Определение № 4446 от 07.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3552/2024 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Постъпила е молба от Й. А. В. от [населено място], общ. Дългопол, обл. В., чрез процесуалния му представител адв. Р. Г. И. от АК-В., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на решение №429 на Варненския окръжен съд, постановено на 22.04.2024г. по в.гр.д.№204/2024г., което е влязло в сила на 29.05.2024г. Върховният касационен съд, като обсъди по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК наличието на предпоставките за допустимостта на подадената от Й. А. В. за отмяна, приема следното: Молителят твърди, че с решението, чиято отмяна се иска, е потвърдено решение на първоинстанционния съд, с което са уважени предявените срещу него от В. Й. Д. обективно съединени ревандикационни искове, като е прието за установено в отношенията между страните, че В. Й. Д. е собственик по давност въз основа на давностно владение, осъществявано в периода 1967г.-2016г. на следните недвижими имоти, находящи се в [населено място], общ.Дългопол, обл.В.: дворно място с площ 990 кв.м., съставляващо УПИ №... в кв. 24 по плана на селото, ведно с построената в това дворно място жилищна сграда, както и дворно място с площ 1000 кв.м., съставляващо УПИ №... в кв. 24 по плана на селото и молителят е осъден да предаде владението на тези имоти, като са отхвърлени предявените от него насрещни искове за приемане за установено, че той е собственик на имотите по давност въз основа на осъществявано владение в периода от 2007г. до предявяване на насрещните искове на 23.08.2022г. Посочва, че според исковата молба и направените уточнения, В. Й. Д. е твърдяла, че „през 1964г. баща й и съответно свако на молителя е закупил имота, който й подарява на сватбата…“, в каквато насока са и показанията на разпитаните по делото свидетели, а именно, че мястото е подарено на ищцата от родителите й с неформален договор по повод сватбата й през 1967г. Твърди, че след постановяване на въззивното решение му е станал известен (при посочените в молбата за отмяна обстоятелства) договорът, с който имотът е бил закупен на 13.08.1969г. от неговия дядо Й. Щ. Й., което обстоятелство счита, че прави невъзможно подаряването на същия имот на сватбата на ищцата през 1967г. В писмен отговор в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК ответницата по молбата В. Й. Д. изразява становище, че по делото липсват доказателства срокът за подаване на молбата за отмяна да е спазен, доколкото в молбата не се посочва точната дата, на която молителят се е снабдил с новото доказателство. При тези твърдения и предвид обстоятелството, че молбата за отмяна е подадена на 18.07.2024г., т.е. преди изтичането на тримесечен срок от влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска, както и че в молбата изрично се поддържа, че молителят е узнал за новото доказателство след постановяването на това решение, настоящият състав приема, че следва да бъде дадена възможност на молителя да представи доказателства в открито съдебно заседание за установяване на момента, в който се е снабдил с представеното с молбата писмено доказателство. След представянето на тези доказателства съдът ще се произнесе дали е спазен предвиденият в чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК срок. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение