Определение № 59 от 27.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 71/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от И. Б. Б. от [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 172 от 08. 10.2020 г. по т.д. № 1706/2019 г. на Върховния касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, с което е върната касационната му жалба срещу решение № 49 от 08.02.2019 г. по в.т.д. № 810/2016 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която е разгледана негова въззивна жалба срещу решение № 36 от 27.01.2016 г. по т.д. № 667/2014 г. на Окръжен съд – Пловдив, и в тази част касационното производство е прекратено. Частният жалбоподател поддържа доводи за неправилност на атакуваното определение поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, като моли за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото на предходния състав на ВКС за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Търговско дело № 1706/2019 г. на ВКС, Търговска колегия, I т.о., е образувано по касационни жалби на А. Д. Б., Д. И. Б. и И. Б. Б. срещу решение № 49 от 08.02.2019 г. по в.т.д. № 810/2016 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 36 от 27.01.2016 г. по т.д. № 667/2014 г. на Окръжен съд – Пловдив за уважаване на предявен от „Райфайзенбанк България“ ЕАД срещу А. Д. Б., Д. И. Б. и И. Б. Б. иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД по отношение на договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт № 22/2011 г., и договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 19/27.01.2012 г., до размер на 1/2 идеална част от описаните в нотариалните актове недвижими имоти. С определение № 362 от 27. 05.2020 г. е допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение само в частта, с която е разгледана въззивна жалба на И. Б. Б. срещу първоинстанционното решение. На касатора са дадени указания за представяне на доказателства за внасяне на дължимата държавна такса за разглеждане на касационната жалба с предупреждение за неблагоприятните последици от неизпълнението им в определения едноседмичен срок. Съобщение, с вписаните указания и приложен препис от определението по чл. 288 ГПК, е надлежно връчено на 20. 07.2020 г. на посочен и в касационната жалба служебен /съдебен/ адрес на процесуалния пълномощник на касатора – адв. И. М., с вписан получател „адв. И. М.“ и подпис на получателя. Във връзка с допълнителни искания на касатора, направени в срока за внасяне на дължимата за производството държавна такса, с разпореждане в з.з. от 12.08.2020 г. съдията-докладчик е оставил без уважение искането за ревизия на дадените с определението по чл. 288 ГПК указания и е изпратено ново съобщение, с което е дадена последна възможност за изпълнение на указанията и внасяне на определената държавна такса в едноседмичен срок от получаване на новото съобщение. Това съобщение също е надлежно получено на 15.09.2020 г. от процесуалния представител на касатора по реда на чл. 51, ал. 1 ГПК. По делото е извършено счетоводно удостоверяване, че към 02. 10.2020 г. сумата 5 166 лв. не е постъпила по сметка на ВКС. Констатирайки неизпълнените в срок указания за внасяне на дължима държавна такса, с обжалваното определение предходният състав на ВКС е прекратил касационното производство. Атакуваното прекратително определение е правилно. При постановяването му е отчетено, че е налице надлежно връчване на съобщение за дължимата на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, държавна такса с дадени ясни, точни и конкретни указания и изрично предупреждение за неблагоприятните последици от неизпълнение на указанията. Изводът, че касаторът не е изпълнил даденото му с определението по чл. 288 ГПК указание за представяне на доказателство за платена държавна такса за допуснатото касационно обжалване, е в съответствие с данните по делото. Невнасянето на таксата се установява и от извършената служебна справка в счетоводството на съда, обективирана в приложеното удостоверение от 02. 10. 2020 г. Поради това, напълно обосновано и законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 286, ал. 1 ГПК за връщане на касационната жалба. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение