Определение № 9080 от 02.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8915/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на З. Т. Ф., чрез адв. Т. Цонев, срещу Определение № 1209/02.06.2025 г., постановено по адм. дело № 332/2025 г. по описа на Административен съд – Кърджали (АС – Кърджали), с което е оставена без разглеждане жалбата ѝ против мълчалив отказ на „Вивус. БГ“ ЕООД, действащ в качеството на администратор на лични данни, за предоставяне на копия от всички документи, в които се съдържат личните й данни. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Излага доводи, че искането е било подадено на основание чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679, поради което администраторът на лични данни има задължение да се произнесе в срока на чл. 12, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, който е едномесечен от получаване на искането. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел за приложима нормата на чл. 53, ал. 3 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), тъй като нормата се намира в Глава осма „Правила за защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване“ и не касае искания по чл. 15-22 от Регламент (ЕС) 2016/679. Иска определението да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът „Вивус.БГ“ ЕООД, в писмен отговор, чрез процесуален представител юрк. Д. Димитрова, намира частната жалба за неоснователна и необоснована. Иска оспореното определение да бъде потвърдено от касационната инстанция. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от З. Т. Ф. против мълчалив отказ на „Вивус.БГ“ ЕООД по подадено на 08.04.2025 г. заявление на основание чл. 37б от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) за предоставяне на копия от всички документи, в които се съдържат лични й данни. За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 159, т. 1 от АПК, като се е позовал на разпоредбата на чл. 53, ал. 3 от ЗЗЛД. АС - Кърджали е намерил, че не е изтекъл срокът за произнасяне, респективно не е формиран подлежащ на оспорване мълчалив отказ по чл. 58, ал. 1 от АПК, поради което жалбата е без предмет, оставил е оспорването без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определение е неправилно. За да прекрати съдебното производство съдът се е позовал само на чл. 53 от ЗЗЛД, без да съобрази разпоредбата на чл. 12, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (ОРЗД, Регламент(ЕС) 2016/679), както и без да съобрази неприложимостта на чл. 53 от ЗЗЛД в случая, предвид систематическото място на разпоредбата в Глава осма на закона, в каквато насока правилно и обосновано е възразила частната жалбоподателка в жалбата. В случая приложимата норма, определяща срока за произнасяне, е тази на чл. 12, § 3 от ОРЗД, съгласно която администраторът предоставя на субекта на данни информация относно действията, предприети във връзка с искане по членове 15 - 22, без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането, като от текста недвусмислено следва, че това е срокът и за произнасяне по направеното искане – предприетите действия. Действително в изречение второ е предвидена възможност при необходимост този срок да бъде удължен с още два месеца, като се взема предвид сложността и броя на исканията, но доколкото администраторът не е информирал субекта на данните за такова удължаване, съгласно изречение трето на чл. 12, § 3 от ОРЗД тази хипотеза в случая не е налице. С оглед изложеното съдът неправилно е приел, че жалбата на З. Т. Ф. е подадена преди изтичане на срока за произнасяне на органа и съответно е лишена от предмет. По изложените съображения обжалваното определение като незаконосъобразно следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на АС - Кърджали за продължаване на процесуалните действия – за проверка относно допустимостта на жалбата при съобразяване мотивите на настоящия съдебен акт относно приложимия закон. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение