Решение № 109 от 21.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4396/2014 г.

Решение № 109 от 21.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4396/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Майя Русева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Л. С. срещу решение № 531/8.04.2014 г. по г. д. № 496/14 г. на Окръжен съд Варна - с което е отменено реш. № 5399/30.11.13 г. по г. д. № 7728/12 г. на Районен съд Варна, 33 с., по чл. 250 ГПК и е постановено допълване на първоинстанционното решение - като е обявено, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпруга Б. С. на основание чл. 49, ал. 3 СК, същият е осъден да предаде владението и ползването на семейното жилище на майката Т. С. и децата Н. и С. С. на основание чл. 56, ал. 2 СК, Т. С. е осъдена да плаща на Б. С. месечен наем в размер на 150 лв. за ползване на семейното жилище на основание чл. 57, ал. 2 СК. Излагат се съображения за материална незаконосъобразност на обжалваното решение. Моли се за отмяната му и присъждане на разноски. Ответната страна Т. С. оспорва жалбата; претендира разноски. С определение № 2/5.01.2015 г. е допуснато касационно обжалване на горното решение по касационната жалба на Б. С. в частта му по искането с правно основание чл. 57, ал. 2 СК - на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса "може ли въззивният съд, едва във въззивното производство, да определи наемна стойност на апартамент без да има специални знания и опит за това, без да ползва вещи лица - независими експерти?". С обжалваното решение въззивният съд е приел, че молбата за допълване по отношение на искането по чл. 57, ал. 2 СК е основателна. Посочил е, че доколкото съпругата е подала молба до първоинстанционният съд за определяне на дължимия наем по реда на чл. 57, ал. 2 СК, по която липсва произнасяне, наемът следва да се определи от въззивната инстанция. Отразил е, че като е проучил обявите на сайт за наеми в [населено място], е установил, че средният пазарен месечен наем за тристаен обзаведен апартамент в града е 350 лв. На тази база, след приспадане на наем, съответен на ползването от двете непълнолетни деца, е определил дължимия от съпругата такъв - в размер на 150 лв. месечно. В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното: При необходимост от използването на специални знания при решаване на даден фактически въпрос, съдът е длъжен служебно да назначи експертиза /решение № 118 от 15.05.2012 г. по г. д. № 588/2011 г., I ГО на ВКС/. По отношение на правомощията на въззивната инстанция да назначи служебно такава с т. 3 от ТР 1/9.02.13 г. ОСГТК на ВКС е изяснено, че когато възникне необходимост да бъде установен даден факт във връзка с въведено във въззивната жалба оплакване, въззивният съд служебно назначава експертиза и определя задачата й на разноски на страната, която носи тежестта да докаже съответния факт. Изхождайки от тези принципни постановки следва да се приеме и, че тогава, когато наемната стойност на апартамент следва да се определи за първи път от въззивния съд - за което той не разполага със специални знания и опит, съдът не може да го направи без да ползва заключение на вещи лица - независими експерти, и без предварително да постави на обсъждане този въпрос предвид необходимостта от изясняването му с помощта на специални знания. По касационната жалба: В. инстанция правилно е приела, че ищцата надлежно е заявила искането си по чл. 57, ал. 2 СК пред първоинстанционния съд - подавайки по делото изрична молба в този смисъл - поради което и по него се дължи произнасяне. Неправилно, обаче, е процедирала, във връзка с определянето на конкретния размер на дължимата наемна цена за ползването на семейното жилище. В съответствие с дадения по-горе отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме, че в хипотеза, когато първата инстанция не се е произнесла по искането и не е изслушала заключение на компетентно вещо лице в тази връзка, при въведено в жалбата оплакване, въззивната инстанция е тази, която следва служебно - и без искане, да назначи експертиза и определи задачата й на разноски на страната. Изслушването на вещо лице от една страна ще подпомогне съда да направи съответни фактически изводи, за които той не притежава специални знания /тъй като вещото лице ще субсумира установените по делото факти към правилата на практиката и научната теория, отнасящи се до съответните специални области на знанието/. От друга страна ще даде възможност на страните да вземат становище във връзка с установените от експерта факти - вкл. да оспорят заключението му и да поискат изслушване на ново при условията на чл. 200 ГПК. Така по отношение на експертизата, респективно на установените с помощна на съответни специални знания факти, може да се развие предварителен спор в хода на процеса - като се избегне постановяването на краен акт по съществото на спора - решение, с което страните се поставят в положение на процесуална изненада - без съответният въпрос да е бил въобще поставян на обсъждане по делото с всички произтичащи от това последици и в нарушение на принципите за предвидимост на съдебния акт и правна сигурност. Като е формирала извод за основателност на претенцията без да постави предварително на обсъждане въпроса за размера на наемната цена съобразно посоченото по-горе, въззивната инстанция е допуснала съществено процесуално нарушение - което е основание за отмяна на обжалваното решение съгласно чл. 281, т. 3 ГПК. От друга страна липсата на надлежно заключение на компетентно вещо лице /техническа експертиза/ във връзка с определяне на дължимата наемна цена препятства касационния съд да извърши необходимата проверка за правилността на обжалвания акт. С оглед на това делото трябва да се върне на основание чл. 293, ал. 3 ГПК на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото гледане следва да се извършат процесуални действия, изразяващи се в изслушване на заключение на вещо лице относно размера на месечната пазарната наемна цена на процесния имот. С оглед разпоредбата на чл. 294, ал. 2 ГПК настоящият съдебен състав не следва да се произнася по искания за пресъждане на разноски. Мотивиран от горното и на основание чл. 281, т. 3 пр. 2 ГПК и чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение,