Определение № 3220 от 16.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4026/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на адвокат И. М. Ц. против решение рег. №99 от 27.05.2025 г., постановено по въззивно гражданско дело №112 по описа за 2025 г. на Бургаския апелативен съд в частта, с която е обезсилено определение № 903 от 5.12.2024 г. по гр. д. № 217 по описа за 2024 г. на Сливенския окръжен съд. С тази част първоинстанционният съд е осъдил И. С. Т. да заплати на адвокат И. М. Ц. адвокатско възнаграждение за сумата над 3300 лв. до 12 650 лв. Частният жалбоподател твърди, че решението, имащо в тази част характера на определение, е неправилно, тъй като своевременно е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение за защитата срещу предявения иск в прекратената поради оттегляне негова част за разликата над 150 000 лв. до 350 000 лв. Ето защо моли да бъде отменено и да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение в пълен размер. И. С. Т. оспорва частната жалба и моли решението в обжалваната част да бъде потвърдено. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становищата на страните, приема следното: И. С. Т. е предявил срещу И. Г. Г. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 350 000 лв. за извършеното от ответника предумишлено убийство на неговия баща. В публичното съдебно заседание пред Сливенския окръжен съд, проведено на 1.11.2024 г., пълномощникът на ищеца е намалил цената на иска от 350 000 лв. на 150 000 лв. и съдът е допуснал поисканото изменение. Пълномощникът на ответника е поискал да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение и за частта от 200 000 лв., за която разлика искът е бил оттеглен. Същото изявление се съдържа и в представения от пълномощника на ответника списък с разноските на стр.132 по описа на Сливенския окръжен съд. Сливенският окръжен съд е уважил иска до пълния предявен размер от 150 000 лв., но е пропуснал да се произнесе по искането на пълномощника на ответника за присъждане на разноски, поради което адвокат И. М. Ц. е подал молба за допълване на решението. С определение № 903 от 5.12.2024 г. по гр. д. № 217/2024 г. Сливенският окръжен съд е осъдил ищеца да заплати на адвокат И. М. Ц. 12 650 лв. адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. С обжалваната пред настоящата инстанция част от въззивното решение Бургаският апелативен съд е обезсилил определение № 903 от 5.12.2024 г. по гр. д. № 217 по описа за 2024 г. в частта, с която на адвокат И. М. Ц. е присъдено адвокатско възнаграждение над 3 300 лв. до 12 650 лв. Съображението на въззивния съд е, че в списъка за разноските адвокатът е претендирал присъждане на възнаграждение от 3 300 лв., а присъдената над този размер сума е повече от поисканото. Изводът на съда е неправилен, тъй като в списъка за разноските адвокатът не е уточнил претендираното от него възнаграждение за защитата за оттеглената част от иска. Ето защо решението в обжалваната част трябва да бъде отменено и на основание чл.278, ал.2 от ГПК въпросът следва да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция. С влязлата в сила част на определение № 903 от 5.12.2024 г. по гр. д. № 217 по описа за 2024 г. на Сливенския окръжен съд на адвокат И. М. Ц. вече е присъдено адвокатско възнаграждение от 3 300 лв., което се дължи само за частта, за която искът е бил оттеглен за разликата от 200 000 лв. За частта от 150 000 лв., за която искът е бил уважен, насрещната страна не дължи адвокатско възнаграждение на И. М. Ц.. Присъденият размер от 3 300 лв. е съответен на липсата на каквато и да е правна или фактическа сложност на защитата за оттеглената част от иска за неимуществени вреди. Доводът на адвокат И. М. Ц., че му се дължи адвокатско възнаграждение в размера, установен от Наредба № 1/09.07.2004 г., е несъстоятелен. Съгласно Решение от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22 на СЕС минималните размери на адвокатските възнаграждения, установени с наредба, не представляват задължителни правила за съда, като в същия смисъл е и практиката на ВКС, съдържаща се в определения № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г., № 1395/29.05.2024 г. по ч.т.д. № 803/2024 г. и много други. Основните критерии за определяне на адвокатското възнаграждение са най-вече фактическата и правна сложност на делото, а не цената на иска. По тези съображения настоящата инстанция приема, че решението в обжалваната част трябва да бъде отменено заедно с първоинстанционното определение в обезсилената част и вместо това следва да бъде постановено друго, с което искането на адвокат И. М. Ц. за присъждане на адвокатско възнаграждение над 3 300 лв. до 12 650 лв. да бъде оставено без уважение. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение