Решение № 9103 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9434/2012 г.

Решение № 9103 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9434/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Стефан Георгиев Стефанов срещу решение № 1541 от 13.06.2012 г. по адм. дело № 2072 по описа за 2011 г. на административния съд - Варна. С него е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт № 181004221 от 2.02.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 178 от 4.05.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна (сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна относно определено задължение за данък върху доход по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и по чл. 48 от ЗДДФЛ за ревизиран период 2004 г. - 2009 г. в общ размер от 13 897.29 лв. и лихва за забава в размер на 3 774.04 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - Варна е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 181004221 от 2.02.2011 г. на органа по приходите при тд на НАП-гр. Варна, потвърден с решение № 178 от 4.05.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна (сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, понеже е установено обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Ревизираното лице е уведомено за това, съгласно чл. 124, ал. 1 от ДОПК и е подала изискващите по чл. 124, ал. 3 от ДОПК декларации. По делото се установява, че лицето осъществява дейност като едноличен търговец с фирма ЕТ "Микрон-Стефан Стефанов" и е едноличен собственик на капитала на "Микрон" ЕООД. Ревизираният период е 1.01.2004 г. - 31.12.2009 г., като е установено, че основната дейност като едноличен търговец е търговия на дребно с ел. материали, радио и телевизионни части, кабели, осветителни тела, батерии и др. Констатирано е, че дейността на търговското дружество на ревизираното лице е производство на професионални и хоби металдетектори. В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена фактическата страна по спора, събраните доказателства, включително и тези в съдебното производство и е отговорено на основните възражения в жалбата. Направен е извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт. Съдът правилно е отграничил двата спорни момента по делото относно формирането на началното салдо, респ. паричния баланс за всяка ревизирана година и този относно третирането на доходите, получени от ревизираното лице в качеството му на физическо лице, понеже макар те да са по повод дейността му като търговец и собственик на търговско дружество, същите са получавани по негови лични банкови сметки и не са осчетоводени в счетоводствата на посочените две търговски фирми. Това са и двете касационни възражения, като се включват и доводи за конкретни разходи и приходи през отчетните години, които формират паричния баланс за тях. При разглеждане на първия спорен момент следва да се отчете факта, че твърдяния размер на началното салдо пред ревизиращия екип е 27 700.00 лв., а при обжалване на ревизионния акт пред решаващия административен орган е в размер на 33 892.00 лв. При преценката на същото от съда естествено в посочения последен размер следва да се имат предвид направения от него анализ на елементите, включени в него като твърдението за направено дарение през 2002 г. в размер на 6 000.00 лв., което се установява от разпит на свидетел Любка Георгиева, майка на жалбоподателя, както и на сумата 10 000 $, получени от семейството на съпругата на сина й. Съдът е направил анализ на възможността на родителите на ревизираното лице да предоставят такава сума, като на датата на твърдяното дарение е установено, че те не разполагат с налични средства в такъв размер, съответно нямат банкови сметки. Съдът е преценявал представени служебни бележки за получени суми през 1991 г. от бащата и през 1996 г. от майката, които са такива преди деноминацията, като след нея те стават незначителни по размер. По повод родителите на съпругата не са представени доказателства за наличност на посочената сума щатски долари, а конкретно за размера им "тя е била чула сумата" при предаването й. По повод на сумата от трудово възнаграждение, получено през 1991 г. - 1993 г. от БА, са изложени съображения, че същото е от дата преди деноминацията, което се отнася и за сумата от 4 000.00 лв., платена на ревизираното лице при напускане на БА. Получените парични средства като рента са взети предвид като приход от ревизиращия орган, като са съобразени и подаваните гдд за декларирани доходи, с уточнението, че през някои от тях той не е имал такива доходи. Взети са предвид и внесените и изтеглени парични средства от разплащателната сметка на лицето, както и предоставена информация от НСИ относно средствата за издръжка на семейство. По повод на втория основен спорен момент относно реализираните доходи от продажби на металдетектори, съдът е направил ограничение относно формирането на данъчната основа и с оглед облагането по реда на материалните закони ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ и ЗМДТ, понеже това е направено и от административния орган. То е във връзка с констатацията, че извършваната търговска дейност от лицето е изпращане на стоки посредством куриерски пратки, което е с характер на разноска търговия и не попада в обхвата на дейността "търговия на дребно до 100 кв. м. нетна търговска площ", като е установено, че надхвърля 50 000.00 лв. и са налице изискванията не за облагане с патентен данък, а по общия материален ред. Направен е извод, че сумите по повод продажбите на металдетектори не са осчетоводени в счетоводството на ЕТ "Микрон - Стефан Стефанов" и "Микрон" ЕООД, а са получавани по лични банкови сметки на лицето. Налице е хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, поради което правилно ревизията е осъществена по този ред. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат на касатора, а на ответната страна по касационната жалба такива са присъдени в съответствие с чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,