Определение № 10533 от 07.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9438/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по частна жалба на М. В. Ч., чрез адв. Тантенов като процесуален представител, против определение № 7063 от 07.08.2024 г., постановено по адм. дело № 1332/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което на основание чл. 159, т. 1 и т. 5 АПК жалбата й против писмо с изх. № УТ-28-1/29.03.2024 г. на кмета на община Лъки и мълчалив отказ по заявлението от 15.03.2024 г. е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на определението поради противоречие с материални закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Прави искане да бъде отменено, а делото - върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – кметът на община Лъки не изразява становище. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото прима следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – Пловдив е образувано по жалба на Ч. против писмо с изх. № УТ-28-1/29.03.2024 г. на кмета на община Лъки, с което същата е уведомена, че по повод заявлението й от 15.03.2024 г. за изменение на одобрен кадастрален план (КП) на [населено място] за нанасяне на посочените в искането новообразувани имоти с проектни номера 217, 218, 219 и 220 и предишно подадено заявление е получила с обратна разписка отговор с изх. № УТ-145-1/07.12.2023 г. Оспорването е насочено и против мълчалив отказ на органа да се произнесе по направеното до него искане от 15.03.2024 г. Като съобразява съдържанието на писмото, първоинстанционният съд приема, че същото не притежава белезите на индивидуален административен акт, тъй като е с уведомителен характер, както и не представлява отказ от произнасяне по същество на искане за издаване на акт. Излага съображения, че по предходно искане на заявителя с идентично съдържание е постановен изричен отказ, обективиран в писмо с изх. № УТ-145-1/07.12.2023 г., получен лично от Ч., който не е оспорен по съдебен ред. По отношение твърдението за формиран мълчалив отказ по заявлението от 15.03.2024 г. приема, че жалбата срещу него е просрочена. По тези съображения оставя оспорването без разглеждане и прекратява производството по делото. Определението е правилно. Данните по делото сочат, че административният орган е сезиран с искане от 15.03.2024 г. за отстраняване на грешка (непълнота) в одобрения КП на [населено място], за попълването му с имоти №№ 217, 2181, 219 и 220, с приложени към заявлението геодезическо заснемане, обяснителна записка и скица-проект. От приложената административна преписка е видно, че от същото лице е подадено предходно искане с идентично съдържание и при същите доказателства. По него административният орган се произнася с писмо, от съдържанието на което се установява, че се отказва исканото изменение на кадастралния план, за което жалбоподателят е надлежно уведомен с писмо с обратна разписка, получено на 12.12.2023 г. Липсват твърдения, че изричният отказ е оспорен по съдебен ред, поради което е влязъл в сила. При тези данни административният съд правилно приема, че оспореното писмо от 29.03.2024 г. на кмета на община Лъки не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Писмото е с уведомителен характер и информира адресата за това, че във връзка с исканото изменение на КП на [населено място] и предишно подадено до органа искане вече е получен отговор с изх. № УТ-145-1/07.12.2023 г. Следователно, писмото не представлява властническо волеизявление и с него не се засягат права и законни интереси на жалбоподателя. Поради това първоинстанционният съд правилно приема, че оспореното писмо не притежава характеристиките на индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол по реда на АПК. Наличието на годен за обжалване административен акт е положителна процесуална предпоставка за допустимостта на образуваното съдебно производство от категорията на абсолютните, за чието съществуване съдът следи служебно. Липсата му обосновава извод за недопустимост на търсената съдебна защита. Възражението на частния жалбоподател, че второто заявление е с различен предмет, поради което административният орган дължи произнасяне по него, е неоснователно. При съпоставката на двете заявления и приложените към тях документи - геодезическо заснемане и обяснителна записка се установява, че те съдържат едно и също искане, без промяна на твърдените фактически обстоятелства и представените скици-проекти. С оглед на това и на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК последващото заявление от 15.03.2024 г. г. със същия предмет е недопустимо и кметът на общината не е бил длъжен да се произнася по него. Дори да се приеме, че с това заявление е налице сезиране с ново искане от заявителя за изменение на кадастралния план на [населено място], изразяващо се в нанасяне на същите имоти с проектни номера 217, 218, 219 и 220, (каквито данни по делото липсват) и доколкото в правомощията на кмета на общината е да постанови заповед за изменение на кадастралния план съгласно § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР ЗКИР при липса на одобрена за територията кадастрална карта, то срокът за произнасяне на компетентния за това административен орган съгласно чл. 57, ал. 1 АПК е 14 дни. Следователно, той е изтекъл на 29.03.2024 г. Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 2 АПК, а не чл. 84, ал. 2 АПК, както неправилно приема съдът, мълчаливият отказ може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. Считано от 30.03.2024 г., едномесечният срок за оспорване на така определения в оспорването мълчалив отказ изтича на 30.04.2024 г. Жалбата срещу него е входирана в съда на 21.06.2024 г, т. е. много след законовоопределения срок за оспорване на мълчаливия отказ, какъвто жалбоподателят счита, че има. Ето защо, тя се явява недопустима съобразно нормата на чл. 159, т. 5 АПК като просрочена. В този случай правилно съдът приема, че същата следва да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство - да се прекрати. Съображенията в частната жалба основно са насочени срещу изричния отказ, обективиран в писмото от 07.12.2023 г. Този отказ като неоспорен е влязъл в сила и е извън предмета на спора, поради което изложените аргументи относно неговата незаконосъобразност не подлежат на обсъждане в настоящото производство. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че изводът недопустимост на подадената жалба и оставянето й без разглеждане са направени в съответствие със закона. Не са налице основания за отмяна на обжалваното определение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,