Решение № 507 от 19.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4120/2025 г.
ВАСШесто отделение19.01.2026 г.докладчик Нели Дончева
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № 6466 от 24.02.2025 г., постановено по адм. д. № 12105/2024 г. по описа на Административен съд София-град. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София-град. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ секретар: Членове: /п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА /п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Маркан Про“ ООД, ЕИК 203352806, със седалище и адрес на управление гр.София, представлявано от управителя инж.А.Русев, чрез процесуален представител адв.Д.Паунова, срещу Решение № 6466 от 24.02.2025 г., постановено по адм. д. № 12105/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против предписание по т.1, дадено с Протокол за извършена проверка № ПР2439427/27.11.2024 г. от длъжностни лица в Дирекция „Инспекция по труда“ – София. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Поддържа, че дружеството е изпълнило задължението си по чл.16, ал.1, т.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, разработило е Обща методология за монтаж на вертикални въздуховоди в шахта, Правила за безопасна работа на височина, Инструкция за монтаж, експлоатация и безопасна работа на мобилно скеле модел СС2000/10, Инструкция за безопасна работа с преносими стълби и счита за абсурдно становището на първоинстационния съд за забрана ползването на стълба, тъй като тя е основно помощно средство/съоръжение при работа на монтьорите ВОИ. Твърди, че както за проверяващите, така и за съда е останало неясно, че посочените документи са част от оценката на риска и са разработени именно като част от процеса по оценяване на риска, по смисъла на т.8 и т.9 от ДР на Наредба № 5/11.05.1999 г. Допълнително посочва, че основният документ въз основа на който е дадено предписанието и се е развило производството пред съда е Оценка на риска, която липсва по делото и решението е постановено при непълнота на доказателствата. Сочи, че оценката на риска за обекта, на който е извършена проверката е общо 81 страници, без картите към нея, а по делото е приложена само една карта за оценка на риска № 1897 /неправилно посочена в обжалвания административен акт и съдебното решение на АССГ с № 1879/, от общо девет и разглеждайки само тази карта, отделно от оценката на риска за обекта в цялост, съдът е формирал погрешни заключения и правни изводи. Иска да се отмени обжалваното решение и се присъдят направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна – Дирекция „Инспекция по труда“ - София, чрез процесуален представител юрк.Момчева, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на изводите на първоинстанционния съд. Иска да се остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, тричленен състав на Шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София- град е предписание 1 по Протокол за извършена проверка № ПР2439427/27.11.2024 г. от дл. лица в Дирекция „Инспекция по труда“ - София, с което на „МАРКАН ПРО“ ООД, в качеството на работодател, е предписано в оценката на риска на безопасността и здравето на работещите в дружеството за проверявания обект, в Карта за оценка на риска № 1879 за работно място/професия: Монтьор ВОИ, да оцени риска от работа на височина при изграждане на вентилационни системи (вентилационни шахти), като обхване работните процеси (например снемане на размери на вентилационни шахти ), работното оборудване (например работа с преносима стълба във вентилационни шахти ) и други странични фактори, които могат да породят риск, съгласно чл. 3, т. 1, т. 2 и т. 7, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 6 от Наредба № 5 от 11 май 1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска (Наредба №5 от 11.05.1999 г. или само Наредбата), като е определен срок за изпълнение: 11.12.2024 г. Съдът е установил, че по повод на възникнала на 09.10.2024 г. трудова злополука на строителен обект „Високо застрояване със смесена функция (магазини, офиси, жилища, ателиета, обслужващи обекти, многоетажен подземен паркинг и трафопост)" УПИ 1-4089.591, кв.1А, м. „Младост 3“ р-н „Младост", гр.София, на 09.10.2024 г., 14.10.2024 г. и 27.11.2024 г. са извършени проверки от страна на Д “ИТ“- София по спазване на трудовото законодателство. Констатирал е, че при преглед на оценка на риска за безопасността и здравето на работещите в „МАРКАН ПРО" ООД проверяващите са приели, че Карта за оценка на риска №1879 за работно място/професия: Монтьор ВОИ не обхваща оценяването на риска при работа на височина - изграждане на вентилационни системи (вентилационни шахти), в това число работните процеси (например снемане на размери във вентилационните шахти), работното оборудване (например работата с преносима стълба във вентилационни шахти) и други странични фактори, които могат да породят риск, в нарушение на чл. 3 т. 1, т.2, и т.7 във връзка с чл.11, ал.1, т. 6 от Наредба №5 от 11 май 1999г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска (обн. ДВ бр. 47 от 21 май 1999г., доп. ДВ бр.100 от 24 ноември 2020г.). За