Определение № 152 от 24.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 635/2017 г.

Производството е по чл.274 ал.2 пр. първо вр. с ал.1 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р Г. В. против определение № 38 / 23.01.2017 год. по т.д.№ 738 / 2015 год. на Варненски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на същата страна, с правно основание чл.248 ал.1 ГПК, за изменение на решение № 4/06.01.2016г. по т.д.№738/2015год. в частта му за разноските. Жалбоподателят оспорва правилността на атакуваното определение, с довода, че предвид касационното обжалване на въззивното решение и постановено на 16.11.2016 год. определение № 865/16.11.2016 год. на ВКС, за недопускане на касационното му обжалване, с което едва окончателно е разрешен спора по делото,едномесечният преклузивен срок за подаване на молбата тече от тази именно дата. Ответната страна – ЗД [фирма] – оспорва частната жалба, като неоснователна. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване, в качеството му на преграждащ, съдебен акт. Няма спор, че съобразно датата на връчване въззивното решение на страната – 08.01.2016 год., едномесечният преклузивен срок по чл.248 ГПК е изтекъл на 08.02.2016 год., а молбата по чл.248 ГПК е подадена едва на 14.12.2016 год.. Това са и събраженията на въззивния съд за оставянето й без разглеждане. Определението е правилно.Доводът на жалбоподателя, за релевантност на последвалото касационно обжалване, е несъстоятелен. Разпоредбата на чл.248 ГПК урежда производство по изменение или допълване на акта, от постановилия го съд и в съответствие с изхода на спора,съобразно същия този акт, независимо дали е окончателен или подлежи на последващо обжалване, какъвто е настоящия случай. Предпоставките за исканото от жалбоподателя изменение на въззивното решение в частта за разноските са изводими единствено и само от въззивното решение. Пропускът да бъде поискано, при потвърждаване на правния резултат в касационна инстанция, с недопускане на касационното обжалване, преклудира окончателно тази възможност.Само произнасянето по същество в касационна инстанция,с промяна на правния резултат, предпоставя и произнасяне в частта по разноските, коригирайки ги и за предходните инстанции, но с акта на касационния състав, не и с последващ акт на въззивна инстанция. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение