Определение № 11558 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10069/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във вр. с чл. 213а от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Пловдив, представен чрез гл. юрк. Н. Кънчева, срещу определение № 10396/01.07.2024 г., постановено по адм. дело № 3105/2022 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), с което е разпоредено връщане на подадената от него касационна жалба против Решение № 2791/25.04.2024 г. постановено по същото дело на АССГ. Доводите на частния жалбоподател са за надлежно упражнено право на касационно оспорване с внасяне на държавната такса за касационната жалба и представянето на доказателства за това в срок. В подкрепа на тези доводи към частната жалба се представят доказателства - разпечатка от изпращане по факс на молба във връзка с изпълнение на указания и разпечатка от платежно нареждане за извършено плащане. Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК и срещу акт, който подлежи на обжалване, тъй като се явява преграждащ развитието на производството по предявената касационна жалба. Разгледана по същество, частната жалба е основателна, поради следните съображения: С разпореждане № 6841/30.05.2024 г. на съдията-докладчик от първоинстанционното дело касационната жалба на директора на ТД Митница Пловдив срещу постановеното по дело Решение 2791/25.04.2024 г. е оставена без движение на основание чл. 213а, ал. 1 АПК. На жалбоподателя са дадени указания в 7-дневен срок от съобщаване на разпореждането да отстрани нередовностите по касационната жалба, като внесе по сметка на Върховен административен съд (ВАС) държавна такса в размер на 26,00 лв. и в същия срок представи документ за това. Съобщението за разпореждането е редовно връчено на касатора на 04.06.2024 г., предвид което срокът за изпълнение на указанията е бил до 11.06.2024 г. С обжалваното определение № 10396 от 01.07.2024 г. първоинстанционният съд е разпоредил връщане на касационната жалба като е приел, че касационният жалбоподател не е изпълнил разпореденото от съда в срок. Определение е неправилно. От представените към частната жалба писмени доказателства е видно, че касационният жалбоподател е отстранил в срок нередовностите на касационната жалба. Дължимата държавна такса от 26,00 лв. е заплатена с платежно нареждане от 06.06.2024 г. и на същата дата копие от нареждането е приложено и изпратено по факс с молба до Административен съд – София град. Между данните от представената разпечатка за изпращане по факс и тези от платежното нареждане е налице информационно единство. Ето защо, при така представените доказателства следва да бъде прието, че нередовностите на касационната жалба са били отстранени от жалбоподателя в определения от съда срок. Причините, поради които писмото и платежното нареждане не са представени и докладвани по делото, са обстоятелства, чиито последици не следва да повлияват процесуалните права на касационния жалбоподател. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение,