Определение № 11 от 26.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 1649/2014 г.

Производството е по чл.282, ал.2 ГПК. С молба вх. на ВКС № 8018 от 17.09.2014 год. [фирма], [населено място], чрез процесуалния си представител- адв.В.Б. - САК, е поискал спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение на Бургаския окръжен съд № І-4 от 22.01.2014 год., по в.гр.д.№ 1902/2013 год.. Същата молба, в качеството си на касатор [фирма] ,гр.Б., е заявил и като особено искане в касационната си жалба срещу горепосочения съдебен акт на Бургаския окръжен съд с вх. № 3928/ 04. 03.2014 год., въз основа на която е образувано настоящето дело. Върховен касационен съд, състав на второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора намира, че молбата за спиране е неоснователна, поради следното: Спирането при подадена касационна жалба по реда на чл.282 ГПК, е процесуален способ за защита срещу последиците на навлезлите в сила въззивни решения, които подлежат на принудително изпълнение, а такива,съгласно изричната разпоредба на чл.404, т.1 ГПК са единствено осъдителните решения на въззивния съд. В случая с постановения от Бургаския окръжен съд съдебен акт№ І-4 от 22. 01. 2014 год., по в.гр.д.№ 1902/2013 год. е потвърдено решението на Несебърския районен съд № 114 от 04.07.2013 год., по гр.д.№ 106/2013 год. за отхвърляне на предявения от [фирма] срещу [фирма] иск по чл.270 ГПК за прогласяване нищожността на заповед за изпълнение на парично задължение № 1174 от 11.03.2011 год., по ч.гр.д.№ 430/ 2011 год. на Благоевградския районен съд, издадена по реда на чл.410 ГПК. Следователно съобразено гореизложеното, както и обстоятелството, че съдебното решение, постановено по установителен иск, какъвто характер има и предявената от настоящия касатор, като ищец, искова претенция, не се ползва с изпълнителна сила, поради което не подлежи на принудително изпълнение, изключва наличие на процесуална възможност по повод предприетото касационно обжалване на същото да се допусне спиране на изпълнението по см. на чл.282, ал.2 ГПК. Само за прецизност следва да се посочи, че доколкото спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение, предмет на подадена от страната касационна жалба е възможно само при условията на специалната разпоредба на чл.282 ГПК, то позоваването на общите правила на чл.389 и сл. ГПК е правно несъстоятелно. Водим от гореизложеното и на осн. чл.282, ал.2 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС