Решение № 92 от 21.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 327/2012 г.

Решение № 92 от 21.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 327/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по чл. 290 - чл. 293 от ГПК. Образувано и по касационна жалба на В. С. Г., чрез пълномощника й адвокат М. К., против решение от 19.12.2011 г., постановено по гр. д. № 1923 по описа за 2011 г. на Софийски градски съд, II-а гражданско отделение, с което е потвърдено решение от 18.11.2011 г. по гр. д. № 32066/2009 г. на Софийски районен съд, 64-ти състав за допускане на делба на апартамент № * в [населено място], [жк][жилищен адрес] между съделителите и при права в съсобствеността: Б. Ц. С. - * ид. ч. и В. С. Г. - * ид. ч. В касационната жалба са наведени доводи за необоснованост на изводите по отношение отхвърляне възражението за придобивна давност и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново за отхвърляне на иска за делба, като се присъдят и направените разноски. Ответникът по касационната жалба Б. Ц. С. поддържа, че въззивното решение е обосновано и правилно и следва да бъде оставено в сила. С определение № 643 от 14.12.2012 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречието му с Тълкувателно решение № 1/6.08.2012 г. по т. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС по въпроса за необходимостта от демонстриране на намерението за своене спрямо съсобственик, когато фактическата власт е установена като владение на целия имот въз основа на договор с лице, което не е собственик на имота. В случая ищцата Б. С. е основала иска за делба на твърденията, че е наследила * ид. ч. от апартамента от баща си Ц. С., а ответницата е придобила собствеността въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № *, том *, н. д. № */* г., който договор е обявен за нищожен досежно правата на Б. С. с решение по гр. д. № 10697/95 г. на Софийски районен съд, 43-ти състав. Ответницата В. Г. е заявила възражение за придобивна давност за периода 19.12.1995 г. - 6.03.2010 г. В. съд е установил, че Б. С. е придобила по наследство от баща си Ц. С., починал на 17.04.1988 г. * ид. ч. от процесния имот. С н. а. № *, том *, н. д. № */* г. тя и майка й продали апартамента на Д. Л. Л., а на 19.12.1995 г. същия го продал на В. Г. с нотариален акт № * по н. д. № */* г., като на 31.10.1995 г. била вписана искова молба на Б. С. против Д. Л. за обявяване нищожността на сключения с нотариален акт № *, н. д. № */* г. договор за продажба на * ид. ч. от имота, по която е образувано гр. д. № 10697/95 г. на СРС, 43 състав и решението, с което иска е уважен е влязло в сила на 15.12.2005 г. Обсъдени са свидетелските показания, установяващи, че в претендирания период фактическата власт върху апартамента е упражнявана от В. Г., която извършвала ремонти, а през определени периоди от време го отдавала под наем. Въз основа на тези факти въззивният съд е направил извод, че В. Г. е закупила имота след вписване на исковата молба на ищцата срещу праводателя й, поради което е обвързана от силата на пресъдено нещо /чл. 220, ал. 1 ГПК-отм./, че * ид. ч. е останала собственост на Б. С.. Изложени са и съображения, че за да придобие идеалната й част, тя е следвало да манифестира по отношение на нея намерение за своене, а по делото не е установено В. Г. да е уведомила Б. С., че владее и нейната идеална част и че е променила анимуса си, поради което не е било необходимо ищцата да е предприела действия по смущаване на владението на ответницата. Изводите на въззивният съд, че относно необходимостта да се демонстрира намерението за своене спрямо ищцата, която е следвало да бъде уведомена за променения анимус противоречат на указанията в Тълкувателно решение № 1/6.08.2012 г., по т. д. № 1/2012 г., ОСГК на ВКС, с което е прието, че в случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. В случая В. Г. е установила фактическа власт въз основа на договор за покупко-продажба, което основание предпоставя качеството й на владелец на целия имот, включително и на собствената на ищцата *, поради което липсва превръщане на държането във владение чрез едностранни действия /interversio possessionеs/, а съответно и необходимост от демонстриране на промяната в намерението, с което се упражнява фактическата власт спрямо ищцата. Ответницата е придобила владението на 19.12.1995 г. по време на висящия процес между ищцата Б. С. и праводателя й Д. Л. и след вписване на исковата молба за установяване нищожността на придобивното основание на Д. Л. и съответно същата е обвързана от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила на 15.12.2005 г. решение за прогласяване нищожността на договора на праводателя й за * ид. ч. от имота. Предявения иск за нищожност обаче не е прекъснал владението й. Според практиката на ВКС - например решение № 374 от 15.06.2010 г., ВКС, IV г. о. по гр. д. № 4354/2008 г. - прекъсването на придобивната давност за вещно право или вещ се постига чрез предявяване на иск за собственост в различните му форми, както и на ония искове, например исковете за делба, с които страната се домогва и да установи наличието на самата съсобственост между определени лица, както това става с решението по допускането на делбата. Влязлото в сила решение е за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба, поради противоречие със закона и обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат нищожността на направеното от Б. С. волеизявление за продажба на * ид. ч. от имота, поради нарушение на чл. 73, ал. 2 СК от 1985 г. /сега отм./, но не и дали Б. С. е собственик на тази * ид. ч., доколкото при спор по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е без значение дали прехвърлителят по договора е собственик или не на вещта, предмет на същия. Следователно от 19.12.1995 г. в полза на В. Г. е започнала да тече придобивна давност, като десетгодишния давностен срок е изтекъл на 19.12.2005 г., от който момент ответницата се счита за собственик на имота, след като в настоящия процес се е позовала на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС. С оглед изложеното атакуваното решение се явява неправилно поради нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго за отхвърляне на предявения иск. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК Б. С. следва да възстанови на В. Г. направените по делото разноски, включително и заплатеното възнаграждение за адвокат М. К., в размер общо на 140030 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение