Определение № 2394 от 04.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1616/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на Е. К. К. и Ч. Г. Ч. против определение № 8396 от 07.10.2025 г., постановено по адм. дело № 1518/2024 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. Жалбоподателите навеждат доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и молят за отмяната му. Ответникът – К. Н. Р., в писмено становище, оспорва частната жалба на Е. К. К. и моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Останалите ответници не изразяват становище по частните жалби. Върховният административен съд намира частните жалби за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 230 АПК и от надлежни страни, а разгледани по същество за неоснователни, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение първоинстанционният съд оставя без разглеждане жалбата на Е. К. К. против заповед № 1395/26.04.2024 г. на заместник-кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на община Бургас, с която е одобрен РУП за УПИ VII-1465 и VIII-1467 в кв. 86 по плана на ЦГЧ, гр. Бургас, ПИ с идентификатор 07079.610.41 и 007079.610.40 по КК на гр. Бургас, с който застройките в УПИ са конкретизирани с точни мерки, височини и отстояния към регулационни граници и към сгради, при отчитане характеристиките на терена, с допуснато намалено отстояние между застройките в УПИ V и УПИ VI, съгласно графичната част на заповедта. За да постанови този резултат съдът констатира, че жалбоподателката е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.610.31.4.7 – апартамент, ведно с прилежащ склад; самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.610.31.4.10 – ателие за творческа дейност, ведно с прилежащ склад; 25,00/212,75 идеални части самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.610.31.4.14 – гараж в сграда, с реално ползване на паркомясто № 1 и № 2, които се намират в УПИ IV -1451, 1450, разположен през улица спрямо имотите, предмет на плана. Позовава се на заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза и приема, че с одобрения РУП не е предвидено намалено отстояние през улица като с проектът не се променя характерът и начинът на застрояване извън законовите рамки, не са допуснати намалени отстояния по отношение на собствените на жалбоподателя самостоятелни обекти, както не са допуснати намалени отстояния и по отношение на поземления имот, в който са изградени тези обекти. С проекта не се променя характерът, начинът на застрояване, предназначение, ограничаване в режима на застрояване и ползване по отношение на имотите на К.. По тези съображения съдът приема, че жалбоподателката не е заинтересувано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2 вр. ал. 1 ЗУТ, поради което прави извод за недопустимост на жалбата. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че имотът, в който жалбоподателката притежава собственост не е предмет на оспорения акт. Правилно съдът приема,че К. не е заинтересувано лице и по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като притежаваните от нея вещни права са върху УПИ, който е през улица. Установено е, че не са допуснати и намалени разстояния спрямо УПИ IV -1451, 1450. Неоснователни са доводите в частната жалба за наличие на правен интерес, тъй като с оспорената заповед са допуснати намалени отстояния към дъното на УПИ VII и до сградата в УПИ V. Със заповедта са допуснати намалени отстояния между застройките в УПИ V и УПИ VI, върху които имоти жалбоподателката не притежава вещни права и съответно не е легитимирана да оспори заповедта в тази й част. С оспорения административен акт не се променя предназначението на имота, както и не се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване. Следователно не са налице и изискванията на чл. 131, ал. 2, т. 4 и 5 ЗУТ и жалбоподателката не е заинтересувано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2 вр. ал. 1 ЗУТ, поради което подадената жалба е недопустима. Ето защо като прави извод за в този смисъл първоинстанционният съд постановява определение в съответствие с материалния закон, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,