Решение № 116 от 24.09.2019 г. на ВКС по т. д. № 3144/2018 г.

Решение № 116 от 24.09.2019 г. на ВКС по т. д. № 3144/2018 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски Производството е по чл. 290 от ГПК. Допуснато е касационно обжалване по касационна жалба от страна на пълномощника на С. К. Б. ЕГН: [ЕГН] срещу решение № 1147 от 10.05.2018 г. на Софийски апелативен съд по гр. д. № 4291/2017 г., в частта, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 2001 от 28.03.2017 г. по гр. д. № 20600/2014 г. на СГС, в частта, с която е отхвърлен искът на същата срещу ЗД "Бул Инс" АД-София за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл. 226 от КЗ (отм.); за разликата между уважената част от 70 000 лева до предявения размер от 140 000 лева за претърпени болки и страдания от телесни увреждания в следствие на настъпило на 03.03.2013 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП / В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение. Ответникът по касационната жалба в отговора на същата изразява становище за неоснователност. С определение № 387 от 21.06.2019 г., постановено по настоящото дело, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК в обжалваната част по обуславящия изхода на делото правен въпрос: за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл. 52 от ЗЗД. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл. 290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в следствие на ПТП на посочената дата виновно причинено от водача на лек автомобил, чиято ГО на водач на МПС е била застрахована от ответното застрахователно дружество са причинени телесни увреждания на ищцата. Постановеното първоинстанционно решение е влязло в сила в осъдителната част и се ползва със СПН относно механизма на ПТП, виновното противоправно деяние на водача на МПС, причинени телесни увреждания на ищцата и причинната връзка между последните. Съдът е приел, че на ищцата са причинени следните травматични увреждания: фрактура на десните VІ и VІІ ребра, счупване на долния клон на дясната лонна кост на таза, счупване на дясната подбедреница, счупване на костите на лявата подбедреница, контузии и кръвонасядания по цялото тяло. Направени били две операции на счупените подбедреници с имплантиране на остеосинтетичен материал. В последствие последният, на лявата подбедреница, бил подменен оперативно в чужбина Пострадалата не е била в състояние да използва изобщо долните си крайници в продължение на шест месеца. След 10-12 месеца същата започнала да се придвижва с патерици. Ребрата са зарастнали за около 30 дни. Пълното възстановяване продължило около година и два месеца. Понастоящем дясната подбедреница е зарастнала напълно, а при лявата е налице частична, но стабилна консолидация. При дясната коленна става е налице дефицит на флексия от 10 градуса. Наблюдават се болки в долните крайници при промяна на времето и деформация на коленните стави. Болките в гръдния кош и таза са отзвучали. С изложеното и искът е счетен за неоснователен над размера от 70 000 лева-обезщетение за неимуществени вреди от претърпените болки и страдания. По отговора на правния въпрос и основателността на касационната жалба: Касационната жалба е частично основателна. Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон- разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно т. 11 от ППВС 4/68 при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за размера на вредите. В случая, въззивният съд, не е отчел в достатъчна степен тежестта и интензитета на болките и страданията, които са понесени от ищцата, вследствие на виновно причиненото ПТП и е пропуснал да отчете утежняващия фактор на възрастта на пострадалата-родена 1942 година- т. е. над 70 години към момента на настъпване на деликта. При това положение настоящият състав на ВКС счита, че общият размер на обезщетението за конкретните неимуществени вреди на ищцата възлиза на 90 000 лева, поради което и решението в обжалваната част следва да се отмени като неправилно до този размер и съответно искът да се уважи като се присъдят още 20 000 лева. Върху обезщетението се дължи и законната лихва от датата на увреждането, съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, доколкото делинквентът е в забава спрямо увредения от датата на самото увреждане, а отговорността на застрахователя срещу риска "ГО" е във функционална зависимост от отговорността на делинквента. С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва частично да се отмени в обжалваната част, съгласно чл. 293, ал. 2 от ГПК и тъй като не се налага събиране на нови доказателства, ВКС е длъжен да се произнесе по същество на спора. По отношение на разноските: Ответникът по касация следва да заплати дължимата държавна такса върху уважената от ВКС част от иска, в размер на 400 лева, както и 1130 лева- възнаграждение за процесуална защита в касационната инстанция, определено на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв и НМРАВ, съобразно уважената от ВКС част от претенцията. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение