Определение № 68 от 07.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 1470/2018 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на процесуалния представител на ответника по касация – Сдружение „Съюз на българските журналисти“, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], за изменение на Определение № 712/13.12.2018 г., постановено по т.д. № 1470/2018 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ-ро ТО, в частта за разноските. Твърди се, че уговореното адвокатско възнаграждение е заплатено по банков път, като доказателство за плащането било представеното на л. 47 от делото платежно нареждане от 21.02.2018 г. Насрещната страна – „Български имоти корпорация“ ЕООД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], не изразява становище по молбата по реда и в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на ІІ-ро ТО, за да се произнесе по така направеното искане, взе предвид следното: Молбата за изменение на определението в частта за разноските е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е осъществена процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК Разгледана по същество, молбата се явява основателна. Ответникът по касация – Сдружение „Съюз на българските журналисти“, чрез пълномощника си, е депозирал отговор на касационната жалба в срока по чл. 287 ГПК, в който е направил и искане за присъждане на разноски за касационната инстанция, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Представени са договор за правна защита и съдействие № 723170/21.02.2018 г., сключен между сдружението и адв. Г. Д. Г., установяващ договорено адвокатско възнаграждение в размер на 8 076 лв. с ДДС за изготвянето на отговор на касационната жалба, платимо по банков път, ведно с преводно нареждане от 21.02.2018 г. и операционна бележка от „Банка ДСК“ ЕАД от същата дата, съгласно които сумата от 8 076 лв. е надлежно платена по сметка с получател адв. Г.. С Определение № 712/13.12.2018 г., постановено по настоящото търговско дело не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 2239/01.11.2017 г. по в.т.д. № 85/2016 г. на САС, ТО, 6 -ти състав. Предвид изхода на делото пред ВКС и съгласно чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника по ксация са се дължали разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, но такива не са му присъдени, доколкото съдът е направил извод за липса на основание за присъждане на разноски в полза на ответната страна – настоящ молител, съобразно приложения списък по чл. 80 ГПК, поради обстоятелството, че в договора за правна защита и съдействие се сочи, че плащането на последното е по сметка, т.е по банков път, без да е бил представен платежен документ за това /т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. При повторен преглед на делото се установи, че твърдението на молителя е основателно. Платежен документ за заплатеното адвокатско възнаграждение в уговорения съгласно договора за правна защита и съдействие размер действително е представен още с отговора на касационната жалба, но не е бил подреден хронологично сред останалите книжа по делото, поради което се намира на л. 47 от същото и не е бил съобразен от съда при постановяване на определението по чл. 288 ГПК. С оглед горното и при липса на възражение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК искането за изменение на определението в частта за разноските се преценява като основателно и следва да бъде уважено в посочения по-горе размер, поради което съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, ІІ-ро ТО