Определение № 7690 от 10.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6376/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във връзка с чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от А. А. А., гражданин на Сирия, чрез процесуалния си представител адв. Л.Манолова, против разпореждане №4127 от 23.04.2025г., постановено по адм. дело №124/2025г. на Административен съд – Хасково, с което е оставена без разглеждане подадената касационна жалба. С частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното разпореждане, поради което заявява искане за отмяна на същото и допускане до разглеждане на подадената касационна жалба с вх. №3363/12.03.2025г. срещу решение №1503 от 20.02.2025г. Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.230 от АПК и от страна, за която оспорения съдебен акт е неблагоприятен, поради което разглеждането на частната жалба е процесуално допустимо. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на решение № 12710 от 04.12.2024г. на председателя на ДАБ при МС. С решение № 1503 от 20.02.2025г., постановено по адм.д.№124/2025г. на Административен съд – Хасково, оспорването е отхвърлено. Против постановеното решение е подадена касационна жалба. С разпореждане по вх. номер №5702 от 10.04.2025г. от 11.04.2025г. на Председателя на Осмо отделение на Върховния административен съд, на основание чл.213а, ал.6, т.1 от АПК е изпратено делото на първоинстанционния съд за изпълнение на процедурата по чл. 213а, ал.1 и ал. 2 във вр. с чл. 211, ал. 1 от АПК относно касационна жалба с вх. №5702 от 10.04.2025г. по описа на ВАС. С разпореждане №4127 от 23.04.2025г. по адм. дело №124/2025г. Административния съд – Хасково е оставил без разглеждане касационната жалба подадена от А. А. А. срещу решение № 1503 от 20.02.2025г., постановено по адм.д.№124/2025г. по описа на Административен съд – Хасково. За да достигне до този извод, съдът е приел, че оспорването е просрочено, поради което и на основание чл.213а, ал.2, във връзка с чл.215, т.3 от АПК е оставил без разглеждане касационната жалба. Разпореждането е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения. Правилно съдът е приел, че касационната жалба е подадена извън преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК. За обжалваното съдебно решение касационният жалбоподател е уведомен с връчване на препис от решението на дата 21.02.2025г. Процесуалния представител на касационния жалбоподател е уведомен за постановеното решение с изпращане на препис на електронна поща, посочена като съдебен адрес в адресната част на представената по делото писмена защита /л. 139-140 от делото/. За получаване на съдебното решение е получен изричен писмен отговор „Получено“ от адв.Манолова на дата 24.02.2025г., с което е удостоверила получаване на съобщението. Касационната жалба е подадена чрез Системата за сигурно електронно връчване на 11.03.2025г. – след изтичане на преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК, поради което правилно в правомощията си по чл.213а, ал.2 от АПК, съдът е оставил жалбата без разглеждане. Неоснователни са доводите на частният жалбоподател, че изтичането на преклузивния срок за обжалване на съдебното решение следва да бъде съобразен с коригиращата норма на чл.137, ал.3 от АПК. В случая е получено изрично потвърждение от адв. Манолова, че на 24.02.2025г. е получила съобщението от електронната поща, поради което цитираната разпоредба не намира приложение. Неоснователни са и доводите, че връчването на съобщението за изготвеното решение на електронна поща не е редовно, поради липса на изрично съгласие. Електронният адрес, на който е връчено съобщението изрично е посочен в адресната част на писмената защита на адв. Л.Манолова в първоинстанционното производство, което удостоверява съгласие за получаване на съобщенията на този адрес. С оглед на изложените мотиви, настоящият състав счете, че обжалваното разпореждане е правилно. С оглед данните по делото правилно решаващият съд е стигнал до извод за просрочие на касационната жалба и в рамките на предоставените му правомощия по чл.213а, ал.2 от АПК е оставил касационната жалба без разглеждане. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо, приложим на основание чл.236 от АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение