Определение № 100 от 24.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1628/2014 г.

Производството е по чл.303 и сл.ГПК. Образувано е по молба на ЕТ”Ц. К. – В”гр.К. за отмяна на определение № 587 от 2.12.13г.по ч.гр.дело № 7090/13г.на Върховен касационен съд,І г.о.С него,след допуснато касационно обжалване,е отменено определение № 295 от 12.08.13г.по ч.гр.дело № 224/13г.на Бургаския апелативен съд в обжалваната част,с която е оставено в сила определение № 1568 от 18.06.13г.по гр.дело № 2165/12г.на Бургаския окръжен съд за прекратяване на производството по предявения от РКС”О.”гр.К. срещу Ц. Н. К.,действаща като [фирма] иск по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху дворно място с площ от 1257 кв.м.,съставляващо УПИ от кв. по плана на [населено място] ,заедно с намиращите се в него сгради и делото е върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Молителката се позовава на основанието за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 ГПК.Твърди,че ищецът е престанал да съществува като юридическо лице и моли атакуваното определение да бъде обезсилено като недопустимо,а производството по делото – да бъде прекратено. Ответникът по молбата РКС [населено място] като универсален правоприемник на РКС”О.”гр.К. счита,че е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.като прецени данните по делото,приема следното: Молбата за отмяна е недопустима. На отмяна по чл.303 ГПК подлежат само актовете,които се ползват със сила на присъдено нещо.В случая атакуваното определение не се ползва със сила на пресъдено нещо,с него не се разрешава материалноправен спор,поради което молбата за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане. Воден от горното,Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.