Определение № 5049 от 24.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3988/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл., във връзка с чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на директора на Дирекция „Социално подпомагане“- Кнежа против Определение №814/27.02.2024 г., постановено по адм. дело №220/2024 г. по описа на Административен съд – Плевен, с което, по жалба на Л. Стоянов, е спряно предварителното изпълнение на Заповед №ЗД/Д-ЕН-К-002/05.02.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“- Кнежа за временно спешно настаняване на детето С. Стоянова в Кризисен център за деца, жертви на трафик или пострадали от насилие- [населено място], общ.Велико Търново, за срок от три месеца, до произнасяне на съда с решение по случая, с окончателен съдебен акт. Частният жалбоподател моли процесното определение да бъде отменено, тъй като не са налице нови обстоятелства, които да доведат до извода, че за оспорващия е налице значителна или трудно поправима вреда. Освен това счита, че разпореждането за предварително изпълнение е вече изпълнено, тъй като детето се намира от 08.02.2024 г. в социалната услуга и искането се явява дори недопустимо. Претендира присъждане на разноски. Ответникът Л. Стоянов, чрез адвокат П.Генов, оспорва частната жалба по съображения, подробно изложени в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 232 от АПК. Иска от съда да остави в сила оспореното определение на Административен съд –Плевен като правилно и съответно на разпоредбата на закона и на целта, която тя преследва. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, след като се запозна с доводите на страните, събрания доказателствен материал и съобрази закона, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 166, ал. 3 от АПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения: Със Заповед № ЗД/Д-ЕН-К-002/05.02.2024 г., директорът на Дирекция „Социално подпомагане“- Кнежа е настанил спешно временно детето С. Стоянова, с настоящо местонахождение: Северна Ирландия, Обединено Кралство Великобритания в Кризисен център за деца, жертви на трафик или пострадали от насилие- [населено място], общ.Велико Търново, за срок от три месеца, до произнасяне на съда с решение по случая. Със заповедта е допуснато предварително изпълнение, на основание чл.60 от АПК, с цел опазване здравето и живота на детето. За да уважи жалбата на бащата на детето Л. Стоянов, съдът е приел, че са ангажирани достатъчно доказателства от негова страна, че предварителното изпълнение на заповедта ще причини на детето значителна и труднопоправима вреда. Обосновал е своя извод с обстоятелството, че към момента за С. не съществува никаква опасност за здравето и живота й, а настаняването й в кризисния център предизвиква в нея емоционални, поведенчески, психически и личностни вреди, защото била много привързана към семейството си и винаги досега е живяла в семейна среда. Настоящият съдебен състав не споделя този извод. Проверяваното определение е валидно и допустимо, но неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Изводът на съда, че са налице доказателства, от които може да се направи предположение, че е установено по несъмнен и безспорен начин настъпването на значителна и трудно поправима вреда за детето от предварителното изпълнение на процесната заповед, е необоснован. На основание чл. 27а, ал. 1 от ЗЗДет. заповедта на директора на дирекция "Социално подпомагане" по чл. 27, ал. 1, включително в случаите на спешно настаняване извън семейството, подлежи на предварително изпълнение по силата на закона, но може да се обжалва от родителите на детето в 14-дневен срок от съобщаването. Обжалването е по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата на чл. 166, ал. 4 АПК регламентира, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Съгласно правилото на чл. 166, ал. 2 АПК, при всяко положение на делото, до влизането в сила на решението по искане на оспорващия, съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. При разглеждане на делото от първоинстанционния съд в настоящия случай не са били налице нови обстоятелства, настъпили след издаването на оспорената заповед, които да са предпоставка за спиране на предварителното изпълнение на административния акт. Поради горното, в конкретния случай, в тежест на родителя на детето Л. Стоянов е да установи, че предварителното изпълнение на настаняването на дъщеря му в кризисния център в [населено място] до произнасянето на съда с решение по случая е в противоречие с целите на чл. 60, ал. 1 от АПК. Настоящият съдебен състав намира, че на важния обществен интерес относно опазване живота, здравето и най-добрия интерес на детето, жалбоподателят не е релевирал конкретни доводи, като не е противопоставен друг приоритет със същата степен на значимост. С разпоредбата на чл. 27а ЗЗДет. законодателят е допуснал активно въздействие чрез актовете на органите в защита на здравето и живота на детето, както е в конкретния казус. За разлика от предварителното изпълнение, допуснато с разпореждане по чл. 60, ал. 1 АПК, тук самият законодател въвежда презумпция, че