Решение № 12421 от 25.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4888/2010 г.

Решение № 12421 от 25.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4888/2010 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП срещу решение № 73/2.03.2010 г., постановено по адм. дело № 835/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново, с което е отменен РА № 1200-900142/07.08.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Монтана, потвърден с решение № 458/12.10.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП за определени задължения на ЕТ "Ралина ИВ Весела Теофилова" - с. Замфир, Област - Монтана - ДДС за внасяне в размер на 28 816,49 лв. и лихви - 4 136,03 лв. за период 15.01.2007 г. - 28.01.2009 г. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Необосновано според касатора съдът е приел, че спорните доставки не са извършени и затова не са налице и укрити приходи. Тези изводи на съда касаторът твърди, че противоречат на събраните по делото доказателства и на материалния данъчен закон. В касационната жалба се съдържат оплаквания и за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като се твърди, че изводите на съда са направени в противоречие с правилата за преценка на доказателствата и при игнориране или неправилно преценяване на редица релевантни за спора факти. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията се съдържат в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу ревизионния акт, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба ЕТ "Ралина ИВ Весела Теофилова" - с. Замфир, Област - Монтана чрез процесуалния си представител адв. Димитров я оспорва. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба, тъй като неправилно съдът е приел, че няма доказателства за реално извършени доставки на цигари от "Фема-95" ЕООД, тъй като за доставките има издадени фактури и при насрещна проверка при доставчика е установено, че към всяка фактура за доставка има издаден фискален бон поради плащане в брой. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: За да отмени РА № 1200-9000142/07.08.2009 г за определени задължения на ЕТ "Ралина ИВ Весела Теофилова" - с. Замфир, Област - Монтана - ДДС за внасяне в размер на 28 816,49 лв. и лихви - 4 136,03 лв. за период 15.01.2007 г. - 28.01.2009 г., съдът е приел, че неосчетоводяването на фактурите, издадени от "Фема-59" ЕООД би представлявало нарушение на изискването за текущо начисляване, само ако ревизираният субект е следвало да осчетоводи процесните фактури, което задължение възниква, ако те са му издадени. В този смисъл съдът е направил извод, че подлежат на фактуриране по ЗДДС само реално извършените доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС. Неправилно според съда органите по приходите са се позовали само на фактурите и касовите бележки към тях и на писмените обяснения на управителя на доставчика. Съдът не е възприел тези констатации, тъй като само факта на сключване на сделка с предмет родово определени вещи не представлява данъчно събитие, а получаването от ЕТ на цигарите, фактурирани от "Фема-59" ЕООД според съда е останало недоказано. Направен е извод в решението на съда, че само ако действително ЕТ е получил процесните стоки, е възможно последващото им разходване и съответно генериране на приходи от продажбата им, които да са укрити, както твърди приходния орган. Според съда приходният орган не е доказал реалността на доставките, като не са представени обичайно изискваните в хода на ревизиите от приходната администрация доказателства за този факт като подробни счетоводни документи за придобиването на стоките, транспортирането и съхраняването им, материално, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика да извърши доставките и др. Съдът е приел, че по делото са налице достатъчно косвени доказателства за обратното - от ССЕ е установено, че ЕТ не разполага с процесните фактури, а стоки, идентични с описаните във фактурите не са били заприходени в счетоводството му. Съдът е приел, че за да е законосъобразно облагането по аналог, следва да са налице доказателства за наличие на някоя от хипотезите по чл. 122, ал. 1 ДОПК, а посоченото правно основание по т. 2 по делото няма, поради което след като няма данни за укрити приходи, незаконосъобразно ревизията е начислила ДДС. Обжалваното решение е неправилно. Ревизията на ЕТ "Ралина ИВ Весела Теофилова" е започнала на основание чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК, тъй като органите по приходите са приели, че са налице данни за укрити приходи, както и че счетоводството на ЕТ не дава възможност за установяване основата за данъчното облагане. По повод на проверка относно регистрацията на ЕТ по ЗДДС (същата е извършена с акт за регистрация от 27.091.2009 г.) е установено, че същият е следвало да подаде заявление за регистрация до 14.10.2008 г., тъй като към 30.09.2008 г. е реализирал оборот над 50 000 лв. - 58 666,15 лв., поради което задължението за регистрация е възникнало по силата на чл. 96, ал. 1 ЗДДС. При извършена насрещна проверка при "Фема-59" ЕООД е установено, че дружеството е издало на ЕТ фактури за цигари за периода 01.01.2007 г. - 31.12.2007 г. на обща стойност 64 763,97 лв. с ДДС и за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2008 г. - 99 342,55 лв. с ДДС. Установено е също така, че "Фема-59" ЕООД е начислило ДДС по издадените фактури по с/ки - 411, 5532 и 702, както и че плащанията по доставките са извършени по касов път - издадени са касови бонове. Няма спор по делото, че жалбоподателката по принцип е получавала цигари от посочения доставчик, за което са издадени множество фактури, но само посочените при ревизията не са отчетени от нея. Основното възражение на жалбоподателката, което неправилно е възприето и от първоинстанционния съд е, че след като тя не е подписала процесните фактури, не е получила стоката, посочена в тях. Процесните фактури са издадени през периоди 15.12.2007 г. - 28.01.2009 г. и при действието през тези периоди на чл. 7 ЗСч във връзка с чл. 114 ЗДДС, считано от 01.01.2005 г. няма изискване един от реквизитите на първичния счетоводен документ да бъде подпис на получателя. Единственото изискване за подписване на фактурата е подписа на нейния съставител (в случая доставчика "Фема-59" ЕООД). Затова липсата на подписи от получателя върху процесните фактури не може да обоснове извод, че стоките - цигари не са получени от жалбоподателя. Съдът е мотивирал съдебния си акт и с обстоятелството, че от заключението на вещото лице се установявало, че в счетоводството на жалбоподателя няма отразени разходи във връзка с посочените фактури. Такива констатации в експертизата не се съдържат. Нещо повече, изрично в заключението си вещото лице е отразило, че е извършило експертизата само въз основа на материалите по делото, както и че би следвало тези фактури да бъдат включени към облагаемия оборот на едноличния търговец. Игнорирайки обстоятелството, че издадените фактури са отчетени в счетоводството на доставчика и че няма законово изискване фактурите да са подписани от получателя им, съдът е направил незаконосъобразни изводи за отмяна на ревизионния акт. Освен това, като се има предвид, че ревизията е извършена при особени случаи - чл. 122 и сл. от ДОПК, поради което важи презумпцията за вярност на констатациите на органите по приходите. Това означава, че доказателствената тежест да ги обори пада на ревизираното лице, което е длъжно с всички допустими доказателствени средства по ДОПК да го стори - аргумент от чл. 124, ал. 2 ДОПК. В този смисъл незаконосъобразни са изводите на съда относно разпределението на доказателствената тежест. В хода на административното и съдебното обжалване твърденията и възраженията на жалбоподателката са били свързани с неподписването на фактурите, което както се посочи е неоснователно поради липсата на законово изискване за това. Следва да се отбележи, че в практиката на ВАС и преди изменението на чл. 7 ЗСч от 01.01.2005 г., когато съществуваше изискване като реквизит на фактурата да съществува и подписа на получателя, се възприемаше, че само неподписването на първичния счетоводен документ не го лишава от доказателствената му сила и че неподписването от съставителя, може да доведе до извод, че стопанската операция, обективирана в такъв документ не е осъществена. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е неправилно на посочените в касационната жалба основания и следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата на ЕТ "Ралина ИВ Весела Теофилова" срещу РА № 1200-900142/07.08.2009 г. бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. С оглед изхода на делото и направеното искане в касационната жалба, на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново следва да се присъди 1 109 лв. юрисконсултско възнаграждение по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Този размер се определя за участието на касатора в първоинстанционното дело, тъй като в касационната инстанция тази страна не е представлявана от юрисконсулт. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,