Определение № 311 от 02.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1137/2022 г.

Производството е по чл.274,ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) срещу определение № 81, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 07.02.2022 г. по в. гр. д. № 539 /2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е спряно производството по въззивното дело до постановяване на решение по тълкувателно дело № 4 /2021 г. на Общото събрание на гражданска колегия. на ВКС. Обжалваното определение е постановено по въззивно дело. Съставът на апелативния съд е отбелязал, че го е постановил след тайно съвещание и е изложил следните мотиви: искането по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по делото поради наличие на висящо такова тълкувателно дело № 4 /2021 г. на ВКС, следва да бъде уважено, като съдът постанови спиране, тъй като производството по разглежданото дело е свързано с въпросите, предмет на тълкувателно дело № 4 /2021 г. Частният жалбоподател твърди, че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно поради противоречие с Тълкувателно решение № 8 /07.04.2014 г. по тълкувателно дело № 8 /2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което е прието, че при образувано тълкувателно дело пред Върховния касационен съд по обуславящ правен въпрос производството по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция на основание чл.292 ГПК, а не и във въззивната и първата инстанция. Частният жалбоподател се позовава на приетото в мотивите към тълкувателното решение, че в тези случаи съдилищата по същество не биха могли да спрат производството пред себе си - те не могат да откажат да решат спора (чл. 2 ГПК), а наличието на противоречива практика не е визирана в ГПК като основание да се десезират (временно или окончателно)… Това е въпрос на законодателна политика, а щом законодателят не е създал в тази хипотеза основание за спиране на производството, такова основание не може да бъде обосновано по тълкувателен път. … Единственото основание за спиране на съдебни производство при образувано тълкувателно дело е в разпоредбата на чл. 292 ГПК вр. чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК, а тя не е приложима извън касационното производство. Частният жалбоподател твърди, че тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебна власт с оглед разпоредбата на чл.130, ал.2 ЗСВ. Частният жалбоподател иска обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато Софийски апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Настоящият съдебен състав намира подадената частната жалба за допустима: подадена е в срок от лице с правен интерес, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е редовна. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по изложените в нея съображения: приетото от въззивния съдебен състав за наличието на предпоставки за спиране на производството по делото противоречи на приетото с посоченото тълкувателно решение по т.д. № 8 /2013 г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно правилото на чл.130, ал.2 ЗСВ е задължително за съдилищата. С тълкувателното дело е прието, че при образувано тълкувателно дело пред Върховния касационен съд по обуславящ правен въпрос производството по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция на основание чл.292 ГПК, а не и във въззивната и първата инстанция. В мотивите към тълкувателното решение е изяснено, че основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален за този, по който производството се спира. Преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Образуваното пред Общо събрание на една от колегиите или на двете колегии на Върховния касационен съд тълкувателно дело няма за предмет конкретен правен спор. По него трябва да бъде дадено задължително тълкуване на съдържанието на закона, а не да бъде признато или отречено едно твърдяно право. Поради това не може да се приеме, че тълкувателно дело, образувано пред Върховния касационен съд, съставлява такова друго дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Поради изложеното следва да се приеме, че частната жалба е основателна, а обжалваното определение е незаконосъобразно. Съгласно правомощията на настоящата съдебна инстанция по чл.278, ал.2 ГПК обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Частният жалбоподател не претендира разноски и не твърди да е направил такива, поради което такива не следва да бъдат присъждани. Воден от изложеното съдът