Определение № 125 от 20.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1281/2021 г.

Производството е по чл.307 ГПК. Делото е образувано по молба на Община Пловдив за отмяна на влязлото в сила решение на Пловдивски апелативен съд № 260057/ 18.12.2020 г. по гр.д.№ 499/ 2020 г. в частта му, с която молителят е осъден да заплати на З. И. Н. обезщетение за имуществени вреди, причинени от падането й на 23.01.2017 г. на тротоара на [улица], в [населено място], в размер 2 877,80 лв., която сума включва 1 560 лева – стойност на заключваща плака за дистална фрактура на тибия, комплект със заключващи винтове, 1 020 лева – цена на реконструктивна плака, комплект със самонарезни кортикални винтове, 156 лева – санитарни консумативи и 141,80 лева – стойност на закупени ампули „Зибор“, със законната лихва от 23.01.2017 г. до окончателното й изплащане. Молителят излага твърдения, че същите суми са присъдени на ищцата З. Н. с влязло в сила решение на Пловдивски апелативен съд № 145/ 24.07.2019 г. по гр.д.№ 296/ 2019 г., допълнено с решение по същото дело № 137/ 21.08.2019 г. С него, по предявените от З. Н. искове, Община Пловдив била осъдена да заплати 25 000 лв обезщетение за неимуществени вреди и 2 877,80 лв обезщетение за имуществени вреди, настъпили при същото събитие, със законната лихва. Решенията били обжалвани пред Върховния касационен съд, който с определение № 337/ 27.04.2020 г. по гр.д.№ 3869/ 2019 г., ІІІ г.о., ги допуснал до касационно обжалване само в частта, в която бил уважен иска за обезщетяване на неимуществени вреди. В останалата част счел жалбата за недопустима и я оставил без разглеждане. Така въззивното решение по иска за обезщетяване на имуществени вреди влязло в сила. При новото разглеждане на спора, с решението по гр.д.№ 499/ 2020 г., въззивният съд отново разгледал и уважил този иск. Според молителя двете решения си противоречат, поради което второто следвало да се отмени. Ответната страна З. Н. не оспорва молбата, поддържа, че същата е основателна и като такава следва да бъде уважена. Съдът намира молбата за допустима. Срокът по чл.305 ал.1 т.4 ГПК е спазен, други възражения за недопустимост на молбата не са направени и не установяват при служебна проверка, поради което същата следва да бъде разгледана в открито съдебно заседание. По изложените съображения съдът