Определение № 1126 от 23.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 2477/2022 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 от ГПК. Образувано е по молба вх. № 13358/25.10.2023г. на „Чери Дриймс“ ООД, с която се иска отмяна на допуснатото по делото обезпечение и превеждане на внесената парична гаранция по банкова сметка на ЧСИ Росица А. с основание за плащане междувременно образуваното срещу молителя изпълнително дело № 20228480400549 или сумата да бъде върната на молителя. Съгласно изложеното в молбата сумата по гаранцията е била преведена по сметка на ВКС като надлежно обезпечение по смисъла на чл. 282, ал. 2 от ГПК и с определение на този съд е било спряно изпълнението на осъдителното въззивно решение № 448 от 28.06.2022г. по в.т.д. № 375/2022г. на Апелативен съд – София. С определение от 17.08.2023г., постановено в настоящото касационно производство, въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. Към молбата на търговското дружество са представени преводни нареждания от 08.09.2022г. и 16.09.2022г. с внесено обезпечение по сметка на ВКС от общо 28 275. 97 лева; определение № 651 от 17.08.2023г. на ВКС, ТК, І т.о. по делото; изпълнителен лист от 21.07.2022г. и покана за доброволно изпълнение до молителя с изх. № 6906/16.09.2023г. по описа на ЧСИ Росица А.. К. Г. Г. не е дал становище по молбата. С молба вх. № 504307/01.11.2023г. ЧСИ Росица А. е поискала паричната гаранция до размер от 28 150. 85 лева да бъде преведена по нейна банкова сметка, идентична с посочената от молителя, по изпълнителното дело № 20228480400549 с взискател К. Г. Г.. За да се произнесе по постъпилата молба, настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо търговско отделение, взе предвид следното: С определение № 379 от 14.09.2022г. и определение № 382 от 20.09.2022г. по ч.т.д. № 2015/2022г. на ВКС, ТК, І т.о. е било постановено спиране на изпълнението на решение № 448 от 28.06.2022г. по в.т.д. № 375/2022г. на Апелативен съд – София в частта, с която е потвърдено решение № 260046 от 18.01.2022г. по т.д. № 713/2019г. на Софийски градски съд за осъждане на „Чери Дриймс“ ООД да заплати на К. Г. Г., на основание чл. 125, ал. 3, във връзка с чл. 127 от ТЗ, сумата от 28 150. 85 лева, със законната лихва за забава от 16.01.2019г. до окончателното плащане, както за плащане, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 125.12 лева, изтекла лихва за забава за времето от 31.12.2018г. до 15.01.2019г. Във връзка с постановеното спиране от търговското дружество е била внесена парична гаранция от 28 150. 85 лева и 125. 12 лева, общо 28 275. 97 лева, обстоятелства надлежно удостоверени от счетоводител при ВКС, съгласно служебно приложени удостоверения. С определение № 651 от 17.08.2023г. по настоящото касационно производство въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. Не се установява плащане на сумите по въззивното решение, за които е образувано изпълнително дело № 20228480400549 при ЧСИ Росица А., с взискател К. Г. Г.. При изложените обстоятелства молбата на „Чери Дриймс“ ООД по чл. 282, ал. 5 от ГПК за връщане на паричната гаранция е неоснователна. Внесеното от търговското дружество обезпечение е било предназначено за удовлетворяване на признатите с въззивното решение парични притезания, когато касационно обжалване не бъде допуснато или обжалваното въззивно решение бъде оставено в сила. След влизане в сила на въззивното решение с недопускането му до касационно обжалване вземанията на ищеца К. Г. Г. са изцяло дължими, без да са погасявани чрез плащане. Поради това обезпечението не следва да се освобождава. Не е налице хипотезата, при която вече да не съществува причината, поради която обезпечението е било предоставено, така както целта на обезпечението е конкретизирана в мотивите на Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015г. по тълк. дело № 6/2014г. на ОСГТК на ВКС. Сумата следва да се преведе по сметка на частния съдебен изпълнил, пред когото е образувано изпълнително дело за събиране на вземанията, така както е поискано от самия молител, както и частния съдебен изпълнител. Не е необходим изричен акт на съда за отмяна спиране на изпълнението, тъй като това спиране е било предпоставено от внасянето на гаранция от страна на търговското дружество, но и от липсата на определение за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, съответно касационно решение, с което въззивното решение се потвърждава. В случая въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и подлежи на изпълнение. Воден от горното съдът