Решение № 13394 от 8.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1119/2015 г.

Решение № 13394 от 8.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1119/2015 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Д. И. Б., чрез пълномощника си адв. И. Йовчев, срещу решение № 2113 от 17.10.2014 г., постановено по адм. д. № 1273/14 г., по описа на Административен съд гр. П.. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението и по същество отменен РА. Претендира присъждане на разноски. Ответната страна -Д. Д. "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - П., при ЦУ на НАП, в писмена защита излага доводи за правилност на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за частична основателност на жалбата. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадени в срока по чл. 211 от АПК, поради което следва да бъде разгледана по същество. Предмет на обжалване пред АС е бил ревизионен акт /РА/ № 161305167/30.01.2014 г., издаден от инспектори по приходите в ТД на НАП гр. П., в частта, потвърден с решение № 362 от 17.04.2014 г. на Директора на Дирекция ОДОП- П. при ЦУ на НАП, с който на Д. И. Б. са определени данъчни задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 2009 г. - 2011 г. в размер на 2551,42 лв. и лихви от 629,65 лв., вноски за ДОО за периода 2007 г. - 2011 г. в размер на 2684,10 лв. и лихва от 1042,80 лв., вноски за ДЗПО за периода 2007г . - 2011 г. в размер на 1118,57 лв. и лихва от 420,26 лв., както и вноски за ЗО за периода 2007 г. - 2011 г. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила визирани в ДОПК. Приел е, че ревизията е извършена по особения ред на чл. 122 - 124а от ДОПК, поради констатирано наличие на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, а именно наличие на данни за това, че декларираните доходи на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. До този извод съдът е достигнал като е обсъдил подробно в мотивите си приобщените в хода на ревизионното производство писмени доказателства и такива събрани при ПУФО на жалбоподателя, документирана с протокол № 1222166/18.07.2012 г. Установено е, че за ревизираните 2007 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. ЗЛ не е подавало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и не е декларирало получени доходи, с изключение на 2008 г., за която е подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Същевременно е констатирано, че Б. е предоставил в качеството си на управител и едноличен собственик на капитала, парични средства през 2010 и 2011 г. на "Д. Б. Г." ЕООД. Обсъден е приетият по делото договор за изработка и покупко - продажба на атракционно съоръжение - пейка "Екстрийм" от 01.03.2007 г. /без нотариална заверка/, сключен между И. К., гражданин на Македония, в качеството му на възложител и жалбоподателя-изпълнител и Анекс № 1 от дата 04.08.2010 г. към договора, като не са кредитирани представените във връзка с договора 3 броя разписки, тъй като са подписани единствено от жалбоподателя. Не са кредитирани от съда и показанията на изслушаната свидетелка, която не е придобила информацията от непосредствени впечатления, а от жалбоподателя. На следващо място съдът е приел, че при извършена проверка на място, ревизиращите са установили на площадката на "Асарел ремонт" наличието на такова съоръжение, но в разглобен вид, в старо и износено състояние. При така определеното превишение на разходите над доходите, съдът е приел, че органите по приходите са формирали правилни и съответстващи на материалните закони - ЗДДФЛ и КСО, във връзка с чл. 124 и чл. 124а от ДОПК основи за облагане с данък върху доходите и осигурителни вноски. Решението е частично неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон. По делото няма спор по фактите. Основният спорен момент е предадени ли са на касатора сумите посочени в 3 броя разписки, подписани единствено от ревизираното лице, в които декларира, че е получило сумите по договор за изработка и покупко-продажба на пейка "Екстрийм от 01.03.2007 г.: на 01.03.2007 г. -25000 лв., като първа вноска; на 04.04.2008 г. -35000 лв., като втора вноска и на 04.06.2009 г. -30000 лв., като трета вноска. Настоящият състав споделя извода на органа по приходите, тъй като в тази част съдът не е изложил различни доводи, че едностранно подписаната разписка не установява предаване на сумата от И. К., въпреки че последните суми съответстват на уговореното в договор за изработка и покупко - продажба на атракционно съоръжение - пейка "Екстрийм" от 01.03.2007 г. /без нотариална заверка/ и Анекс № 1 от 04.08.2010 г. към него. Този извод не се разколебава и от представената декларация на И. К. за заплатена сума от 90 000 лева, тъй като в нея не е посочена дата и година на подписването й, а декларираното обстоятелство е посочено, че е към датата на подписване на декларацията. В тази насока не може да се определи, че се визират именно 2007, 2008 и 2009 г. като години за предаване на посочената сума и в какъв размер за всяка от годините. Не на последно място както правилно е приел съдът съоръжението, предмет на договор за изработка и покупко-продажба е установено налично на площадката на "Асарел ремонт". Показанията на свидетелката в тази насока са, че пейката се използва от касатора, поради което и въпреки, че по принцип са основателни доводите на пълномощника на касатора, че установяването на съществуването и изпълнението на облигационни правотношения става по реда на ГПК, а установяването на данъчни задължения по реда на ДОПК, то именно във връзка с последното следва безспорно да е установено предаване, респективно получаване на сума, за която ревизираното лице твърди, че следва да се включи като приход в паричния му поток за съответна финансова година. В конкретния случай именно това обстоятелство не е установено по безспорен начин от приетите по делото доказателства, тъй като не се установява предаване на суми, във връзка със сключения договор. Напротив установено е, че касаторът е сключил договор за изработка № 004/13.03.2007 г., в качеството му на поръчващ /възложител/, с "Асарел ремонт" ООД-изпълнител, съгласно който изпълнителят приема да извърши за своя сметка срещу възнаграждение монтаж на колело и мотовилка за пейката по чертеж; лагеруване на мотовилка монтаж към пейката; лагеруване и монтаж на баланс към колело, като пейката се доставя от поръчващия. Представени са заверени копия на фактури на обща стойност 35 394,93 лв. /ДО 29 495.83 лв. и ДДС 5899,10 лв./ и приемо - предавателен протокол от 04.01.2011 г., за предаване на увеселително съоръжение по договор за изработка № 004/13.03.2007 г. Липсват доказателства за последващи отношения между страните във връзка с договор за изработка и покупко-продажба на пейка "Екстрийм от 01.03.2007 г. и Анекс към него № 1 от 04.08.2010 г. Относно установените задължения по реда на чл. 124а от ДОПК /в сила от 15.02.2011 г./, неправилно съдът е приел, че разпоредбата е приложима, тъй като същата е материалноправна и доколкото не й е придадено обратно действие, не може да служи като основания за определяне на ЗОВ по реда на чл. 122 за осигурителни периоди преди влизането й в сила. В този смисъл е ТР № 1/2016 г., постановено по т. д. № 3/2015 г. на ОСС на ВАС. В останалата част на определените задължения след влизане в сила на чл. 124а от ДОПК, задълженията са определени, в противоречие с разпоредбата на чл. 6, ал. 8 от КСО /редакция към ревизирания период/, тъй като определения окончателен размер на осигурителния доход за ревизирания период, съответно размерът на окончателните осигурителни вноски на лицето, не може да бъде определен в ревизионно производство по реда на чл. 124а от ДОПК. Задълженията са определени в противоречие с разпоредбата на чл. 6, ал. 8 от КСО, съгласно която в случаи като процесния се изисква да е налице влязъл в сила РА, с който да е определен облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност. Неприложима е и разпоредбата на чл. 6, ал. 2 КСО, тъй като констатациите на ревизионния акт, че доходите са от трудова дейност са изградени на база предположение, което е недопустимо. В разпоредбата на чл. 6, ал. 7 КСО /редакция към ревизирания период/ законодателят изрично посочва, че осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход, като в процесния случай е следвало органите по приходите да обосноват по несъмнен начин, че доходите са в вследствие на осъществявана трудова дейност от ревизираното лице, а това не е установено по никакъв начин. Законодателят не е предвидил презумпция за трудова дейност и такава не се извлича нито от чл. 124а ДОПК, нито от посочените разпоредби на КСО. За да е налице такава, то тя трябва да е въздигната от законодателя в правна норма, каквато няма относно установеният в ревизионното производство размер на неотчетени приходи от продажби на стоки. С оглед на изложеното решението в тази си част като неправилно следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което се отмени РА в тази му част. В останалата част поради липса на релевираните касационни доводи за отмяна, решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид крайният съдебен акт и изричната претенция на ответника по касационната жалба, Д. И. Б. следва да заплати на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, сумата от 300 лева на основание чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/04 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На касатора разноски не се дължат тъй като такива не са претендирани. Предвид на изложеното и на основание основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,