Решение № 3266 от 8.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6170/2010 г.

Решение № 3266 от 8.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6170/2010 г., IV о., докладчик съдията Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Изпълнителна агенция по горите /ИАГ/, чрез процесуалния представител - юрк. Мурад, против решение № 171/23.02.2010 г., постановено от Административен съд-гр. Бургас, IV-ти състав, по адм. д. № 1664/2009 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение, в производство по чл. 45в, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, административният съд е отхвърлил жалбата на ИАГ-гр. София, против протоколно решение № 1/28.10.2009 г. на Комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрени със заповед № РД-11-81/06.11.2009 г. на Директора на Областна дирекция "Земеделие "/ОДЗ/ - гр. Бургас, в частта за землището на с. Писменово, общ. Приморско, с ЕКАТТЕ 56513,за имоти № №: 006082,007091,007099,007202, 017054,018229,018230,019122,0191135,019213,019222,019223,019303,019313, 019315,019328,019400,019401,020344,024001,028002,038021 и 038038 по приложение № 1 на раздел II т. Б. За да постанови решението си съдът е приел следното: Решението е издадено в законоустановената форма и съдържа всички необходими реквизити, спазена е процедурата по чл. 45в от ППЗСПЗЗ и не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяната му. В решението и одобряващата го заповед са изложени фактически и правни основания за издаването им. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяване на правата на собствениците, като след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници, земите стават общинска собственост. В чл. 19, ал. 2 и ал. 3 от ЗСПЗЗ и чл. 45в от ППЗСПЗЗ са уредени условията и реда, по които се извършва определянето на имотите по ал. 1 на чл. 19 от ЗСПЗЗ. В настоящия случай Комисията се е съобразила изцяло с данните по чл. 45в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, като е постановила своите решения съобразно представените извлечения от регистъра на имотите към КВС по начин на възстановяване за земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и с КВС в частта за имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ в разглежданите землища. Не се спори между страните, че плана за земеразделяне и одобрената карта на възстановената собственост са влезли в законна сила и комисията с обжалваните решения се е съобразила изцяло с тях и извлечението от регистъра на имотите към КВС. Възраженията на жалбоподателя се свеждат до обстоятелствата, че подробно описаните от него имоти не представляват земеделски земи по смисъла на ЗСПЗЗ, а гори, изключени от горския фонд за изкореняване, но неизкоренени, неустроени до сега и непосочени в лесоустройствените проекти високостеблени и издънкови гори, които са представлявали гори и преди национализацията на горите, както и гори и земи от горския фонд, отразени в лесоустройствените проекти и неправилно включени в КВС. Тези възражения са неоснователни, тъй като в производството по определянето на земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, назначената комисия е длъжна да се съобразява единствено с КВС, като тя няма законови правомощия да изменя, коригира и отстранява грешки от КВС, поради което направените възражения са неотносими в настоящото производство и биха могли да бъдат предмет на исково производство, при спор за собственост между държавата и общината. Пред вид изложеното, оспорваната заповед, с която е одобрено протоколното решение на комисията, не противоречи на разпоредбите на закона. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното решение като необосновано и постановено в нарушение на процесуалния и материален закон-касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, изразяващи се в следното: Съдът, при постановяването на решението си, в противоречие със служебното начало, не е отчел задължението си обективно, всестранно и в пълнота да изследва всички обстоятелства по делото, като събере всички относими, допустими и необходими за изясняване на обективната истина доказателства. При изпълнение на разпоредбите на ЗСПЗЗ, при възстановяването на правата на собствениците върху зем. земи, са допускани технически грешки и законови нарушения, свързани с горското стопанство. Незаконосъобразността на обжалваните протоколи се състои в това, че чрез тях се дава възможност на общината да стане собственик на гори от горския фонд извън и в нарушение на ЗВСГЗГФ и ЗСПЗЗ. Горите, останали след възстановяване на правата на собствениците, остават държавна собственост по силата на чл. 14а от ЗВСГЗГФ. По отношение на оспорваните земи са допуснати грешки при регистрирането им като земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и е следвало да се опишат в приложение № 1 към раздел II, т. 1 от протоколното решение в изпълнение на чл. 45в, ал. 6 от ППЗСПЗЗ. Неправилно съдът е приел, че в съответствие със закона и въз основа на одобрената КВС, имотите, описани в приложение № 1 към раздел I са причислени към земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Посочените имоти в приложението са гори по смисъла на чл. 2 от Закона за горите и са устроени като такива по одобрения от 1990-2000 г. ЛУП на ДСГ, нямат характер на земеделски земи по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ, което се установява и от представеното и прието заключение на допуснатата СТЕ. За тези имоти няма основание за съставянето на АОС, независимо дали са включени в протоколното решение като имоти по КВС. Съгласно чл. 19, ал. 12 от ЗСПЗЗ, "След изтичане на срока по ал. 4, държавата стопанисва и управлява поземлените имоти по ал. 1, които са гори по смисъла на чл. 21, ал. 1 от Закона за горите и до национализацията с конституцията от 1947 г. са представлявали гори, както и залесените или самозалесили се зем. земи, отразени в лесоустройствените проекти като горски фонд преди влизане в сила на закона, а чл. 14а от ЗВСГЗГФ е категоричен, че държавата стопанисва и управлява горите и земите от горския фонд, останали след възстановяването на правата на собствениците, включително и за горите по чл. 2, ал. 1 от Закона за горите, които до момента на национализацията на горите - 1947 г., са представлявали гора". Ответната страна: Директорът на ОДЗ - Бургас, не е изпратила представител и не е взел становище по касационната жалба. Заинтересованата страна: Министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени подробно в писмена защита. Заинтересованите страни: Агенцията по геодезия, картография и кадастър и Кметът на община Приморско, не са изпратили представители и не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е съобразил представените доказателства, релевантни за спора, изложил е подробни мотиви и направените от него изводи са съобразени с установената фактическа обстановка и не противоречат на материалния закон. Жалбоподателят не е поискал допускане на СТЕ, а видно от пледоарията по същество на представителя на ИАГ, се е позовал на изложеното особено мнение на инж. Славка Иванова-директор на ДГС-гр. Царево към протокола на комисията. Съдът правилно е възприел за правилно решението на комисията, а не особеното мнение. Обосновано съдът е приел, че обжалваната заповед на директора на ОДЗ, с която е одобрено протоколното решение на Комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ е издадена в съответствие с приложимия материален закон и при спазване на процедурата по чл. 45в от ППЗСПЗЗ. Комисията, респективно - компетентният административен орган- Директора на ОДС, са се съобразили с данните по представеното извлечение на регистъра на имотите към КВС по начина на възстановяване на собствеността за земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ относно посочените в решението землища. Правилно съдът е приел, че в производството по чл. 47в, ал. 7 от ППЗСПЗЗ не могат да се разрешават спорове за собственост между държавата и общината, в каквато насока са твърденията на жалбоподателя-че процесните земи са станали държавна собственост, тъй като представлявали гори, а не общинска такава. Споровете за собственост, включително когато са между държавата и общината, се разрешават по общия исков ред, а не в съдебно-административното производство по оспорване заповедта за одобряване решението на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Характеристиките на поземлените имоти са относими към спора за вида на собствеността-държавна или общинска, който е извън предмета на административното производство. Съгласно чл. 45в, ал. 2 и ал. 3 от ППЗСПЗЗ, комисията се произнася въз основа на извлечение от регистъра на имотите към КВС по начин на възстановяване на земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, а когато за землището са одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри, съгласно извлечението от кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти за земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. При издаването на оспорения адм. акт е съобразено включването на процесните имоти в КВС като земеделски земи. Редът за отстраняването на допуснатите грешки или закононарушения при възстановяването на собствеността на зем. земи, горите и земите от горския фонд е друг, а не чрез обжалване заповедта за одобряване решенията на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Решението на административния съд като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,