Решение № 279 от 17.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4517/2008 г.

Решение № 279 от 17.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4517/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК. Допуснато е разглеждането на касационната жалба на И. М. срещу въззивното решение на Апелативен съд Варна /АС/ по гр. д. № 243/08 г., на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Прието е, че същественият по делото правен въпрос за приложимия ред за осиновяване на дете - чужд гражданин/ но не на държава - страна по посочената в чл. 136, ал. 6 от СК, отм. Конвенция/ от осиновител - български гражданин е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, в сочената от касатора насока - редът на вътрешното осиновяване /вкл. чл. 53б, ал. 2 от СК, отм./ да се счита приложим и в случая. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност - незаконосъобразност, на въззивното решение и се иска отмяната му. Ответниците по жалба Н. П., А. К. и С. К., както и задължително участващата Д. "Социално подпомагане" - гр. В. не изразяват становище. Прокурорът намира жалбата за основателна. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното по заявените с нея основания за неправилност на решението: С обжалваното решение е прието, че при различното гражданство на кандидатите за осиновител /български гражданин/ и осиновен /гражданин на Узбекистан и рождено дете на съпругата на осиновителя/, осиновяването е с международен елемент - "международно осиновяване" по СК, отм. и молбата за него подлежи на разглеждане от Софийски градски съд /СГС/, на осн. чл. 136з, ал. 1 от СК, отм. Затова е обезсилил постановеното по молбата първоинстанционно решение на Варненски окръжен съд и е изпратил делото на СГС. Изводите на въззивния съд са незаконосъобразни: Молбата за осиновяване е подадена при действието на СК от 1985 г., след измененията с КМЧП от 2005 г. и при действието и на последния. По отменения СК от 1985 г. критерият за разграничаване на вътрешното /национално/ от международното осиновяване е гражданството на осиновителя и на детето. Критерият се запазва като разграничителен до приемането на новия СК от 2009 г. С последния е възприет установеният в ратифицираната през 2002 г. от РБ Хагска конвенция за международното осиновяване от 1993 г., критерий за обичайното местопребиваване на осиновителя и на детето - или предложената от касатора насока за развитие на правото е законодателно възприета в сега действащия СК - чл. 99. Молбата му обаче подлежи на разглеждане по законовия ред / като съвкупност от материални и процесуални норми/, при действието на който е подадена. На осн. чл. 10 от КМЧП българските съдилища са компетентни по дела за допускане на осиновяването, когато осиновителят, осиновеният или един от родителите му са български граждани или имат обичайното си местопребиваване в РБ, както е в случая, при посочено в чл. 84, ал. 2 от КМЧП приложимо право. Наред с тази обща компетентност в КМЧП, в чл. 136з, ал. 1 от СК е установена специална - на СГС, за посочените в чл. 136 и сл. случаи на осиновяване на български гражданин от чужденец и при осиновяване на дете - гражданин на държава, страна по Хагската конвенция от 93 г. / арг. от чл. 136ж от СК, отм., сравни чл. 118, ал. 2 от КМЧП/. Или извън случаите по чл. 136 от СК, ред. 2005 г., компетентен да разгледа молбата за осиновяване с международен елемент е българският съд, като подсъдността се определя по общите правила. Поради изложеното въззивното решение е неправилно, следва да се отмени и делото - върне на АС Варна, за разглеждане на молбата във фазата на въззивно производство, съобразно компетентността на бълг. съд по чл. 10 от КМЧП. Затова ВКС на РБ, трето гр. о.