Определение № 2718 от 27.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3373/2023 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 24912/30.06.2023 г. на М. М. Г. и Л. Г. Д. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 1143 от 21.11.2022 г. по в. гр. д. № 1305/2022 г. на Бургаския окръжен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 1346 от 23.06.2022 г. по гр. д. № 7163/2021 г. на Бургаския районен съд, с което са уважени предявените от П. Г. Д. и В. Г. Д. против молителите искове с правна квалификация чл. 108 ЗС, като е признато за установено, че ищците са носители на вещно право на ползване върху описания в решението недвижим имот /апартамент/, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КККР на [населено място], с административен адрес на имота: [населено място], [улица], ет. 1, и ответниците са осъдени да им предадат владението върху него. Със същото решение на основание чл. 59 ЗЗД всеки от един от двамата ответници е осъден да заплати на всеки от двамата ищци сумата 1578,80 лв. - обезщетение за ползването на имота за периода от 23.05.2020 г. до 11.10.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 12.10.2021 г. Изложените в молбата по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК твърдения са за наличие на нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото, но не са могли да бъдат известни на страната при решаване на спора, а именно сключените договори за парични заеми в периода от 27.07.2020 г. до 06.04.2022 г. между П. Д. и В. Д., в качеството им на заемодатели, и Р. И. – заемополучател и приобретател на процесния имот по силата на договор за продажба от 02.08.2019 г., обективирана в нот. акт № 113/2019 г. В молбата се посочва, че тези обстоятелства се установяват от нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот вместо изпълнение на парично задължение № 383/31.03.2023 г., том II, рег. № 3094, дело № 329/2023 г. на нотариус Н. М., рег. № 409 на НК, за съществуването на който са разбрали при извършена справка в Агенцията по вписванията на 21.04.2023 г., от които може да се направи категоричен извод, че сключената с нот. акт № 113/2019 г. сделка, въз основа на която ищците по делото са придобили вещно право на ползване на процесния имот, е нищожна, тъй като е привидна, респ. симулативна. С оглед на това искат отмяната на постановеното решение. В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК е постъпил отговор на молбата за отмяна от П. Г. Д. и В. Г. Д., в който се излагат съображения, че същата е недопустима, респ. неоснователна. При проверка допустимостта на производството, Върховният касационен съд, II г. о., констатира следното: Молбата за отмяна е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, от процесуално легитимирани за това лица, поради което е допустима и са налице предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,