Определение № 215 от 31.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 1092/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на ПП „ Възраждане“ против определение № 261633 от 22.03.2021 г. по в.т.д. № 1310/2020 г. на Софийски градски съд. Ответникът по частната жалба – Прокуратура на Република България, чрез представителя си – прокурор М. Ю. е на становище, че жалбата е неоснователна, а атакувания съдебен акт- правилен. С определението, предмет на обжалване, е оставено без уважение искането на настоящия жалбоподател за изменение на постановеното на 24.02.2021г. по т.д. №1310/20г. на Софийски градски решение, в частта за присъдените разноски. За да постанови този резултат, съдът лаконично е отбелязал, че липсват основания за преразглеждане на преценката му относно размера на съответстващото на фактическата и правна сложност на спора възнаграждение за процесуално представителство на молителя. Върховният касационен съд, състав на І т.о., констатира,че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. По същество, жалбата е основателна. С решение №260324 от 24.02.2021г. по т.д. 1310/20г. на СГС е отхвърлен предявения от прокурор при СГП против ПП „Възраждане“ иск с правно основание чл.40, ал.2 ЗПП за разпускане на основание чл.40,ал.1, т.1 ЗПП на ПП „Възраждане“. При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по иска са се дължали направените в производството разноски за един адвокат. Жалбоподателят е представил списък по чл.80 ГПК, с който са разграничени и заявени разноски за представителство от един адвокат в размер на 5500лв. и 150лв.- съставляващи депозит за разпит на свидетели. Поисканите разноски са били удостоверени и доказани като направени чрез представения договор за процесуална защита и съдействие и банкови бордера, удостоверяващи плащането на сумите. При така установеното, решаващият състав е посочил кратко в постановения от него съдебен акт, че искането за намаляване на адвокатското възнаграждение, поради прекомерност е основателно, като е приел, че съответно на фактическата и правна сложност на делото би било възнаграждение в размер на 1200лв. Както бе посочено, тази преценка е останала непроменена и с постановяване на обжалваното определение. Основателно е оплакването на жалбоподателя, за неправилно намаляване на претендираното от него, адвокатско възнаграждение като прекомерно. Съставът на Софийски градски съд не е изложил никакви мотиви в тази насока, извън общо изразеното кратко негово разбиране за извършена преценка за определяне на конкретна сума, която се дължи за адвокатска защита при тази фактическа и правна сложност. Изводът е правно необоснован, не само поради това, че съдът е длъжен да се съобрази с доказания обективен факт - договореното между страните и реално установеното като размер на направени в хода на производството разноски, тъй като определянето им е извън дискрецията му, но и поради това, че тяхното намаляване се извършва по определен процесуален ред- мотивирано и при наличие на установени предпоставки. Както е отбелязал и жалбоподателят преценката за прекомерност по чл.78,ал.5 ГПК се извършва от съда с оглед на действителната фактическа и правна сложност на делото, като с т. 3 на ТР№ 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК е разяснено, че това основание се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото, като съдът следва да съобрази спецификата на отделния случай, след която преценка, при несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява адвокатския хонорар. Тези разяснения, като задължителна тълкувателна практика е следвало да бъдат съобразени, чрез излагане на мотиви, с оглед които, съдът обосновава своят извод за наличие на предпоставките на чл.78, ал.5 ГПК Такава преценка не е осъществена. В случая, делото е образувано по иск на Прокуратура на Република България, а към исковата молба е приложен обемен доказателствен материал, който е подлежал на проучване, с оглед разглеждания предмет на спора – а именно искане за заличаване на политическа партия. Или, от фактическа страна, съдът не е съобразил, че са проведени открити съдебни заседания,с участие на страната, разпитвани и издирвани са свидетели, изследван е обширен доказателствен материал, депозирани са становища и писмени защити. Т.е. обосновава се извод за фактическа сложност на спора, а поради липсата на утвърдена и трайна практика на ВКС по основанието по чл.40,ал.1, т.1 ЗПП е обоснована и правна сложност на случая, отчетена и от решаващия съд в последното по делото заседание. Или, тези обстоятелства не предполагат общия извод за ниска фактическа и правна сложност на делото, нито за липса на усилия от страна на защитата, за да се счита, че договореният и платен от представлявания хонорар е прекомерен и поради това, подлежи на намаляване. Като не е съобразил изложеното, съставът на СГС е допуснал нарушение на закона, поради което неговото определение следва да бъде отменено и на основание чл.78,ал.3, вр. ал.11 ГПК на ПП „Възраждане„ следва да бъде присъден пълния размер на претендираните и доказани в производството пред СГС разноски, в размер на още 4300лв. над присъдените на страната с решението, представляващи възнаграждение за процесуално представителство пред СГС. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение