Определение № 51 от 26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 107/2016 г.

Производството е образувано по подадена от Е.-З. Д. Ч. от [населено място], чрез адв. Д. К. от САК, частна жалба с вх. № 3666 от 14.04.2014 год. против определение № 121 от 28.03.2014 год. по гр. д. № 1209/2010 год. на ВКС, І г. о., с което на основание чл. 245, ал. 3 ГПК е постановено издаване в нейна полза на обратни изпълнителни листове за връщане от Е. Б. М. и М. С. М. на недвижим имот, подробно описан, и за заплащане на сумата 5 712.63 лв., както и законната лихва върху сумата 1 980 лв., която е част от общо присъдената сума 5 712.63 лв., считано от 6.10.2010 год. до окончателното й изплащане /съгласно определение за допълване № 103 от 6.04.2015 год. по същото дело/. Частната жалба е подадена заедно с други две молби от същата дата – 14.04.2014 год., по едната от които /вх. № 3664/ съдът се е произнесъл с допълнителното определение и в частност е удовлетворил молбата на настоящата жалбоподателка за присъждане на законната лихва върху част от сумата 5 712.63 лв. - определението № 103 от 6.04.2015 год., с което е допълнено определението за издаване на обратните изпълнителни листове относно присъждане на законна лихва върху част от сумата в размер на 1 980 лв. от момента на плащането й на взискателите по изпълнението до окончателното й изплащане. Това е и предметът на настоящата частна жалба против определението № 121 от 28.03.2014 год., поради което и след допълването на последното правният интерес за жалбоподателката е удовлетворен, частната й жалба е останала без предмет. Затова и същата следва да се остави без уважение. С оглед липсата на данни по делото за внесена държавна такса по подадената частна жалба, съгласно разпореждането на предходния състав на ВКС от 7.10.2015 год., същата следва да се присъди в тежест на жалбоподателката с настоящето определение. Водим от горното, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.