Решение № 1560 от 11.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11191/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Кмета на район „Приморски“ на община Варна, чрез процесуалния му представител юрк. Цанков, срещу решение № 10109 от 18.09.2025г., постановено по адм. дело № 1272/2024г. на Административният съд – гр. Варна, с което е отменена Заповед № 213 от 09.05.2024г. на кмета на район "Приморски" на община Варна, с която на основание чл. 225а ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено на Н. С. С. от гр. Варна да премахне незаконен строеж "едноетажна масивна сграда и подпорна стена", находяща се в ПИ с идентификатор № [номер] по кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на гр. Варна, местност [местност], с административен адрес [адрес]. С решението район „Приморски“ на община Варна е осъден да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се неправилност на извода на съда за това, че заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при липса на точна индивидуализация на наредения за премахване строеж. Напротив излага съображение, че са спазени правилата за установяване на незаконен строеж, както и че е обсъдено представеното от адресата на заповедта възражение. Посочва, че в акта е точно индивидуализиран нареденият за премахване строеж, като в констативния акт, въз основа на който е издадена, същият е индивидуализиран и по място, разположение, приблизителна площ и материали от които е изграден, включително със съставена окомерна скица. Излага съображения и за неправилното позоваване от съда на представено по делото удостоверение за търпимост от 2023г., като навежда съображения, че същото е неотносимо към производството и не освобождава административния орган и съда да направи собствена преценка досежно търпимостта на строежа. Навежда съображения, че от събраните в хода на производството доказателства безспорно е установено, че нареденият за премахване строеж е изграден към 2022г., тъй като и от приетата СТЕ и от другите събрани доказателства безспорно е било установено, че е налице несъответствие във формата и размерите, включително площ между съществувалата преди на място сграда, която е била със застроена площ от 51,78 кв.м. и сега съществуващата, а именно нареденият за премахване строеж, който е с площ от 110 кв.м. Посочва и че удостоверението за търпимост е издадено именно за сграда с навес с площ от 56 кв.м., която не съответства на сега съществуващия строеж. Излага и съображения, че безспорно е налице незаконен строеж, който не е търпим съгласно § 16 ПР на ЗУТ или § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта. Претендира разноски. Ответникът Н. С. С., чрез процесуалния си представител адв. Илиева, с представено писмено становище твърди неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК по пощата, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение АС – гр. Варна е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, при формално спазване на изискванията за форма, но при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, а именно при неизясняване на фактическите обстоятелства относими към спора и при допуснато нарушение на чл. 35 АПК, а именно поради това, че не е обсъдено и не са изложени мотиви досежно представеното от жалбоподателя в административното производство възражение. Приел е и че строежът, предмет на заповедта не е индивидуализиран в достатъчна степен, тъй като е наредена за премахване сграда с площ от 110 кв.м., а от договор за доброволна делба е описана сграда с навес с площ от 52 кв.м., както и че не е установено търпима ли е сградата, предвид издадено удостоверение за търпимост № 124 от 07.07.2023г. и съответно налице ли е част от сграда, която да е търпим строеж, неподлежащ на премахване. Изложил е и съображения, че от събраните в хода на производството гласни доказателства се установява, че в имота е съществувала страна сграда с остъклени тераси и навеси с винкел и подпорна стена, поради деневилацията на терена, като на същата е извършена само реновация – поставена е изолация, нова дограма, оправен е покрива, но е запазена площта, височината и местоположението. Приел е и че от СТЕ се установява, че сградата като отговаряща на изискванията на ОУП и правилата и нормите по устройство на територията е търпим строеж. Посочил е и че съществуващата сграда от 56 кв.м. по договора за доброволна делба е била нанесена в КП от 1977г., т.е че строежът е бил извършен пред 2001г., като в тази връзка е обосновал извод, че дори и да има нов строеж, то той не е на цяла нова сграда, а евентуално на част, което пък не е установено от административния орган. Съответно е приел, че в тази връзка не е индивидуализиран безпротиворечиво нареденият за премахване строеж. Посочил е и че макар и в КП от 1977г. да липсва нанесена подпорна стена, а такава е видно, че е нанесена в съседен имот, административният орган не е изследвал дали наредената за премахване подпорна стена не е била съществуваща като част от външния зид на сградата, като поради нанасянето на самата сграда е приел, че не е поставен знак в КП от 1977г. за наличието на подпорна стена. По отношение на търпимостта се е позовал и на издаденото удостоверение за търпимост от 07.07.2023г. Приел е и че заповедта е издадена в нарушение на чл. 6 ал. 1, ал. 2 и ал. 3 АПК, а именно в нарушение целта на закона и принципа за предвидимост, тъй като е налице от една страна издадено удостоверение за търпимост издадено от административния орган на 07.07.2023г., по подадено заявление от жалбоподателя в първата инстанция на 03.08.2023г. за извършване на строителни дейности, попадащи в обхвата на чл. 151 ЗУТ са били направени от административния орган проверки, при които е била установено липса на основания за издаване на заповед по чл. 225а ЗУТ, като малко след това при подаден сигнал от С. Ш. е издадена оспорената в производството заповед. По тези съображения е приел, че оспореният административен акт е незаконосъобразен и го е отменил. Решението е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Необоснован е извода на първоинстанционния съд за постановяване на оспорената заповед при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при допуснати нарушения на чл. 35 АПК. При постановяване на оспореното решение съдът неправилно е приел, че нареденият за премахване строеж не е индивидуализиран в достатъчна степен. Напротив в оспорената заповед и констативния акт, въз основа, на който е издадена, е описан нареденият за премахване строеж по размери, местоположение, включително с вложените в неего материали, като въз основа на това в административния акт е прието, че безспорно е налице нов строеж, а именно нова едноетажна масивна сграда. От събраните в хода на производството доказателства, включително приетите по делото две СТЕ също се установява, че на място е съществувала стара сграда, която ведно с изградените пред нея навеси и входни помещения, има площ около 111 кв.м. При тези установявания съдът необосновано е приел, че може да е бил извършен ремонт и реконструкция на старата сграда, като неизследването на тези обстоятелства е квалифицирал като допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Необоснован е и извода на съда, че макар и м имота да не се установява по стар КП да има подпорна стена, то тя може да е била част от външния зид на съществуващата сграда. Този извод почива на предположение, а не на събрани доказателства. При посоченото по – горе, че административният орган в оспорената заповед еднозначно приема, че е налице нов строеж на нова едноетажна сграда и новоизградена подпорна стена, е било задължение на съда да установи дали действително е налице нова сграда или пък е извършен ремонт и реконструкция на старата съществуваща такава, както и дали е съществувала стара подпорна стена, продължение на тази от съседния имот или има новоизградена такава. Установявания в тази насока, включително и в двете приети по делото съдебно – технически експертизи, няма. Поради това оспореното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не са установени факти и обстоятелства, които са основни за спора по делото, както и поради това, че не са събрани, включително служебно от съда, доказателства в тази насока. Поради изложеното настоящият състав намира, че оспореното решение е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при непълнота на доказателсвения материал, поради и което настоящата инстанция не може да се произнесе по спора по същество. Въз основа на горното оспореното решение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС – гр. Варна, като при новото разглеждане съдът следва да установи и събере доказателства досежно основния спорен по делото въпрос, а именно дали е налице нов строеж, новоизградена сграда и нова подпорна стена или е извършена реконструкция на стари съществуващи на място такива, включително с използването на специални знания, като едва след това и въз основа на събраните доказателства следва да произнесе и относно търпимостта на наредения за премахване строеж. Предвид изхода на спора по претенциите на страните за разноски, включително за настоящата инстанция, следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226 ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,