отстраняване на приетото за нарушение, на основание чл.404, ал.1, т.1 КТ на дружеството е дадено процесното предписание, обективирано в Протокол за извършена проверка № ПР2439427 от 27.11.2024 г. и връчено на представител на дружеството на същата дата. Въз основа на представената административна преписка – Карта за оценка на риска № 1897 професия „Монтьор ВОИ” (л. 32-35 от делото); Инструкция за безопасност при работа с преносими стълби (л.36-38 от делото); длъжностна характеристика за длъжност „Монтьор вътрешноотоплителни инсталации“, удостоверения за придобита квалификационна група (л.26 от делото); Обща методология за монтаж на вертикални въздуховоди в шахти; Правила за безопасност при работа на височина; Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа и събраните гласни доказателства – показанията на св.И. П. Н., съдът е приел, че оспореното предписание е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма и съдържание, съгласно чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК и при правилно приложение на материалния закон. Формирал е извода, че за да се приеме за изпълнено задължението по чл.14 от Наредбата е необходимо да бъдат извършени всички дължими действия по оценка на риска, а по отношение на работата с преносима стълба във вентилационни шахти такива липсват. Посочил е, че обратно на посоченото в методологията и Инструкцията за безопасна работа с преносими стълби, както и показанията на свидетеля, използването на преносими стълби във вентилационните шахти не е забранено, поради което материално законосъобразно е даденото предписание работата с преносими стълби във вентилационните шахти да бъде обхванато в Карта за оценка на риска № 1897. По изложените съображения съдът постановил обжалваното решение. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Съобразявайки представеното в касационната инстанция писмено доказателство – Оценка на риска за безопасността и здравето на работещите н „Маркан Про“ ООД, обект: „Високо застрояване със смесена функция /магазини, офиси, жилища, ателиета, обслужващи обекти/, многоегажен подземен паркинг и трафопост в УПИ I-4089.591, кв.1а, м.“Младост 3“ гр.София - M-Tower от 03 м.2024 г., което е относимо към касационните основания и неразделна част от която оценка е Карта за оценка на риска № 1897 за работно място Монтьор ВОИ, настоящият състав намира, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 152, ал. 4 от АПК. Разпоредбата на чл. 152, ал. 2 от АПК задължава административният орган да представи на съда заверено копие от цялата преписка. Представянето на непълна административна преписка представлява неизпълнение на това задължение, което процесуално нарушение е следвало да бъде отстранено по реда на чл. 152, ал. 4 АПК. При проверка на представената от органа и приета от съда административна преписка се установява, че същата е непълна - не е представена цялостната Оценка на риска, а само заглавната страница и посочената карта за оценка на риска. Първоинстанционният съд е бил длъжен да констатира непълнотата в административната преписка и да даде указание до административния орган, че следва да изпълни задължението си по чл. 152, ал. 2 от АПК и да представи преписката в нейната цялост, каквито процесуални действия не са предприети от негова страна, в резултат на което съдът се е произнесъл по оспорването при непълнота на доказателствата и е изградил правните си изводи при неизяснена фактическа обстановка. Неизпълнението на това задължение, в нарушение на принципа на служебното начало, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е формирал решаващия си извод, без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за изхода на спора, като по този начин делото е приключено, без да е изяснено от фактическа страна. Постановяването на съдебно решение при неизяснена фактическа обстановка и законовата забрана за нови фактически установявания в касационното производство /чл. 220 от АПК/, препятства извършването на преценка за материалната законосъобразност на обжалваното решение. Предвид изложените съображения оспореното решение, като неправилно, следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото съдът следва да установи фактическата обстановка въз основа на цялостна преценка на всички относими и допустими доказателства, в т.ч. и представената пред касационната инстанция Оценка на риска в нейната цялост. След установяване на всички релевантни за спора факти и обстоятелства, съдът следва да провери законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл. 146 АПК. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК, първоинстанционния съд следва да се произнесе и по разноските за касационното производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Шесто отделение
Цитирани разпоредби
18- чл. 152, ал. 4 АПК
- чл. 11, ал. 1, т. 6
- чл. 3, т. 1
- чл. 146 АПК
- чл. 152, ал. 2 АПК
- чл. 209, т. 3 АПК
- чл. 210, ал. 1 АПК
- чл. 211, ал. 1 АПК
- чл. 218, ал. 2 АПК
- чл. 220 АПК
- чл. 222, ал. 2 АПК
- чл. 226, ал. 3 АПК
- чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ
- чл. 14
- чл. 16, ал. 1, т. 1
- чл. 208
- чл. 221, ал. 2
- чл. 59, ал. 1