Определение № 1732 от 08.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1104/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 вр. ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на С. С. И., подадена чрез процесуален представител адв. Ж. Б. против определение № 40 от 11.02.2025г. постановено по гр.д. № 40/2025г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, с което е оставена без разглеждане като недопустима частна жалба вх. № 15682/26.11.2024г. на С. С. И. против разпореждане от 19.11.2024г., поставено по гр.д. № 356/2024г. по описа на ОС – Стара Загора, с което е отказан достъп и препис до всички материали по гр.д. № 356/2024г. по описа на ОС – Стара Загора и е прекратено образуваното въз основа на нея производство. Частната жалба е основана на оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Частната жалбоподателка се позовава на правото на достъп до информация в производствата по реда на процесуалните закони уредено в чл. 77, ал. 2 от ПАС и доколкото разпореждането на първата инстанция е преграждащо това право, обосновава допустимост на частната жалба в хипотеза на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК. Отправя искане за отмяна на обжалвания акт и за разглеждане на частната жалба по същество. Отговор на частната жалба не е постъпил от ответника Апелативна Прокуратура – Пловдив в срока и по реда на чл. 276, ал. 1 от ГПК. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 от ГПК, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – молител по делото, с правен интерес от обжалване и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 275, ал. 2 от ГПК. С обжалваното определение състав на Апелативен съд – Пловдив е оставил без разглеждане частна жалба на С. С. И. против разпореждане от 19.11.2024г., поставено по гр.д. № 356/2024г. по описа на ОС – Стара Загора. За да остави без разглеждане подадената частна жалба, сезираният въззивен състав приел, че твърдението на жалбоподателката, че с обжалваното от нея разпореждане й е отказан достъп и издаването на преписи от всички материали по гр.д. № 356/2024г. по описа на ОС – Стара Загора не отговаря на фактите по делото. Установил, че С. И. е подала в ОС – Стара Загора молба вх. № 15130/14.11.2024г., с която са направени следните искания: да бъде издаден заверен препис от решение № 272/09.10.2024г.; незаверен препис от книжата по делото и незаверен препис от книжата по гр.д. № 1583/1973г. по описа на РС – Стара Загора. С разпореждане от 19.11.2024г., поставено по гр.д. № 356/2024г. по описа на ОС – Стара Загора е постановено да бъде издаден заверен препис от решение № 272/09.10.2024г. и е указано, че незаверен препис от книжата по гр.д. № 1583/1973г. по описа на РС – Стара Загора следва да бъде издаден от РС – Стара Загора. Приел, че в това произнасяне няма изразен и материализиран отказ за достъп и издаването на преписи до всички материали по гр.д. № 356/2024г. по описа на ОС – Стара Загора. Приел, че не е налице съдебен акт, който да бъде предмет на обжалване, поради което обосновал недопустимост на частната жалба. Определението е законосъобразно. Гр.д. № 356/2024г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора е образувано по молба на С. С. И. с правно основание чл. 105 от СК. С решение № 272 от 09.10.2024г. по това дело съдът постановил да се предостави на молителката информация за биологичния й произход чрез осигуряване на достъп до гр.д. № 1583/1973г. по описа на РС – Стара Загора. С молба от 14.11.2024г. С. И. сезирала съда с искане за издаване на заверен препис от постановеното решение и незаверени преписи от находящите се по делото и по гр.д. 1583/1973г. на РС – Стара Загора книжа. С Разпореждане от 19.11.2024г. съдът разпоредил да се издаде исканият заверен препис, а незаверени преписи от книжата по гр.д. № 1583/1973г. – постановил от РС – Стара Загора. Съгласно отразеното на същата молба изявление на пълномощника на страната адв. Ж. Б., същата е получила поискания заверен препис от решението по делото, както и достъп до делото на 19.11.2024г. Произнасянето на съда с разпореждането от 19.11.2024г. е позитивно за страната и не обективира отказ от издаване на поискани преписи, които се намират по делото. Искането за заверен препис от решението по делото е уважено и удовлетворено, а с незаверени преписи от книжа по делото, след конкретното им уточнение, страната има право да се снабди винаги. Съгласно чл. 78, ал. 2 и ал. 3 от ПАС копия от приложените към делата книжа се издават от съдебната администрация в деня на поискването им или най-късно на следващия ден в случаите по ал. 4, изречение второ. Страните и техните представители могат сами да копират и фотографират книжата по делото при извършване на справка. При писмено заявление служителите от съответните служби издават съдебни удостоверения и преписи от приложените към делата книжа в деня на постъпване на молбата или най-късно на следващия ден, след разпореждане на съдията-докладчик. Въз основа на получения от нея заверен препис от решението постановено по чл. 105 от СК, С. И. може да се снабди и с книжата по гр.д. № 1583/1973г. по описа на РС – Стара Загора. За целта следва да сезира този съд с писмена молба, в която да обоснове наличие на законен интерес, на основание по чл. 77, ал. 4 от ПАС с представяне на препис от постановеното в нейна полза решение. Окръжен съд – Стара Загора и по образуваното пред него гр.д. № 356/2024г., по което е постановил предоставяне на информация за произхода на осиновената не може да предостави незаверени преписи от книжа, които се съдържат в кориците на гр.д. № 1583/1973г. по описа на РС – Стара Загора. Именно в този смисъл в разпореждането си от 19.11.2024г., ОС – Стара Загора е указал на страната, че искането за снабдяване с преписи от последното следва да се заяви пред РС – Стара Загора по гр.д. № 1583/1973г. по описа на този съд. Като е приел, че с обжалваното разпореждане от 19.11.2024г. интереса на страната е удовлетворен и че липсва акт, който да е неблагоприятен за страната, правилно въззивният съд е приел, че частната жалба е лишена от предмет, а частната жалбоподателка – от правен интерес от обжалване на благоприятен за нея съдебен акт. Ето защо като е оставил без разглеждане частната жалба на С. И. като процесуално недопустима, Апелативен съд – Пловдив е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение