Определение № 4307 от 01.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4411/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. К. Д., чрез адв. В. Д. против разпореждане от 02.08.2022 г. на Софийски градски съд по ч. гр.д. № 9894/2021 г., с което е върната частната касационна жалба от 01.04.2022 г., подадена от Т. Д. срещу определение № 4466/24.11.2021 г. по ч.гр.д. № 9894/2021 г. на Софийски градски съд. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно с доводи, че с частната жалба се атакува определението на въззивния съд от 21.11.2021 г. не само като необосновано, но и като нищожно и очевидно неправилно, в който случай следвало да се приеме, че съдебният акт подлежи на обжалване дори и когато материалния интерес не надвишава 5 000 лв. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане. Ответникът по жалбата – „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрк. П. оспорва същата, като поддържа, че обжалваното разпореждане е правилно и моли частната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.. За да постанови обжалваното разпореждане, въззивният съд в изпълнение на указанията на зам.председателя на ВКС и ръководител на ГК от 01.08.2022 г. е извършил преценка на редовността и допустимостта на частната касационна жалба с оглед разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК и чл.286, ал.1, т.3 ГПК и е приел, че обжалваното определение № 4466/24.11.2021 г. по ч.гр.д. № 9894/2021 г. не подлежи на касационно обжалване съгласно нормата на чл.274, ал.4 ГПК, тъй като решението по него, не подлежи на касационно обжалване с оглед цената на предявените искове. Правилно и в съответствие с изискванията на закона, съдът е приел, че съгласно чл.280, ал.3, т.1, предл. ГПК /ДВ, бр. 86 от 2017 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела. Съгласно чл.68 ГПК цена на иска е паричната оценка на предмета на делото, а съгласно чл. 69, ал.1, т.1 ГПК размерът на цената на иска за парично вземане е търсената сума. В конкретния случай видно и от исковата молба по делото, цената на всеки от предявените искове е под 5000 лв. Неоснователни са доводите, че след като съдебният акт на въззивния съд, с който на практика е потвърдено прекратително определение на първата инстанция, се обжалва като нищожен, евентуално като очевидно неправилен, разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1, предл.1 ГПК е неприложима. Посочената норма, както и тези на чл.69, ал.1, т.1 и чл.274, ал.4 ГПК са императивни, поради което частната касационна жалба срещу определението на въззивния съд по делото, решението по което не подлежи на касационно обжалване, се явява процесуално недопустима и подлежи на връщане. С оглед изложеното обжалваното разпореждане за връщане на частната касационна жалба се явява правилно и следва да бъде потвърдено. При този изход на спора на насрещната страна се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение за депозиране на отговор на частната жалба, което е в размер на 50,00 лв. съгласно чл.78, ал.8 ГПК вр. чл. 25а, ал.3 от Наредба за заплащането на правната помощ.