Определение № 2051 от 23.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 742/2026 г.

Производството по делото е по чл. 229 и следващите АПК във връзка с чл. 166, ал. 3 АПК. Образувано е по частна жалба на кмета на Столична община чрез неговия пълномощник срещу определение № 40618/04.12.2025 г. по адм. д. №12703/2025 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното определение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмянана му, като се остави без уважение искането на Народно читалище "Отец Паисий 1936" за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповед № САГ25-РА-30-27/04.08.2025 г., издадена от кмета на Столична община. В срока по чл. 232 АПК другага страна- Народно читалище "Отец Паисий 1936" чрез своя процесуален представител намира частната жалба за неоснователна. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на частната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Народно читалище "Отец Паисий 1936" срещу заповед № САГ25-РА-30-27/04.08.2025 г., издадена от кмета на Столична община на основание чл. 195, ал.5, във връзка с с ал. 1 от ЗУТ, чл.196, ал. 3 от ЗУТ, чл. 4, чл. 6 и чл. 11, и чл. 12 от Наредбата за принудителното изпълнение на заповеди по чл. 195, ал. 4, ал. 5 и, ал. 6 от ЗУТ за поправяне, заздравяване или премахване на строежи или части от тях и заповеди по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Столична община. Със същата е наредено на Столична Община район „Слатина",, представляван от кмета на района-Г. Илиев, с предоставени права за управление на имот - публична общинска собственост: „Нежилищна сграда" с идентификатор по КККР 68134.702.513.1, находяща се в ПИ с идентификатор по КККР 68134.702.513, УПИ I - „За читалище, кино", кб. 219, м. „Подуяне - Редута", с административен адрес - ул. „Велчо Атанасов" № 29, да предприеме необходимите действия за поправяне и заздравяване на сградата с цел привеждането й в съответствие с изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3 от ЗУТ, както следва:да обезопаси строежа; да изготви инвестиционни проекти по всички части, съгласно Наредба № 4/2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, необходими за основен ремонт на сградата; да се направи ремонт на покрива - покривно покритие и покривна конструкция, както и на отводняването му /подмяна на улуци и водосточни тръби/; да се изпълни дренажна система около сградата и водосточните тръби да се заустят в площадковата канализация;да се направи нова тротоарна настилка около сградата, която да осигурява отвеждане на атмосферните води извън основите на конструкцията; да се премахнат централното и страничното стълбище и се изпълнят нови такива, като се осигури достъпна среда; да се изкъртят и санират фасадните стени и се възстановят обрушените подпрозоречни первази; да се подмени старата, компрометирана дограма с нова, да се реновират или подменят интериорните врати, всички врати по пътищата за евакуация да са в съответствие с нормативната уредба в тази област; да се предвидят нови санитарни възли, отговарящи на санитарните изисквания и изискванията за достъпна среда; да се подменят настилките, подовата конструкция на сцената, облицовките, окачените тавани и инсталациите в сградата. Да се предвиди ново обзавеждане и оборудване на помещенията в съответствие с тяхното предназначение. В отделна жалба е направено искане на основание чл. 217, ал.2 от ЗУТ за спиране на изпълнението на оспорената заповед, до приключване на съдебното производство с влязъл в сила съдебен акт. С обжалваното определение съдът е спрял допуснатото по закон предварително изпълнение на заповед № САГ25-РА-30-27/04.08.2025 г., издадена от кмета на Столична община до приключване на съдебния спор за законосъобразност на тази заповед с влязъл в сила съдебен акт. За да постанови този акт, съдът е развил следните доводи: Видно от приложените по делото документи Народно читалище "Отец Паисий 1936"е ползвател на сградата от 1971г.. Предвид това съдът приема, че за същия е налице правен интерес да оспори процесната заповед, макар и да не е посочен като неин адресат. Разпоредбата на чл.217, ал.1, т.9 ЗУТ предвижда, че жалбата не спира изпълнението на заповеди от вида на процесната, но съгласно ал. 2 от същата разпоредба, съдът може да постанови спирането му. Изпълнението може да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК, а именно при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Според съда предварителното изпълнение на процесната заповед би причинило на оспорващия значителни и трудно поправими вреди, които по значимост са противопоставими на обществения интерес, заради който законодателят е допуснал предварително изпълнение на административния акт по силата на закона. Наведени са от оспорващия доводи за прекъсване на ежедневната дейност на читалище „Отец Паисий 1936", за която са представени конкретни доказателства и програма. В административната преписка не се съдържат доказателства за предоставянето на друга сграда, която би обезпечила ежедневната текуща дейност на читалището. С изпълнението на оспорената заповед би се прекъснала ежедневната интензивна народополезна културна и просветителска дейност. Липсата на осигурена възможност за продължаване на обществено полезната дейност на читалището създава опасност от прекратяване на дейността му и на практика на неговото заличаване. Дейността на Народните читалища се ползва с особена държавна закрила и с допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед би се осуетило практическото осъществяване на тази закрила, която е допусната изцяло в обществен интерес. Така постановеното определение е недопустимо като произнесено по искане на лице, което няма право да претендира спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на обжалваната заповед. В тази насока съдът съвсем необосновано е приел, че оспорващият е ползвател на сградата и има право да предяви искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение. От представените по делото актове за публична общинска собственост -три броя-се установява, че процесната сграда е дадена зе стопанисване и управление на Столична община-район "Слатина". Поради това жалбоподателят не стопанисва и управлява имота, а няма данни сградата да му е предоставена за ползване. Дори да е факт от действителността продоставено на жалбоподателя право на ползване, за същия не е налице правен интерес да претендира спирането на допуснатото по закон предварително изпълнение. Съгласно чл. 195, ал. 1 ЗУТ се ангажира отговорността на собствениците на имоти да ги поддържат в техническо състояние, отговарящо на основните изисквания по чл. 169, ал. 1 и 3, да не извършват и да не допускат извършването на промени в тях, които водят или могат да доведат до влошаване на проектните нива на съответствие с изискванията за целия строеж или за отделни негови характеристики. Според разпоредбата на чл. 195, ал. 5, на чието основание е издадена процесната заповед кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на заварени или търпими строежи да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и други обекти по чл. 151, ал. 1, т. 1 – 15, временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. От цитираните разпоредби е видно, че заповед със съдържание като оспорената може да бъде отправена единствено и само към собствениците на имоти и сгради, но не и спрямо други лица. Само собствениците на имоти и сгради имат активната процесуална легитимация да оспорват заповед като процесната и само те имат правен интерес да поискат спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение. Жалбоподателят Народно читалище "Отец Паисий 1936" не е собстеник на сградата, предвидена за поправяне и заздравяване и поради това няма правен интерес да претендира спирането на допуснатото по закон предварително изпълнение. В този смисъл съдът се е произнесъл с определение по недопустимо искане от лице без правен интерес, поради което постановеният съдебен акт е недопустим. Следва същият да бъде обезсилен и производсвото в тази част да се прекрати, а делото да се върне на първоинстанционния съд за преценка допустимостта и/или евентуалната основателност на подадената от Народно читалище "Отец Паисий 1936" срещу заповед № САГ25-РА-30-27/04.08.2025 г., издадена от кмета на Столична община. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,