Определение № 3072 от 09.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4579/2025 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е въз основа на подадената частна жалба от адвокатите Н. Д. и Г. Р., като процесуални представители на Б. В. П. от [населено място] против определение № 829 от 15.10.2025г. по в.гр.д. № 229/2025г. на ІV г.о. на ОС Ловеч, с което е изменено постановеното въззивно решение № 171 от 23.07.2025г.по в частта за разноските и е намален размера на присъденото адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за процесуално представителство на Б. В. П. по гр.д. № 229/2025г.на ОС Ловеч от 6 540лв.на 2 500лв. Счита обжалвания акт за немотивиран и неправилен, поради което иска да бъде отменен и вместо това постановен друг, с който да се присъди дължимия размер съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004г.за възнагражденията за адвокатската работа. Настоящият състав на Върховен касационен съд, като съобрази направеното искане, с оглед материалите по делото, съобразно закона и установената съдебна практика, намира следното: С въззивно решение № 171 от 23.07.2025г. по в.гр.д. № 229/2025г. на Окръжен съд Ловеч, с което е отменено решение № 75 от 19.04.2024г. по гр.д.№ 517/2023г. на Районен съд Троян /ведно с решението за допусна очевидна фактическа грешка № 28 от 12.02.2025г./ в частта, с която иска за неимуществени вреди е отхвърлен за горницата над 58 329.34лв. до 60 000лв. поради прихващане с насрещно вземане за сумата от 1 670.66лв. и вместо това е постановено друго, с което тази сума е присъдена, като е потвърдено решението в останалата му част, с която е осъдено„Велде България“АД да заплати на Б. В. П. сумата 58 329.34лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпила на 22.08.2020г. трудова злополука, ведно със законната лихва от 22.08.2020г., потвърдено е решението в останалата част и са присъдени разноски. Със същото е присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за процесуално представителство на Б. В. П. в размер на 6 540лв.с ДДС. След постъпила молба за изменение на решението в частта за разноските от ответната страна, със сега обжалваното определение, съдът е намалил размера до 2 500лв. Решаващите му мотиви са свързани с направеното искане и акцентиране на обстоятелствата, че делото е разгледано в едно заседание, без установяване на нови факти и ангажиране на нови доказателства, при отчитане на постановеното решение на СЕС по дело С-438/22. Основаният довод на жалбоподателя, с който обосновава твърдението си за неправилност на обжалвания акт е за липса на изложени мотиви защо се счита, че е допуснато нарушение на чл.101 ДФЕС, изключващо приложението на Наредба № 1 от 9.07.2004г. Счита, че решението на СЕС се тълкува разширително, с цел - да не се приложи Наредбата, а това може да доведе до изкривяване на пазара на предоставяне на адвокатски услуги и отказ за предоставяне на безплатни услуги на материално затруднени лица, а оттам до ограничаване на достъпа до правна помощ. Във връзка с така направеното възражение, настоящият съдебен състав следва да посочи, че подкрепя трайно установената съдебна практика след постановяване на решението по дело С-438/22 на СЕС /вж.напр. определения по т.д.№ 1908/22г., т.д.№ 2282/24г.двете на І т.о., решение по т.д.№ 1410/2025г.на І г.о./, съгласно която в българското законодателство са налице два режима за осигуряване на правна помощ, включително чрез процесуално представителство по граждански дела, преследващи идентични цели, но постигащи различни резултати в разрез с принципите на порпорционалност – по чл.38 ЗА, препращащ за овъзмездяване на правната помощ на материално затруднени лица към Наредба № 1 от 9.07.2004г. която се приема от съсловна организация /ВАС/, чиито членове са само адвокати, избрани от други свои колеги адвокати, без каквато и да било последваща санкция на държавен орган и по Закона за правната помощ, с цел - да се гарантира равен достъп до правосъдие на лица, чийто икономически статус не им позволява свободен пазарен достъп до юридически услуги, препращащ за овъзмездяване към Наредбата за заплащане на правната помощ, която се приема от Министерския съвет, по предложение на Националното бюро за правна помощ, което е държавен орган на бюджетна издръжка. Възнагражденията в Наредбата за заплащане на правната помощ са значително по-ниски от тези в Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнагражденията за адвокатската работа, поради което е налице непропорционалност при заплащане на оказвана адвокатска помощ на материално затруднени лица. Несъразмерност има и при възмездяване на процесуалното представителство, осъществявано от юрисконсулт по чл.78, ал.8 ГПК и това на адвокат по чл.38, ал.2 ЗА, като и в двете хипотези възнаграждението не е уговорено в договор за правна защита по конкретно дело, а се определя от съда, който е обвързан от размерите по две различни наредби, независимо че услугата се осъществява винаги от правоспособни юристи. Именно заради това – в практика се приема, че - въведеното с чл.38, ал.2 ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, поради което съобразно даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС, съдът разглежда само като ориентир посоченият в Наредба № 1 от 9.07.2004г. размер, който съобразява при следните критерии: вид на спора, материален интерес, вид и количество на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В конкретния случай именно така е процедирал съдът. Настоящият съдебен състав намира постановения акт за правилен, доколкото при постановяването му е отчетено, че макар делото да не е с ниска фактическа и правна сложност, събирането на доказателства, изразяването на становища по тях и тяхното евентуално оспорване е осъществено в първоинстанционното производство, като защитата във въззивното производство се свежда до излагане на правните становища от страните. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение