Определение № 2727 от 26.09.2025 г. на ВКС по т. д. № 2795/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по депозирана молба от Р. Ж. Б. с искане да бъде изменено постановеното по делото решение № 186 от 09.07.2025 г. по т. д. 2795/2024 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО в частта за разноските, като моли на ответника по молбата по чл. 303 ГПК „Юробанк България“ АД да не бъдат присъждани разноски за производството. Изтъква, че ответникът не е доказал извършването на разноски, като представените доказателства според молителя не установяват реално плащане на претендираното адвокатско възнаграждение. Позовава се на задължителната практика по ТР 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС в подкрепа на доводите си. Допълва, че съобразно нормата на чл. 75, ал. 3 ЗЗД, когато плащането се извършва чрез задължаване и заверяване на сметка, задължението се счита за погасено със заверяване сметката на кредитора, което намира, че не е установено в случая с приложеното платежно нареждане. С молба от 07.08.2025 г. предвид подадения писмен отговор от насрещната страна поддържа, че прилагането на доказателства за плащане към писмения отговор е преклудирано и моли да не бъде взето предвид приложеното с отговора извлечение от сметка. Сочи, че последният документ не се ползва с доказателствена сила. Насрещната страна, „Юробанк България“ АД, оспорва молбата като неоснователна. Излага, че по делото са представени неоспорени доказателства за заплащане на присъденото от съда адвокатско възнаграждение – договор за правна защита и съдействие и платежни документи за извършено плащане по посочената в договора банкова сметка. Допълва, че процесуалният представител не е оспорил получаването на адвокатския хонорар, поради което платежните документи са достатъчни за установяване плащането на договореното възнаграждение от 5 000 лв. Допълнително представя справка за движения по банковата сметка. Молбата е депозирана в срок от надлежно легитимирана страна, поради което е допустима. Молбата е неоснователна. Не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските. Както съдът е посочил в мотивите на своето решение, при постановения резултат право на разноски има ответникът по молбата по чл. 303 ГПК – „Юробанк България“ АД. Тази страна е направила искане за присъждане на разноски със списък по чл. 80 ГПК, депозиран преди даване ход на устните състезания по делото, за сумата 5 000 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Предвид даденото задължително тълкуване с отговора по т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС страните по договора за правна защита могат да постигнат съгласие по всякакви, допустими от закона условия, в това число и досежно заплащане на адвокатския хонорар, като само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Счетено е, че заплащането следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането, или когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото, в който случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В т. 11 на Тълкувателния акт е прието, че претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция, като в същия срок следва да бъдат представени и доказателства за извършването на разноските. Настоящият състав на съда намира, че по делото са налице разяснените с тълкувателния акт изисквания, за да бъдат присъдени претендираните от ответника по молбата по чл. 303 ГПК „Юробанк България“ АД разноски. Депозиран е списък на разноските в преклузивния срок, към който са приложени договор за правна защита и съдействие от 18.02.2025 г. с уговорено възнаграждение за представителство по настоящото дело в размер на сумата 5 000 лв. и запис, че ще бъде заплатено по посочената в договора банкова сметка, както и съответните банкови документи, удостоверяващи плащането – преводно и платежно нареждания от системата на обслужващата сметката на адвоката банка, като адвокатът – процесуален представител по делото, потвърждава получаването на сумата по платежната операция. Последните доказателства, противно оплакванията на молителя, са достатъчни, за да удостоверят реалното извършване на разхода и правилно същият е присъден на „Юробанк България“ АД, а цитираната с молбата по чл. 248 ГПК практика касае различни факти и не променя изводите на настоящия състав на съда. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение