Определение № 827 от 22.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 4207/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 пр. 1 вр. с ал.1 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 2439 / 16.09.2013 год. на Бургаски окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав, по гр.д. № 1617 / 2013 год., с което е прекратено производството по делото, образувано по въззивна жалба на [фирма] с вх.№ 643 / 28.01.2013 год., като е прието, че не се касае за предявена въззивна жалба срещу първоинстанционното решение № 203 / 28.12.2012 год. по гр.д.№ 306 / 2012 год. на Районен съд Несебър, а за претенция по чл. 250 ГПК - за допълване първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от настоящия жалбоподател иск против [фирма], с произнасяне по направеното от ответника възражение за прихващане, както и за искане с правно основание чл.248 ал.1 ГПК - изменение на постановеното решение в частта по присъдените в тежест на ответника разноски. Жалбоподателят оспорва допустимостта, в евентуалност правилността на въззивното определение, като счита, че съдът не е имал правомощието да преквалифицира въззивната жалба, като молба с различно правно основание, предвид възприетата й вече квалификация на въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, от предходен състав на Бургаски окръжен съд, произнесъл се по отмяна на разпореждането за връщането на въззивна жалба вх.№ 643 / 28.01.2013 год. ., с оглед неотстранени нередовности на същата / незаплатена държавна такса / - опр. № 1656 / 27.06.2013 год. по ч.гр.д.№ 1135 / 2013 година. Жалбоподателят е изложил съображения и против възможността жалбата да се квалифицира като молба по чл. 250 ГПК, предвид неспазване изискванията за предявяването й като такава: с нарочна молба и нарочен петитум за допълване на решението, а не за отмяната му, какъвто е налице в случая. В същия смисъл се оспорва и формулирания петитум, възприет от въззивния състав като искане по чл.248 ал.1 ГПК. Оспорва и процесуалната съвместимост в една и съща молба на претенция по чл. 250 ГПК и такава по чл. 248 ал.1 ГПК, с оглед различните процесуални срокове за предявяването им. Ответната страна, която би имала качеството на въззивник в производството пред Бургаски окръжен съд - не е подала частна жалба срещу прекратяването и не взема становище по частната жалба на [фирма] - въззиваема страна в същото производство. Върховен касационен съд, първо търговско отделение намира, че частната жалба, доколкото и до момента липсват данни за надлежно връчване препис от атакуваното определение на жалбоподателя, с оглед определяне началото на течащия преклузивен срок за депозирането й, следва да се приеме подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване, като преграждащ производството по въззивно обжалване на първоинстанционното решение съдебен акт. Настоящият състав, доколкото не се касае за окончателно прекратено производство по жалба вх.№ 643 / 28.01.2013 год., а за преквалифициране, предпоставящо разглеждането й на друго основание, което ищецът – настоящ жалбоподател има субективното право да прецени като утежняващо положението му, спрямо това по разглеждането на въззивната жалба на противната страна срещу съдебното решение, счита че същият обуславя правен интерес от обжалването. Атакуваното въззивно определение е валидно, но недопустимо, тъй като съдът е излязъл извън диспозитивното начало в процеса и предявеното от жалбоподателя искане - за „ отмяна „ на решението, в частта по присъдените в негова тежест разноски, а не за изменението или допълването му, и като такова - извън предмета на производство по чл. 248 ал. 1 ГПК, както и преквалифицирал искането му за отмяна на първоинстанционното определение, като неправилно, поради неразглеждане предявеното от него възражение за прихващане, с недопустимо такова – за допълване на първоинстанционното решение с произнасяне по въведеното от ответника възражение за прихващане. Непроизнасянето на съда по въведените от ответника възражения,вкл. възражението за прихващане по което решението формира сила на пресъдено нещо, е въпрос на неправилност, а не на непълнота на съдебното решение. Като е придал на въззивната жалба недопустима правна квалификация, извън въведените от жалбоподателя, доводи - за неразгледано възражение за прихващане и неправилно присъдени изобщо разноски ,предвид признаването на иска, и кореспондиращ на същите петитум - за изменение на въззивното решение, досежно размера на уважения иск, респ. отмяна на въззивното решение в частта по присъдените разноски, въззивният съд е постановил недопустимо определение, подлежащо на обезсилване. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение