Решение № 2422 от 05.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7626/2025 г.

ВАСТрето отделение05.03.2026 г.докладчик Аглика Адамова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 20509/13.06.2025г. по адм. д. № 3509/2025г. на Административен съд София-град и ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на "Електроразпределение Север" АД разноски в размер на 2730, 30 евро. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ МАРИО ДИМИТРОВ секретар: Членове: /п/ АГЛИКА АДАМОВА /п/ ЧАВДАР ДИМИТРОВ Особено мнение на докладчика: Решението е неправилно, поради противоречие с материалния закон. Неправилно съдът се е фокусирал единствено върху тълкуването на чл. 68 от Общите условия, без да съобрази задълженията на ЕР Север по издадената лицензия, които възникват при установената фактическа обстановка. Не са съобразени и правомощията на административния орган, както и широките му граници на преценка при избор на конкретната мярка, която може да бъде наложена в конкретния случай. В правомощията на Комисията е да наложи предвидена в чл. 201, ал. 2, т. 1, б. "а" ЗЕ принудителна административна мярка, изразяваща се в преустановяване извършването на определени действия или задължително предприемане на такива действия в определен срок. Законодателят е предоставил на компетентния административен орган правото на преценка какви да са конкретните предписани действия в зависимост от конкретната фактическа обстановка. Изискванията към тези действия са те да не противоречат на закона и лицензията и да отговарят на изискванията за пропорционалност. Наложените от Комисията принудителни административни мерки са в съответствие с тези изисквания. Разпоредбата на чл. 104а, ал. 1 от ЗЕ предвижда крайните клиенти да използват съответната електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при публично известни общи условия, които се одобряват от КЕВР. Правомощието на КЕВР да одобрява предвидените в ЗЕ общи условия е регламентирано в чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗЕ. Намесата на държавата в гражданскоправни по своя характер отношения в случая е дължима, тъй като е изрично предвидена в закона. Тя е естествено следствие от това, че ЕР Север е монополист в своята дейност за конкретната територия. Одобрените ОУ са неразделна част от издадената на ЕР Север лицензия за дейността "разпределение на електрическа енергия" - арг. от чл. 49, ал. 2, т. 7 от НЛДЕ. Следователно нарушаването на ОУ води до нарушаване на условията по лицензията. Общите условия на договорите съгласно чл. 49, ал. 2, т. 7 от НЛДЕ са неразделна част от лицензията за дейността "разпределение на електрическа енергия" и Комисията разполага с материална компетентност да извършва контрол за изпълнение на лицензионната дейност на електроразпределителните дружества по въпроси, уредени в общите условия. В тази насока е и трайната съдебна практика на ВАС. Неправилно административният съд приема, че в констатирания масов случай на оставане на множество потребители в цели населени места без електричество, и то в зимния период на коледните и новогодишните празници, ЕР Север не е надлежно уведомено за тези случаи. Към делото са приложени именно от ЕР Север близо осемдесет страници списъци на потребители с трите им имена, населено място, № на СТИ и конкретното време на изключване и на включване на електричеството, включително с изчисление на времето, в което всеки потребител е останал без електричество. Видно е, че липсата на електричество касае най-вече именно коледните празници, когато хората по традиция си остават основно по домовете, събират се с роднини и потреблението на електроенергия е по-необходимо и по-завишено. Естествено следствие от липсата на снабдяване с електрическа енергия е оставането на хората на тъмно и студено, което означава, че в масовия случай се касае поне за неимуществени вреди вследствие на провалените очаквания за честване на празниците. Настъпването на вреди не зависи от това дали конкретният потребител е заявил такива пред доставчика или електроразпределителното дружество. Като се имат предвид засегнатите потребители – жители на малки населени места в планински райони, за които самото ЕР Север твърди, че са труднодостъпни, особено в конкретния сезон, непропорционално би било да се изисква всички тези потребители да съобщят на ЕР Север вече добре известния му факт, че са останали без електричество, и то в предвидените в общите условия изключително кратки срокове. В случая фактическата обстановка е подробно установена от Комисията, включително след проверки на място, в резултат на което е доказано, че дори при влошената метеорологична обстановка, авариите нямаше да настъпят, ако ЕР Север беше изпълнило своевременно задълженията си да подмени ръждясалите и изгнили електрически стълбове и подържа сервитутните зони в изрядност, като премахва излишната растителност. В изготвения доклад към административната преписка, въз основа на който е прието решението, изрично е посочено, че авариите са резултат именно от неизпълнение на тези задължения. Тези констатации не са опровергани в хода на процеса, като във връзка с тях ЕР Север не е направило никакви доказателствени искания. Както се посочи по-горе, законът дава широки правомощия на КЕВР, при спазване принципа на пропорционалност, да прецени кое е най-подходящото действие за постигане целта на закона. В рамките на своите правомощия, КЕВР правилно е избрало най-подходящата в случая принудителна административна мярка, която ще доведе до постигане целта на закона. Мярката, която предполага масово обезщетяване на потребителите, е изцяло съобразена с масовия характер на лишаване от електрическа енергия по време на коледните и новогодишни празници на потребители в малки населени места. Тази мярка не противоречи нито на закона, нито на лицензията, тъй като те предвиждат изрично обезщетяване на вреди, причинени на потребителите в случай на оставане без електроенергия. Обезщетението е предвидено като твърда сума, без да се отчитат реално настъпилите вреди и не отнема правото на засегнатите лица да търсят и по-висок размер на обезщетението по общия ред, когато изплатените суми не покриват настъпилите щети. Впрочем, ангажираността на държавата към останалите без електрическа енергия битови потребители ясно личи от приетия Закон за предоставяне на финансова подкрепа на битови крайни клиенти на електрическа енергия, обнародван и в сила от 21.02.2025 г. Той обаче не е аргумент в подкрепа на тезата на ответника по касация, че потребителите са обезщетени два пъти за едно и същото нещо. Видно от мотивите на закона, компенсациите по този закон са допълнителна мярка за подпомагане на засегнатите лица. Тези компенсации са в допълнение към предвидените в общите условия на договорите за достъп и пренос на електрическа енергия през съответната електроразпределителна мрежа неустойки, дължими на клиентите от трите електроразпределителни дружества. По тези съображения подписвам решението с особено мнение. Съдия Аглика Адамова:

Мотиви

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР, Комисията/ срещу решение № 20509/13.06.2025г. по адм. д. № 3509/2025г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което, по жалба на "Електроразпределение Север"АД /ЕР Север, дружеството/ е отменено Решение № ПАМ-2/26.02.2025г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), в частта му по т. 3 и т. 4. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон – касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Излага подробни съображения, че съдът е приложил неправилно чл.68 от Общите условия за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД. Иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на ЕР Север. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на противната страна Ответникът - "Електроразпределение Север" АД чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Върховният административен съд, състав на трето отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е основателна. Производството пред АССГ е образувано по жалба от "Електроразпределение Север" АД срещу Решение ПАМ-2/26.02.2025г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), в частта му по т. 3 и т. 4., с която на ЕР Север са дадени следните предписания, на основание чл. 201, ал.1, т. 3, ал. 2, т.1, б. „а“ от Закона за енергетиката: т.3 - В седемдневен срок от получаване на решението, в съответствие с разпоредбата на чл. 68 от Общите условия за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа „Електроразпределение Север“ АД да определи размера на дължимата неустойка на всеки свой битов клиент, останал без електрозахранване повече от 24 (двадесет и четири) часа в периода от 21.12.2024 г. до 31.12.2024 г., с изключение на тези с нулева консумация за последните 13 месеца и такива е прекъснато електрозахранване поради неплатени задължения или неправомерно използване на електрическа енергия; т. 4 - В седемдневен срок след изпълнение на разпореждането по т. 3 „Електроразпределение Север“ АД да издаде съответните данъчни документи и да извърши плащания към „ЕНЕРГОПРО Продажби“ АД, което да приспадне неустойката от общата стойност на фактурата/ите за всички клиенти по т. 3, с изключение на получилите такава чрез банков превод или изплатени на каса преди датата на настоящото решение. Разпореждането не отменя правото на клиента да поиска заплащане на неустойката по банков превод. Административното производство е започнало служебно по заповед на председателя на КЕВР за извършване на извънредна проверка за изпълнение на условията на Лицензия № Л-138-07/13.08.2004 г. за дейността „разпределение на електрическа енергия", издадена на ЕР Север, във връзка с продължително прекъсване на електрозахранването в множество населени места на територията, обхваната от лицензионната дейност на дружеството, в периода от 22.12.2004г. до 30.12.2024г. Резултатите от проверката са отразени в протокол от 04.02.2025г. и доклад 21.02.2025г. Установено е обстоятелството, че ЕРП Север разполага с пълната информация за клиентите си, чието електрозахранване е преустановено по вина на дружеството поради недостатъчно добро поддържане на собствените му електрически съоръжения за повече от 24 часа. В административното производство е установено, че експлоатираните от дружеството съоръжения не са в пълно съответствие с нормативните изисквания, което предпоставя по-висока аварийност. Основно авариите са предизвикани от паднали върху проводници и стълбове клони и високи дървета, чиито корени се намират в и извън сервитутната зона на електропроводите. Броят на авариите би бил значително по-малък, ако сервитутите се почистват регулярно и не се допуска дърветата да израстват до опасна височина. Счупените стълбове са видимо корозирали и амортизирани след дълга експлоатация, което закономерно намалява тяхната механична устойчивост при ограничен натиск. На места сервитутните зони не са почистени в размера, определен в Наредба № 16. за което присъстващите при проверката на място служители на дружеството твърдят, че не получават разрешения за сеч от горските и общински администрации, но за тези твърдения не са представени писмени доказателства. За периода 2023 г. - 2024 г. дружеството е направило разходи за поддържане и ремонт на авариралите съоръжения, предмет на проверката, в размер на 10 944 726 лв. За почистване на сервитути на „ВЛ СрН и МрНН“ са изразходвани 1 007 144 лв., което е недостатъчно да гарантира в максимална степен безаварийната работа на въздушните електропроводи и мрежи“. Поради това административният орган е приел, че причина за аварията е техническото състояние на енергийните съоръжения