Определение № 1474 от 08.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1293/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл.166, ал.3 АПК. Образувано е по частната жалба на "Булкомпакт" ЕООД, [ЕИК], чрез адвокат В. Ройнов против определение №855 от 23.01.2024г. по адм. д. №164/ 24 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлено искането му за спиране на допуснатото по силата на закона/Регламент (ЕС) 2017/625 предварително изпълнение на Протокол №7 за официално задържане на пратка с риск, съставен на 19.12.2023г. от инспектор на ГКП Пристанище Варна при ОДБХ- Варна. Навеждат се доводи за неправилност на определението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробно развити съображения в частната жалба иска отмяна на определението като незаконосъобразно и спиране предварителното изпълнение на акта. Ответната страна - инспектор при ГКП - Пристанище Варна при ОДБХ - Варна, не изразява становище. Представено е писмено становище от и. д. началник ГКП Варна - Запад, който не е страна в производството. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл.230 от АПК, от надлежна страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспореното определение №855 от 23.01.2024г. по адм. д. №164/ 24 г. по описа на Административен съд - Варна, е отхвърлено искането на "Булкомпакт" ЕООД за спиране на допуснатото по силата на закона/Регламент (ЕС) 2017/625 предварително изпълнение на Протокол №7 за официално задържане на пратка с риск, съставен на 19.12.2023г. от инспектор на ГКП Пристанище Варна при ОДБХ- Варна. За да се произнесе по искането, съдът е взел предвид, че в случая предварителното изпълнение на административния акт е допуснато по силата на Регламент (ЕС) 2017/625, поради което приложение намира разпоредбата на чл.166, ал. 2 от АПК, а именно изпълнението може да бъде спряно, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Съдът е приел, че не са ангажирани доказателства за търпени загуби по демюрейдж, в резултат на предварителното изпълнение на акта и не е оборена презумпцията за наличието на предпоставките по чл.60, ал.1 АПК. На следващо място е прието, че не са доказани твърдените от изпълнението имуществени вреди по вид, основание и размер, за да се прецени дали е налице накърняване на особено важен интерес на дружеството, противопоставим на значимите права, охранявани от закона. Така постановеното определение е правилно. В частната жалба се оспорва наличието на предпоставките по чл. 60, ал.1 от АПК на допуснатото по силата на Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета предварително изпълнение на оспорения административен акт. Навеждат се доводи по същество на спора и законосъобразността на приложената мярка, както и съответствие на акта с материалноправните и процесуални изисквания за неговата форма и съдържание, които не са предмет на разглеждане по същество в настоящото производство. Твърди се, че при пристъпване към предварително изпълнение и прилагане на избраната от органа мярка - унищожаване, ще се причини щета на дружеството в размер на заплатената стойност от 56 498,58 USD, която е в особено големи размери. Въпреки липсата на твърдения за настъпването значителни или трудно поправими вреди, с посочването им по вид, основание и размер от представените към частната жалба доказателства - два броя фактури за заплатени такси за съхранение и такси демюрейдж на стойност 3942, 95лв. от дата 11.01.2024г. и на стойност 2065.35лв. от 25.01.2024г. може да се предположи, че частният жалбоподател твърди настъпването на вреди в посочените размери. Съгласно чл. 166, ал. 2, във връзка с ал. 4 АПК, съдът може да спре предварително изпълнение само ако то е в състояние да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В случаите, когато по силата на законова норма - чл.67 от Регламент (ЕС)2017/625 е допуснато предварително изпълнение, се презюмира наличието на предпоставките на чл. 60, ал. 1 от АПК, като всички те са свързани със защита на публичния интерес и обосновават неговото предимство пред личните права и интереси. Настъпването на значителни или трудно поправими вреди, съгласно чл. 166, ал. 2 от АПК следва да са свързани с настъпването на нови факти и обстоятелства, т.е. такива, настъпили след издаване на акта. В настоящия случая, такива нови факти и обстоятелства не са доказани, а не са и твърдени. Твърдените щети в размер на заплатената стойност на внесената стока в размер на 56 498,58 USD са обстоятелства, които са съществували към момента на издаване на акта и при допускането на неговото предварително изпълнение по силата на закона, т.е. същите са презюмирани. Липсват твърдения и доказателства, за вреди, които ще настъпят пряко от самото предварително изпълнение. Вредите от заплатени такси за съхранение и демюрейдж не са значителни или трудно поправими, тъй като подлежат на възстановяване в случай на успешно оспорване, по реда на претенция за обезщетение. Следва да се отбележи, че съдебната практика на ВАС, приема, че в категорията на трудно поправимите вреди не попадат тези от материално или финансово естество, поради което и следва да се приеме, че жалбоподателят се позовава на другата хипотеза - че ще понесе значителни вреди, които обаче има задължението да обоснове и докаже. При това той следва да установи, както че съществува реална опасност да понесе такива вреди, така и че същите са "значителни" по размер. Наличието или реалната опасност от настъпване на вредата от предварителното изпълнение следва да се установи със съответните писмени доказателства (обичайно свързани с материалното, икономическото и финансово състояние), каквито в случая не са представени, доколкото депозираните пред настоящата инстанция фактури не сочат на обстоятелства, от значение за дължимата от съда преценка по смисъла на чл. 166, ал. 2 вр. ал. 4 АПК. От представените доказателства, не може да се обоснове извод, че заплащането на такси на стойност от 6000лв. засяга финансовия интерес на дружеството в такава степен, че да обоснове превес на частния над обществения интерес, който в случая е свързан с ограничаване на рисковете за здравето на човек, животни или растения, с оглед установените при извършения анализ и взетите проби активни вещества, които не са разрешени в ЕС и установените над допустимите граници остатъчни вещества от пестициди в пратка от семена кимион. Ето защо, като е приел искането за спиране на предварителното изпълнение за недоказано и неоснователно, и го е оставил без уважение, административният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 221, ал.2 вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение