Решение № 1042 от 29.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10916/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от кмета на община Свищов, чрез неговия пълномощник адв. Рухчева и по касационна жалба от „Томика-метал“ АД, чрез юрк. Самарджиев, срещу решение № 2461/25.07.2024 г., постановено по адм. дело № 447/2023 г. по описа на Административен съд – Велико Търново. В касационната жалба от кмета на община Свищов са релевирани касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Наведени са оплаквания за неправилност на съдебното решение поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли за отмяна на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, съгласно представен списък. В писмен отговор изразява становище за основателност на касационната жалба, подадена от „Томика-метал“ АД. В касационната жалба от „Томика-метал“ АД са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на обжалваното решение. В представено писмено становище поддържа изцяло подадената касационна жалба и претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, както и направените разходи за заплатена държавна такса и за назначаване на особен представител. Ответникът – Л. Д. Л., чрез адв. Иванова, в представени отговори и писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационните жалби, като счита оспореното решение за валидно, допустимо и правилно. Иска присъждане на разноски за касационното производство съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. В съдебно заседание прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на адв. Рухчева. Ответникът – община Свищов не ангажира становище по касационните жалби. Ответникът – „Корона Бали“ ООД не взема становище по касационните жалби, в съдебно заседание не се явява и не се представлява. Ответниците – А. А. Л. и М. Т. К., чрез назначения им особен представител адв. Върбанов, в съдебно заседание молят касационните жалби да бъдат оставени без уважение и решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а разгледани по същество за неоснователни. За да се произнесе по съществото на касационните жалби, разгледани съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Л. Д. Л. против заповед № 747-РД-01-03/28.6.2023 г. на кмета на община Свищов, с която е одобрен ПУП „ План за регулация и застрояване ПРЗ за промяна предназначението на имотите, обединяването им в един общ ПИ, отреждане на новообразувания имот за производствени и складови дейности и установяване на нов устройствен режим и нормиране с пределно допустими устройствени показатели, съобразно начина и характера на бъдещото застояване. С обжалваното решение Административен съд – Велико Търново отменя административния акт. За да постанови този резултат съдът приема, че макар и актът да е издаден от компетентен орган, то същият е постановен в нарушение на установената форма и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и в нарушение на материалния закон. Мотивът за незаконосъобразност на процесната заповед е изведен на база визираното в нея правно основание за изменение на действащия план по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, което съгласно трайната съдебна практика изисква изрична мотивировка за наличие на основанията, визирани в чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. Такава мотивировка е прието, че липсва както в оспорената заповед, така и в съпътстващ издаването й документ по административната преписка, което е съществено нарушение на административните правила. По тези съображения е изведен от първоинстанционният съд извод, че заповедта не отговаря на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, което представлява самостоятелно основание за нейната отмяна. Изложени са и мотиви за несъответност на основанието по т. 6, ал. 2, чл. 134 ЗУТ. Констатира, че при постановяване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила поради неуведомяването и съответно неучастието на Л. Д. Л. в административното производство, като липсва и нейно съгласие за одобряване на изменението на ПУП – ПРЗ за процесните имоти, поради което прави извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт като постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Правилно съдът приема, че процесната заповед, макар и издаден от компетентен орган, е постановена в нарушение на установената форма, при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие с приложимите материално-правни норми. Визираното в заповедта основание за изменение на действащия ПУП – ПРЗ по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, както правилно е приел административният съд, освен, че не е налице, не може само по себе си да обоснове одобреното изменение. Поради това следва да се приема, че посочените в заповедта правни и фактически основания се явяват несъответни, допуснато е нарушение по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, което е от категорията на съществените и представлява самостоятелно основание за нейната отмяна. Законосъобразен е изводът на съда, че при постановяване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Същата е постановена в нарушение на чл. 35 АПК, като не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. От приложените по делото доказателства безспорно е установено, че Л. Д. Л., в качеството си на наследница на Д. Л. Д., се легитимира като съсобственик въз основа на НА № 8 т.1 н.д.18/73т. на лозе с площ от 5 дка, което се състои от такова с площ от 1,8 дка, находящо се в местността „Стъклен“ и от нива с площ от 3,5 дка сега с площ от 1,9 дка, находяща се в местността „Стъклен“. Видно от заключенията на вещото лице по назначените по делото две СТЕ е, че ПИ № 65766.414.11 с площ от 1533 кв.м., който според НА 8/73 г е лозе, а сега изоставено лозе, а имот 65766.414.5, с площ от 1888 кв.м., е с предназначение земеделска земя, като по ПУП се предвижда за бензиностанция, т.е. с транспортно предназначение. И двата имота се намират извън регулация като ПИ № 65766.414.6 граничи с горепосочения имот, отреден за бензиностанция южно, на запад имотът граничи с второстепеннна улица с ПИ № 65766.704.25 с площ от 4360 кв.м. Съгласно плана по § 4 от ЗСПЗЗ имоти ПИ 65766.414.11 и ПИ 65766.414.5 са били един общ имот, като вещото лице е отразило това обстоятелство в Приложение № 1 към основното заключение. С приемането на КК и КР се появява имот с площ от 1533 кв.м., и тази площ се отнася за ПИ 65766.414.11. Вещото лице е посочило, че с тези промени не е налице промяна на границите, защото това е било един имот с еднакъв начин на трайно ползване. Между съсобствениците няма делба и в нарушение на чл. 33 от Закона за собствеността 1/3 от имота – само от нивата, която сега е имот № 65766.414.5 е прехвърлена на трето лице, а за лозето е останал № 65766.414.11. Вещото лице е посочило, че е налице застъпване, защото продадената част от нива, описана в НА 8/73г съставлява част от ПИ с № 65766.414.5. Доколкото имотите с № 65766.414.5, ПИ № 65766.414.6 и ПИ № 65766.414.7 по КККР на гр. Свищов, предмет на ПУП, са останали извън регулация при това не може да се твърди, че ПУП обхваща квартали. С обжалваната заповед се предвижда процесните имоти да бъдат включени в застроителните граници на гр. Свищов с друг вид отреждане за производствен и складов обект. Вещото лице е посочило, че предназначението на имотите с ПУП не се променя, защото вече е било променено за търговски и производствени нужди. Вещото лице е посочило, че описания имот от 1533 кв.м. в приложение № 8 към допълнителното заключение, с № 65766.414.11 по НА 8/73г. има трима съсобственици, между които не е извършвана делба, като всеки притежава съответната идеална част, като едната от съсобственичките без да предложи на останалите е продала своята идеални части. При тези данни изводът на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед е правилен. В случая административният орган не уведомява останалите заинтересовани страни за започналото производство за изменение на ПУП – ПРЗ и не събира относимите към издаване на административния акт доказателства. Нарушението е съществено, тъй като ако не бе допуснато щеше да се издаде акт с друго съдържание. За да се осъществи правното основание на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ следва да е налице съгласие на всички собственици, а съгласие на Л. Д. Л. липсва. Споровете за вещни права са извън рамките, както на административното производство, така и на настоящото съдебно производство. Следователно заповедта е издадена и в нарушение на материалния закон. Ето защо като отменя административния акт първоинстанционния съд постановява решение, което е в съответствие с материалния закон. Предвид изложеното, спрямо обжалваното решение не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна. Обжалваното решение е материално и процесуално законосъобразно и обосновано и следва да се остави в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявената претенция от ответната страна Л. Д. Л. за присъждане на разноски за настоящото производство, следва община Свищов и „Томика-метал“ АД да бъдат осъдени да заплатят такива в общ размер на 613.55 евро или 1200 лева, представляващи адвокатско възнаграждение съобразно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,