и готовността на дружеството за работа в зимни условия. С обжалвания съдебен акт съдът е възприел установените от КЕВР факти, но е отменил решението, като издадено в противоречие с материалния закон. Според АССГ не е налице посоченото от Комисията нарушение на чл. 68 от Общите условия на договорите от страна на „Електроразпределение север“ АД, тъй като този текст не уреждал правото на неустойка на потребителите като абсолютно право, което възниква автоматично при липса на електрозанхранване, продължило повече от 24 часа. Според съда за да възникне правото на неустойка е необходимо изявление от клиента и неговата воля не може да бъде заместена от КЕВР. Освен това съдът е изложил съображения, че неустойката според българското право е форма на договорната отговорност и без да са заявени вреди, не възниква задължение за изплащане на неустойка. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относимите по спора факти са надлежно установени и въз основа на тях са формирани обосновани и съответстващи на материалния закон изводи. Принудителните административни мерки по Закона за енергетиката са уредени в чл. 201 - чл. 204 ЗЕ. Комисията за енергийно и водно регулиране или министърът на енергетиката могат да налагат принудителните административни мерки по чл. 201, ал. 2 ЗЕ когато установят, че контролираните по този закон лица, техните служители, лица, които по договор изпълняват ръководни функции в тях или сключват сделки за тяхна сметка, са извършили или извършват действия, с които нарушават разпоредби на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му, на актове на комисията и на министъра на енергетиката; застрашават или увреждат сигурността на енергийната система, интересите на обществото или на клиентите на електрическа и топлинна енергия и природен газ или на други енергийни предприятия; нарушават условията за извършване на лицензионната дейност; възпрепятстват упражняването на контролна дейност от комисията или от министъра на енергетиката в противоречие с установения правен ред. Производството по налагане на принудителни административни мерки се развива между съответния административен орган и лицето, за което е констатирано правонарушение. Принудителните административни мерки имат за цел да въздействат възпиращо върху поведението на контролираните лица с цел предотвратяване или преустановяване на нарушенията, както и отстраняване на вредните последици. КЕВР е държавен регулаторен орган и упражняване предвидените си в закона правомощия на посочените в него основания. Съдът е приложил правилно чл.68 от Общите условия за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителта мрежа на „Електроразпределение Север” АД, одобрени от Комисия за енергийно и водно регулиране с Решение № ОУ-12 от 08.09.2022 г. Предвидената в този текст неустойка се изплаща от дружеството само след получаване на уведомление от клиента за оставането му без електрическа енергия. Общите условия не предвиждат неустойки в случай на масово прекъсване на електроснабдяването. Поради това неправилно КЕВР е разпоредила привеждане в действие на посочения текст на Общите условия, тъй като предпоставките за това не са били налице. Наложената от Комисията принудителна административна мярка е правно обоснована именно с посочения текст, който обаче не предвижда изплащане на неустойки без заявление от страна на клиентите. Следователно не е налице правно основание за налагане на такава мярка. Приетият от Народното събрание Закон за предоставяне на финансова подкрепа на битови крайни клиенти на електрическа енергия и съответната програма, приета от Министерски съвет, предвиждат изплащането на всеки битов краен клиент по 30 лв. за първите 24 часа в които е останал без електроснабдяване, а за всеки следващ започнал период от 12 часа – по 20 лв. Тези средства са за сметка на електроразпределителните дружества и не се включват като ценообразуващ елемент при определяне на цени за достъп, пренос и разпределение на електрическа енергия. Поради това задължаването на ЕР Север да заплати на две различни основания обезщетение на крайните клиенти за оставането им без електрическа енергия би натоварилно неоснователно дружеството, за сметка на което крайните клиенти биха се обогатили неоснователно. По тези съображения съдебното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора, на Електроразпределение Север"АД се дължат разноски в размер на доказаните 2730, 30 евро. Спорът се отличава с правна сложност, поради което не е нелице основание за намаляване на адвокатския хонорар. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение

Диспозитив

Мотиви

Цитирани разпоредби