлежат на самостоятелно оспорване. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд, включително Определение № 6444 от 18.05.2009 г. по адм. д. № 433/2009 г., IV о., съгласно което правен интерес е налице само когато оспорващият е носител на материалноправни последици от акта и същият рефлектира пряко и неблагоприятно в неговата правна сфера. Неоснователни са доводите, че жалбоподателите черпят правен интерес от качеството си на собственици на съседни имоти или от правото на здравословна и благоприятна околна среда. Оспореният акт не урежда режим на застрояване и не представлява акт по устройство на територията, поради което не поражда пряка засягане на защитени от закона права или интереси на жалбоподателите. Не се установяват и твърдените съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По тези съображения настоящият състав счете, че обжалваното определение не страда от пороците, релевирани с частната жалба, и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд