Решение № 9692 от 07.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6198/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. П. И., чрез процесуален представител, срещу Решение № 3849/27.03.2026г., постановено по адм. дело № 2828/2025г. на Административен съд – Варна, с което отхвърлена жалбата на касаторката срещу Ревизионен акт (РА) № 03000323004600-091-001/15.03.2024г., издаден от органи по приходите в Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) – Варна, поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт (РАПРА) № П-03000324069206-003-001/12.04.2024г., потвърден с Решение № 79/05.06.2024 г., издадено от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (Д „ОДОП“) - Варна при Централното управление на НАП (ЦУ на НАП), с който на лицето са установени допълнителни данъчни задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, както следва: годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за ЕТ за данъчни периоди 2018г.-2021г. в общ размер главница от 3 611лв. и лихви за забава в размер на 1 379.97лв.; ДДС по ЗДДС в общ размер на 24 769.15лв. главница и 8 954.04лв. лихви за забава; вноски за ДОО по КСО за периода 2018г. – 2021г. в общ размер на 2 993.29лв. главница и 1 208.71лв. лихви за забава; вноски за ДЗПО УПФ по КСО за периода 2018г. – 2021г. в общ размер на 817.84лв. главница и 405.87лв. лихва за забава; вноски за здравно осигуряване по ЗЗО за периода 2018г. – 2021г. в размер на 1 308.85лв. главница и 528.40лв. лихви за забава. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му в противоречие с материалния закон и поради неговата необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че първоинстанционният съд се е произнесъл без да разгледа и обсъди представените по делото доказателства, без да изясни изцяло фактическата обстановка и пренебрегвайки направените пред него възражения. Сочи се пропуск на съда да установи наличието на процесуални нарушения при връчване на заповедта за възлагане на ревизията, свързани с уведомяването по електронен път. По същество на спора се подчертава, че в случая ревизираното лице (РЛ) не оспорвало фактът на извършените продажби, а това, че не за всички били представени доказателства. Развиват се доводи, че за получените суми от „Изипей“ АД, MoneyGram Payment System, „Еконт Експрес“ АД и „Варчев Ексчейндж“ ООД не били представени валидни доказателства, като се отрича таблиците от третите лица да представляват такива. Касационният жалбоподател изразява становище, че необоснованите установявания на проверяващите органи довели до неправилно определяне на достигнатия оборот за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Относно изпращаните стоки в границите на Европейския съюз счита, че попадат в обхвата на вътреобщностните дистанционни продажби на стоки в ЕС по чл. 14, ал. 1 ЗДДС, като критикува пропуск на съда да съобрази приложението на чл. 20б, ал. 1 ЗДДС и чл. 86, ал. 3 ЗДДС по отношение на тях. По подробно изложени в жалбата съображения се моли за отмяната на обжалваното съдебно решение и се претендира присъждането на съдебно-деловодни разноски. Ответникът – директорът на Д „ОДОП“ - Варна при ЦУ на НАП представя писмено становище, чрез упълномощен представител, с което оспорва касационната жалба и излага аргументи по направените касационни оплаквания. По същество на оспорването моли оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство и прави възражение за прекомерност на разноските, които се претендират от другата страна. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава писмено заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред АС – Варна е повторно, след постановяване на Решение № 11525/17.11.2025г. по адм. дело № 7195/2025г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), с което е отменено Решение № 3837/04.04.2025г. по адм. дело № 1374/2024г. на АС – Варна, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Първата касационна инстанция е приела, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е дал указания за разпределение на доказателствената тежест между страните и не е събрал доказателства за редовно връчване на ЗВР и останалите документи, издадени в хода на ревизионното производство и за постановяване на акт по съществото на спора. Предмет на контрол за законосъобразност пред АС - Варна е бил РА 03000323004600-091-001/15.03.2024г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – Варна, поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт (РАПРА) № П-03000324069206-003-001/12.04.2024г., потвърден с Решение № 79/05.06.2024 г., издадено от директора на Дирекция „ОДОП“ - Варна при ЦУ на НАП, с който на лицето са установени допълнителни данъчни задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, както следва: годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за ЕТ за данъчни периоди 2018г.-2021г. в общ размер главница от 3 611лв. и лихви за забава в размер на 1 379.97лв.; ДДС по ЗДДС в общ размер на 24 769.15лв. главница и 8 954.04лв. лихви за забава; вноски за ДОО по КСО за периода 2018г. – 2021г. в общ размер на 2 993.29лв. главница и 1 208.71лв. лихви за забава; вноски за ДЗПО УПФ по КСО за периода 2018г. – 2021г. в общ размер на 817.84лв. главница и 405.87лв. лихва за забава; вноски за здравно осигуряване по ЗЗО за периода 2018г. – 2021г. в размер на 1 308.85лв. главница и 528.40лв. лихви за забава. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд формирал краен извод за неоснователност на оспорването на РА и отхвърлил жалбата срещу него. Приел, че РА бил издаден от компетентни органи по приходите, в изискуемата форма, като при издаването му не били допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. Формирал изрични мотиви, че всички заповеди и ревизионния доклад (РД) били надлежно връчени на РЛ. При преценка на съответствието на РА с материалния закон АС - Варна съобразил оборимата презумпция за достоверност на фактическите констатациите на приходните органи в производството по обжалване по смисъла на чл. 124, ал. 2 ДОПК. Приел за обоснована и тезата на ревизиращите органи за наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 ДОПК за провеждане на спорната ревизия по особения ред. При съобразяване на събраните в хода на производството доказателства съдът счел за доказано фактическото твърдение на приходната администрация за наличието на укрити доходи по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 1 ДОПК. Приел за безспорно, че в рамките на ревизирания период Н. И. е извършвала търговски продажби на златни накити - ривни, пръстени, верижки, колиета, като продажната цена е получавала чрез наложени платежи по смисъла на § 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за пощенските услуги (ЗПУ) или пощенски парични преводи по смисъла на § 1, т. 9 ДР на ЗПУ от „Еконт експрес“ ООД, „Изипей“ АД и „MoneyGram Payment Systems“. Характеризирал тази дейност като системна и с това обосновал извод, че ревизираното лице е действало като търговец по смисъла на чл. 1, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 1 от Търговския закон (ТЗ). Получените в резултат от тази дейност приходи били от източник в Република България по аргумент на чл. 8, ал. 1 ЗДДФЛ. Те не били декларирани от И. и не били обект на данъчно облагане, поради което имали правната характеристика на укрити такива. За получените от „Изипей“ АД и „MoneyGram Payment Systems“ доказателства съдът направил констатация, че са обективирани в писмени документи - разписки и формуляри за получаване (бланки на системата за преводи „MoneyGram“), всички били подписани от И. и тя не оспорвала тяхната истинност. Относно доказателствата от „Еконт експрес“ ООД съдът констатирал, че били предоставени по електронен път, включително разпечатки на данни от технически носители. Уточнил, че последните представляват допустим доказателствен способ по чл. 54, ал. 5 ДОПК. Направил анализ на всички доказателства, като съобразил техния характер и естеството им, както и липсата на оспорвания по тях от страна на ревизираното лице. Придал правно значение на факта, че в доказателствената съвкупност се съдържат източници на информация с първичен (електронни изявления) и с производен (таблици) характер. Съобразил, че достоверността на информацията от тях не противоречи на дадените писмени обяснения от самото ревизирано лице, което не отричало да е извършвало продажби на златни накити, получавайки продажната им цена чрез наложени платежи и парични преводи. При анализа на доказателствата съдът формирал извод за липсата на противоречие помежду им, което обстоятелство посочил като убеждаващо в достоверността на фактическите констатации по РА за извършена от И. търговска дейност и реализираните в резултат от нея доходи, които не са били декларирани и поради тази причина се считали за укрити такива. Направил уточнението, че за 2018 г. и за 2019 г. И. подала годишна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ, но декларирала доходи в по-малък размер от тези, установени в ревизионното производство, поради което и за тези данъчни периоди приел, че са налице укрити приходи. С това счел за обоснован извода за съществуване на предпоставката по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Извод за наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 1, 4 и 5 от ДОПК съдът обосновал с липсата на данни за водено счетоводство и за подавани справки-декларации по ЗДДС. За размера на установените публични задължения съдът се позовал на заключението на експерта, работил по назначената съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), неоспорено от страните, като констатирал, че то опроверга достоверността на твърденията на ревизираното лице за по-нисък размер на обичайната търговска надценка от тази, която са приложили органите по приходи - 20 %. Според заключението, ползваната търговска надценка от други търговци с идентична дейност за 2018 г. е 184 %; за 2019 г. – 142 %; за 2020 г. – 272 %; за 2021 г. – 165 %. В съответствие със забраната по чл. 160, ал. 6 ДОПК първоинстанционният съд посочил, че при по-висок размер на търговска надценка е по-висок и размерът на укрити приходи, което рефлектира върху основата за облагане и обуславя по-голям размер на задълженията за данъци и ЗОВ в сравнение с установените с РА, но зачел положението, че не може да се изменя РА във вреда на жалбоподателя. При липса на други доказателства във връзка с размера на надценката и по изложените мотиви, съдът формирал извод за правилно прилагане на разпоредбата на чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ от страна на органите по приходите, облагайки със ставка от 15 % определената данъчна основа по реда на чл. 122 ДОПК, съответно и за правилно определяне на лихвата за забава с оглед правилото на чл. 1 ЗЛДТДПДВ, във вр. с чл. 175, ал. 1 ДОПК. Първоинстанционният съд се позовал на чл. 3, ал. 1 и ал. 2, чл. 25, ал. 3, т. 4, чл. 96, ал. 1 и с чл. 102, ал. 3, т. 2 ЗДДС, на чл. 1, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 1 от Търговския закон (ТЗ) и на чл. 9, § 1 от Директива 2006/112/ЕО, за да потвърди установяванията на ревизиращите органи и във връзка със задълженията по ЗДДС. Като обосновал приложимостта на посочените разпоредби по отношение на ревизираното лице, приел за безспорно отсъствието на регистрация по ЗДДС. Проследил оборотите от дейността на ревизираното лице по периоди и заключил, че за периодите 22.09.2018 г. – 31.05.2019 г.; 22.01.2020 г. – 31.12.2020 г. и 22.03.2021 г. – 31.12.2021 г. И. дължи ДДС, което тя не оспорва по размер. Съдът обосновал изводи за правилност на РА и в частта относно начислените задължения за осигурителни вноски за ДОО, УПФ и ЗЗО по арг. от чл. 124а ДОПК. Приел, че приходната администрация е съобразила относимата правна регламентация и е взела предвид конкретните условия и предпоставки по КСО и в ЗЗО. При така приетото от фактическа и правна страна, първоинстанционният съд мотивирал извод за законосъобразност и обоснованост на обжалвания РА по критериите на чл. 160, ал. 2 ДОПК, предвид което отхвърлил жалбата на И. срещу него. Решението е правилно. На първо място настоящата касационна инстанция изцяло възприема доводите на първоинстанционния съд, че ЗВР и последващите документи, създадени в хода на ревизията са били редовно връчени на РЛ. Безспорно се установява, че процесната ЗВР с дата от 02.08.2023г., е била връчена електронно на РЛ на ел. адрес [електронна поща] по реда на чл. 29, ал. 4 от ДОПК, като връчването е удостоверено чрез активиране на електронна препратка и изтегляне на документа от посочения имейл, като по този начин процедурата по връчване е завършена. Нормата на чл. 28, ал. 2 от ДОПК гласи, че всяко лице има право да посочи пред органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщения, като адреса е за кореспондинция и връчването на него се приравнява на