Определение № 332 от 23.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2727/2022 г.
ВКСIV гражданско отделение23.09.2022 г.докладчик Ерик Василев
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА определение № 704/13.03.2022 г. по ч.гр.д. № 2199/ 2021 г. на Софийски апелативен съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производство по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано по частна жалба вх.№ 8848/19.04.2022 г. на А. Л. М. срещу определение № 704 от 13.03.2022 г. по в.гр.д. № 2199/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което се оставя без уважение искане за освобождаване от държавна такса по частната му жалба срещу определение № 2878 от 02.10.2021 г. по същото дело, поради липсата на данни за неговото здравословно, материално и социално положение. В частната жалба се твърди, че определението на съда е нищожно и незаконосъобразно и представлява отказ от правосъдие в нарушение на гарантираните права, съгласно Хартата на основните права в Европейския съюз и ЕКЗПЧОС. Изложени са съображения, че съдът е длъжен да разгледа жалбата по същество, а не да изисква заплащането на държавна такса. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че частната жалба от 19.04.2022 г. на А. Л. М. е подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е редовна и допустима, но разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Твърденията за нищожност на определението на Софийски апелативен съд са несъстоятелни. Обжалваното определение е постановено от надлежен съдебен състав и в пределите на предоставената на съда правораздавателна власт, изготвено е в писмена форма и е подписано, поради което е валидно. Доводите за незаконосъобразност също са неоснователни поради следните съображения: А. Л. М. многократно е подавал молби за освобождаване от заплащане на държавна такса в производството и е обжалвал отказите на съда, но не е изпълнявал указанията им за представяне на изискуемата по закон декларация за семейното и имотно състояние на него и членовете на неговото семейство /представената по делото „декларация по чл.83 от ГПК“, всъщност съдържа твърдения, а не обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК, удостоверени с декларация. Нееднократно състави на Върховния касационен съд са посочвали в производството, че искането за освобождаване от държавна такса не може да бъде уважено само въз основа на твърденията за липсата на средства и доходи. Без представени доказателства или надлежно декларирани обстоятелства е невъзможно да се извърши проверка, за да се стигне до заключение, че е налице хипотезата на чл.83, ал.2 ГПК. В съдебната практика на ВКС е изяснено, че за да бъде уважена молба за освобождаване от дължимата по закон държавна такса е необходимо да бъдат взети предвид всички обстоятелства, които са от значение за доказване на твърденията на молителя и са изрично изброени в чл.83, ал.2 ГПК, като съдът следва да съобрази конкретния размер на задължението. Освобождават се от държавни такси и разноски по делото само физически лица, на които съдът е признал, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, т.е. нямат имущество и доходи над необходимите средства за издръжката на него и членовете на семейството му. Когато, обаче, молителят не декларира тези обстоятелства, следва да се приеме, че той притежава имущество и разполага с достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса /В същия смисъл са определение по ч.гр.д.№ 1790/2018 г., III г.о. и определение по ч.гр.д. № 448/2010 г., ІV г.о./. В настоящото производство, молителят не е представил декларация за семейно и имуществено състояние, съдържаща обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК, а обосновава молбата си с твърдения, че не разполага с никакви средства и доходи, а наличните средства са му нужни за оцеляване в условия на извънредна обстановка, хиперинфлация и световната криза. При липсата на данни за фактическото материално и здравословно състояние на молителя, неговото декларативно твърдение, че няма пари и доходи за държавни такси не дава основание за различен извод от този в обжалваното определение. Направените изявления, сами по себе си, не могат да установят предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК и не са основание за освобождаване от дължимата по закон държавна такса, поради което обжалваното определение на Софийски апелативен съд следва да се потвърди. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение