Определение № 60301 от 04.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3469/2021 г.

Производство по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 25021363 от 08.02.2021 г. по регистъра на Софийски районен съд (СРС), подадена от З. Й. К., чрез адв. М. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на влязло в сила съдебно решение № 60535 от 10.03.2019 г. по гр. д. № 64674/2016 г. на СРС, 61 състав, поради противоречието му с постановеното преди него влязло в сила решение № 497146/28.09.2018 г. по гр. д. № 72178/2015 г. на същия съд, 142 състав. Ответникът по молбата за отмяна „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрк. П. в представения отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК изразява становище за процесуалната й недопустимост, като подадена извън срока по чл. 305, ал. 1, т.4 ГПК, респ. за нейната неоснователност при преценка за допустимост на сезирането. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като съобрази твърденията в молбата за отмяна и данните по делото я намира за недопустима, поради просрочието й. Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК, молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК се подава в тримесечен срок, считано от деня на влизане в сила на последното решение. В разглеждания случай решение № 60535 от 10.03.2019 г. по гр. д. № 64674/2016 г. на СРС, 61 състав, чиято отмяна се иска е влязло в сила на 20.06.2019 г. (вж. надлежното удостоверяване на това обстоятелство върху гърба на л. 160 от кориците на посоченото дело). Другото решение, което се сочи да е постановено преди горното и да му противоречи - решение № 497146/28.09.2018 г. по гр. д. № 72178/2015 г. на СРС, 142 състав, е влязло в сила на 26.10.2018 г. (съгласно приложената към молбата за отмяна по настоящото дело справка, изх. № 21448/23.02.2021 г. на СРС, 142 състав). При така установените факти преклузивният тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК за подаване на молба за отмяна е започнал да тече от влизането в сила на последното от посочените решения – това по гр. д. № 64674/2016 г. на СРС, 61 състав. След като същото е влязло в сила на 20.06.2019 г., от тази дата е започнал да тече въпросния тримесечен срок и по правилото на чл. 60, ал. 3 ГПК е изтекъл на 20.09.2019 г. (петък, присъствен ден). Молбата за отмяна е подадена от З. Й. К. на 08.02.2021 г., далеч след изтичане на срока по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане. Това пък предпоставя прекратяване на образуваното по нея производство. С оглед изхода на делото, ответникът по молбата има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, каквото претендира с отговора по чл. 306, ал. 3 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37 ЗПП (Закона за правната помощ) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), съдът определя размера на това възнаграждение на 100 лв. Тези разноски следва да бъдат възложени в тежест на молителя. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,