лично връчване. Видно от писмо изх. № 40-0003-184#5/02.12.2025г., на дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Варна и писмо изх. № 5463-42/14.12.2023г., на зам. директора на ТД на НАП Варна се установява, че електронен адрес [електронна поща] е деклариран лично от РЛ в подадено нейно заявление за ползване на електронни услуги, предоставяни от НАП, чрез ПИК с вх. № 03454190236053/25.09.2019г. В нормата на чл. 102, ал. 1 от ДОПК е посочено, че подаването на декларации, документи или данни по електронен път се извършва от субекта или от негов представител с квалифициран електронен подпис или с издаден от Националната агенция за приходите персонален идентификационен код. В ал. 5 от същия текст се указва, че условията и реда за издаване и ползване на ПИК, се определя със заповед от изпълнителния директор на НАП. Представена е такава заповед – ЗЦУ-850/20.07.2015г., действаща по време на подаване на посоченото по-горе заявление от РЛ, както и последваща такава № ЗЦУ-2565/23.07.2021г. Изрично в т. 6 от заповедта е отбелязано, че посочения електронен адрес в заявлението е такъв за кореспонденция с НАП. В конкретния случай, нормативното основание за служебно вписване на ел. адрес [електронна поща] в регистъра по чл. 80, ал. 1 от ДОПК е по реда на чл. 102, ал. 5 от ДОПК и издадената въз основа на него заповед на изпълнителния директор на НАП. Неоснователно е възражението, както правилно е преценил и АС – Варна, че липсва деклариране или съгласие от страна на РЛ, че този ел. адрес ще се счита за адрес по чл. 28, ал. 2 от ДОПК, както и, че не е била уведомена, че посочения имейл при издаване на ПИК ще се счита за адрес за връчване по чл. 28, ал. 2 от ДОПК. Както се посочи, последното е изрично отбелязано в издадената заповед на изпълнителния директора на НАП, а и при подаване на заявлението, страната изрично е посочила, че е запозната и съгласна с реда и условията за ползване на електронни услуги, предоставяни от НАП, чрез ПИК, публикуване на интернет страницата на НАП т.е. следва да се приеме, че РЛ е било запознато с това, че подадения ел. адрес ще се счита спрямо нея за такъв по чл. 28, ал. 2 от ДОПК. Определящо в конкретния случай за приложимостта на посочената норма е писменото изявление на РЛ с посочване на електронен адрес за кореспонденция, каквото е налице /в тази връзка виж Решение № 9169/06.10.2025г., постановено по адм. дело № 7274/2025г. на ВАС/. Предвид горното настоящата касационна инстанция счита, че процедурата по връчване на документи на РЛ в хода на оспорената ревизия не е нарушена и не са налице основания да се приеме, че РА е нищожен. Правилни са и изводите на съда за материална законосъобразност на оспорения РА. Правилно първоинстанционният съд е преценил, че са доказани предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ДОПК. От събраните доказателства се установява, че РЛ е действала като търговец, предвид вида на продаваните стоки – златна бижутерия и характеристиките на дейността – многобройността на сделките, системност и продължителност във времето, водещи до извод, че извършването е по занятие. Този факт се потвърждава и от това, че самото РЛ се е декларирало като ЕТ в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2018г., и за 2019г. Тъй като по-голяма част от приходите не са били декларирани, правилно както данъчния орган, така и съдът са приели, че става въпрос за укрити доходи. В синхрон със събраните доказателства съдът е ценил относимата информация събрана от „Еконт Експрес“ ООД, „Изипей“ АД и „Money Gram Payment System“, представляваща първични документи за получаване на парични суми, представляващи цената на търговски сделки, а именно електронни изявления, разписки, формуляри за получаване на парични суми, подписани от самото РЛ. Тези доказателства не са били оспорени от И. и съдържат информация за всички елементи от продажбата вкл. дата на подаване на пратката, офис на подаване, име, адрес и телефон на подателя, вид и описание на пратката, размер на изплащаните суми по наложените платежи, дата на получаване/доставяне на пратката и др. Правилно АС – Варна е приел, че тези доказателства са частни свидетелстващи документи за факта на получаване на сумите от РЛ и едоставеряват неизгодни за нея факти на получени плащания. Неоснователен е довода в касационната жалба, че за част от получените преводи няма представени доказателства. За всяка една получена сума, органите по приходите са извършили анализ на конкретните доказателства за получаването й, а освен това са анализирали и вторичните документи, представляващи обособени електронни таблици. Правилно първоинстанционния съд въз основа на събраните доказателства е преценил наличието на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 4, и т. 5 от ДОПК, предвид на това че И. не е водила счетоводство като търговец, не е подала данъчна декларация за 2020г. и 2021г. и не е декларирала пълния размер на доходите си за 2018г. и 2019г. Правилно е преценено, че данъчната основа за ДДС е определена по особения ред по чл. 122 и сл. от ДОПК, тъй като това в конкретния случай е единствения ред, тъй като с доказване на наличие на укрити приходи и липса на заведено счетоводство, няма друг начин, по който да бъдат установени задълженията на РЛ, освен по особения ред. И. не е оборила презумпцията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК т.е. не е опровергала наличието на основанията за такъв вид облагане. Безспорно се установява, че РЛ е формирала оборот за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС и органите по приходите правилно са изчислили периода, в който е достигнат оборот и е възникнало задължение за регистрация. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че са налице дистанционни продажби по смисъла на чл. 14, ал. 1 от ЗДДС, а не на облагаеми доставки по реда на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС. Вярно е че част от паричните преводи са изпратени от чужбина, но РЛ не е представило доказателства изпращаните стоки съответстващи на тези парични преводи да са транспортирани/изпратени/доставени до държава-членка на ЕС, а не до място в България, както изисква чл. 14, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно събраните по делото доказателства за превоз и предаване на стоки по недекларираните продажби, представени от „Еконт Експрес“ ООД, всички изпратени от И. стоки са продадени/получени в офиси на дружеството в България, като няма данни транспорта на стоките да е завършил извън границите на Р. България. Освен това нормата на чл. 14, ал. 1 от ЗДДС действала към ревизирания период изисква и доставчикът на стоката да е регистриран за целите на ДДС в държава членка, различна от тази, в която транспорта приключва, а РЛ не е доказало да има регистрация за целите на ДДС в която и да е държава-членка на ЕС, нито в Р. България. Предвид горното изводите на АС – Варна, че правилно начисляване на допълнителни данъчни задължения по реда на ЗДДФЛ и ЗДДС са точни и коректни и са в синхрон със събраните по спора писмени доказателства. Правилни са и изводите на АС – Варна по отношение допълнително начислените задължения по КСО на РЛ. Предвид нормата на чл. 5, ал. 2 от КСО И. е носител на правно задължение по внасяне на осигурителни вноски, предвид качеството и на самоосигуряващо се лице и предвид на установената извършвана от нея търговска дейност, приравнена на трудова такава. Органите по приходите са съобразили приложимата правна регламентация при определяне размера на дължимите осигурителни вноски, а именно доходът, върху който се дължат осигурителните вноски, включвайки всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност. Тук следва да се посочи и, че определянето на допълнителните осигурителни вноски става по реда на чл. 124а от ДОПК, като в мотивната част на Тълкувателно решение № 2/2022г. на ВАС, е прието, че тази законова презумпция обхваща доход с неустановен произход, като той се приема, че е от трудова дейност и представлява осигурителен доход, в случаите на определена по реда на чл. 122 от ДОПК данъчна основа за облагане, както е в конкретния случай. Предвид горното първоинстанционното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. При този изход на спора, разноски се дължат на ответника. Размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК, в редакцията от ДВ бр. 17/2026 г., в сила от 17.02.1016 г., действаща към устните състезания в касационното производство – 204.52евро /400лв./. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо от АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,