интересът на детето надделява над личния. Твърденията на искателя, че се засягат права и законни интереси на детето в много голяма степен, което не съответства на целта на ЗЗДет. са превратно тълкувани от съда, като следва да се отбележи, че защитените интереси на детето, най- вече неговата сигурност и безопасност в конкретния случай, са обичайна последица от самото прилагане на мярката за закрила, а не вреда, която се характеризира с изключителност или значителност по смисъла на закона. В този смисъл настоящата инстанция подчертава, че съдът не е проверил и установил верността на констатациите на административните органи (в заповедта и в предхождащия я социален доклад) относно това, че непълнолетната е "дете в риск" (по смисъла на § 1, т. 11, букви "а", "б" и "д" от ДР на ЗЗдет.), като не е съобразил, че в хода на проведеното административно производство органът правилно е приложил материалния закон не само спрямо установените в административното производство факти, а и по отношение допускането на предварително изпълнение на заповедта, което съответства на целта на закона да се осигури закрила на детето и защита на неговите интереси при прилагането на мярката. Разпореждането за предварителното изпълнение на акта, допуснато по силата на закона включва волята на административния орган да действа в съответствие с легитимната цел да се отстрани детето от средата или субектите, които оказват или могат да окажат вредно въздействие върху него, тъй като по делото има достатъчно данни и съмнения, че то може да стане жертва на трафик. Първоинстанционният съд е изложил в своя съдебен акт обстоятелствата, сочещи на този извод, които не са опровергани по никакъв начин. Отбелязал е, че е налице писмо от посолството на РБългария в Лондон, повод за което е получена информация от социалните служби в Северна Ирландия, че на 04 януари 2024 г., на изнесен граничен пункт Кале, Франция, непълнолетната С. не е допусната да влезе в Обединеното кралство с подробно описание на основанията за недопускане и дадените противоречиви обяснения за целта на пътуването й от придружаващите я пълнолетни граждани, както и че й е поставен „черен печат“ в паспорта, който обаче бързо е „преодолян“, тъй като на 17.01.2024 г. тя се сдобива с новоиздаден български паспорт и отново прави опит да влезе в Обединеното кралство през Белфаст, Северна Ирландия. Отново е била спряна от британските миграционни и гранични власти и е интервюирана като предполагаема жертва на трафик. В административната преписка се съдържат данни, че ирландските власти са установили, че на адреса в Шотландия, на който е регистрирано едно от лицата, придружаващи С. в пътуването, са предлагани сексуални услуги. Безспорно по делото е и обстоятелството, че родителите на С. са подписали нотариално заверена декларация, че са съгласни детето им да напуска територията на Република България и да пътува в чужбина, без придружител, неограничено за времето и мястото на престоя й и не са били притеснени от предприеманите пътувания на непълнолетната им дъщеря, видно от събраните доказателства, вкл.гласни. Съдът е следвало да прецени, че в случая е от изключителна важност за детето то да се отдалечи от средата и от субектите, които му влияят отрицателно, поради което е в негов най-добър интерес (по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет.) изпълнението на заповедта за настаняване, макар и временно, в населено място, отдалечено от [населено място] и от средата на близки и роднини, независимо от поддържаното становище в обратната насока от бащата Л. Стоянов, да бъде осигурено. С оглед изложеното, касационната инстанция намира, че наведените в жалбата доводи не обосновават извод за оборване на законовата презумпция, респективно за наличие на предвидените от закона обстоятелства, даващи основание за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт. Наличието или реалната опасност от настъпване на вредата от предварителното изпълнение следва да се установи със съответните писмени доказателства, каквито в случая не се представени, поради което и не се установяват обстоятелства, от значение за дължимата от съда преценка по смисъла на чл. 166, ал. 2, вр. с ал. 4 от АПК. Ето защо, като е направил извод в обратния смисъл, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт в нарушение на материалния закон, като е формулирал необоснован от представените доказателства краен извод. По тези съображения оспореното пред настоящата инстанция определение е неправилно, поради което следва да бъде отменено и въпросът да бъде решен по същество, като се отхвърли искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение на Заповед № ЗД/Д-ЕН-К-002/05.02.2024 г на директора на Дирекция „Социално подпомагане“- Кнежа. С оглед изхода на спора и при изрично направено искане в тази насока, на частния жалбоподател следва да се присъдят разноски за заплатена държавна такса в размер на 30 лева, но не и юрисконсултско възнаграждение, тъй като няма осъществено процесуално представителство от такива лица. Мотивиран така и на основание чл. 235 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,