Определение № 2622 от 19.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3501/2023 г.

Производството е с правно основание чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е въз основа на подадената от Б. М. Б. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат П., молба с вх.№ 260254 от 21.02.2023г. за отмяна на решение № 88 от 4.02.2013г. по гр.д. № 3673/2012г. на Районен съд Добрич, с което е лишен от родителски права по отношение на детето А. Б. Б., [дата на раждане] и му е определен режим на лични отношения всяка първа събота от месеца, от 10.00ч.до 17.00ч. Решението съдържа отбелязване, че е влязло в сила на 28.02.2013г. Молбата за отмяна е подадена на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК с твърдението, че молителят в качеството му на ответник в приключилото производство, не е бил уведомен за същото по надлежния ред, с което е бил лишен от възможност да участва в делото. Твърди,че за същото е узнал през м.12.2022г., по повод на връчена му молба, подадена от трето лице за осиновяване на неговия син, ведно с определение на ОС Варна по гр.д.№ 2412/2022г. /което е с правно основание чл.103 СК/. Тогава поискал и копие от решението, чиято отмяна сега иска, което му било предоставено на 9.02.2023г. Запознал се и с материалите по делото и установил, че нито едно от изпратените му уведомления – съобщение от 26.10.2012г., призовка от 17.12.2012г. и съобщение от 5.02.2013г.не съдържат неговия подпис, независимо че в тях е посочено, че са получени „лично“. В тази връзка прави искане за допускане на съдебно-графологическа експертиза, която да даде заключение дали подписите на посочените документи са положени от него. Срещу подадената молба за отмяна е постъпил отговор от А. А. Ц., действащ със съгласието на неговия настойник Ц., чрез процесуалния представител адвокат Й., с който оспорва както допустимостта, така и основателността на подадената молба за отмяна. Счита молбата за просрочена, доколкото намира за неверни посочените от молителя обстоятелства относно датата на уведомяването му за постановения акт /чиято отмяна иска/. Твърди, че е бил уведомен много по-рано за същата от неговата майка, която понастоящем е починала, а и счита за житейски нелогично - един баща да научи десет години по-късно, че е лишен от родителските си права. Твърди, че в продължение на единадесет години, бащата не се е интересувал от сина си. Настоящият състав на Върховен касационен съд, намира подадената молба за отмяна за недопустима, на основание чл.4 от ТР № 7 от 31.07.2017г. по т.д.№ 7/2014г-на ОСГТК на ВКС, доколкото влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска не се ползва със сила на пресъдено нещо. Касае се за акт, с който е извършена промяна на гражданско правоотношение, съобразно установени от закона критерии и въз основа на факти, които се преценяват от съда по целесъобразност. Освен това, съгласно чл.135, ал.2 СК, въпросът разрешен с постановения акт подлежи на пререшаване /родителските права могат да бъдат възстановени/, по искане на страната, въз основа на новооткрити или нововъзникнали факти,а наличието на друг процесуален способ за защита изключва необходимостта от приложимост на отмяната по реда на Глава 24. Мотивиран от изложеното, като счита образуваното производство за недопустимо, на основание чл.307, ал.1 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение