Определение № 521 от 19.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12101/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. К. С., чрез пълномощник адв. Ц. Иванова, срещу определение № 31909 от 30.09.2025 г., постановено по адм. дело № 410/2025г. на Административен съд София-град (АССГ). С обжалваното определение производството по адм. дело № 410/2025 г. по описа на АССГ е спряно на основание чл.157, ал.1, т.7 от АПК до произнасяне на Общото събрание на съдиите на Върховния административен съд (ВАС) по Тълкувателно дело № 6/2024 година. Частният жалбоподател обжалва определението с доводи, че състав на АССГ за втори път, въпреки постановеното определение №4045 от 15.04.2025г. по адм. дело №3503/2025г. на ВАС, спира производството по делото, с което отказва да изпълни акт на касационната инстанция и постановява определение в нарушение на материалните и процесуални разпоредби на закона. Излага съображения за неприложимост на разпоредбата на чл.154а АПК с доводи, че същата няма обратно действие и е неприложима за висящи съдебни производства, образувани преди влизането й в сила - 05.08.2025г., каквото е процесното. Твърди, че определението за спиране нарушава принципа за справедлив съдебен процес по чл.6, §1 от ЕКПЧ. По подробно развити съображения в частната жалба се иска отмяна на оспореното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, като докладчика по делото бъде задължен да се произнесе по направеното искане за отвод. Не претендира разноски. С писмена молба от 15.01.2026г. от адв. Ц. като пълномощник на Д. К. С. се прави искане за отвод на настоящия съдебен състав с посочено основание - чл.22, ал.1, т.6 ГПК. Ответникът – административен ръководител на Софийска градска прокуратура (СГП) не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Преди да се произнесе по частната жалба, с която е сезиран, настоящия състав на Пето отделение на ВАС дължи произнасяне по искането за отвод, обективирано в писмена молба от 15.01.2026г. В депозираната писмена молба се твърди, че за част от членовете на състава са налице основания за отвод по чл.22, ал.1, т.6 от ГПК като са възпроизведени публикации, налични в медийното пространство от 27.01.2015г. и 21.09.2018г., касаещи единствено докладчика по делото. Изложени са твърдения за налична информация за извършване на проверки по отношение на съдия Тинка Косева, заради твърдян натиск върху съдии, както и съмнения, че делото е разпределено на състав, чийто член/ове са близки до съдия Георги Чолаков. Основанията за отвод на съда са изчерпателно посочени в чл.22 ГПК, приложим на осн. чл.144 АПК. В случаите по чл.22, ал.1, т. 1 - т.5 е предвидено императивно задължение за съдията да се отведе, а в хипотезата на т.6 е дадена възможност за субективна проценка, относно съществуващото безпристрастие. По делото не се сочат, нито се установяват обстоятелства, осъществяващи която и да е от хипотезите, уредени в чл.22, ал.1, т.1 - т.5 ГПК по отношение на някой от членовете на настоящия съдебен състав. Изложените в искането за отвод обстоятелства, почиват на субективното възприятие на жалбоподателя и/или неговия процесуален представител и не са свързани с конкретни факти, обосноваващи изразеното съмнение в безпристрастността на настоящия съдебен състав и в частност на докладчика по делото. Сочените медийни публикации за докладчика по делото в качеството му на председател на АС - Варна, както и извършване на проверки е неясно, поради какви причини са породили основателно съмнение у жалбоподателя в безпристрастието на докладчика по настоящото дело. Изложените в молбата за отвод твърдения не пораждат минимално, а още повече основателно съмнение за пристрастие от изхода на делото, както на съдията - докладчик по делото, така и за останалите членове на състава по смисъла на чл.22, ал.1, т.6 ГПК във вр. с чл.144 АПК. В молбата не са изложени други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в безпристрастието на настоящия съдебен състав и всички членове се чувстват непредубедени и безпристрастни от изхода на спора, поради което искането за отвод на съдебния състав се оставя без уважение. По същество, настоящият състав на ВАС намира, частната жалба за основателна. Производството пред АССГ е образувано по жалба на Д. К. С. срещу Решение по Закона за достъп до обществена информация № 22545 от 17.12.2024г. на административен ръководител на СГП. С определение №3921 от 05.02.2025г. по делото, състав на АССГ е спрял производството по делото на осн. чл.229, ал.1, т.4 ГПК във вр. с чл.144 АПК до произнасяне на Общото събрание на колегиите на Върховен административен съд по тълкувателно дело № 6/2024г. Определението е отменено с окончателно определение №4045 от 15.04.2025г. по адм. дело №3503/2025г. на Върховен административен съд и делото върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. С оспореното в настоящото производство определение, състав на АССГ отново е спрял производството по делото на друго посочено правно основание - чл. 154а, ал. 1, т. 7 от АПК. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е позовал на настъпили промени в АПК с ДВ бр.63 от 2025г. и приетата разпоредба на чл. 154а от АПК, в сила от 05.08.2025г., регламентираща спиране, възобновяване и прекратяване на производството и позовавайки се на т.7 от цитираната разпоредба и образуваното тълкувателно дело №6/2024г. на ВАС, отново е спрял производството по делото до произнасянето по тълкувателното дело. Определението е неправилно. Тълкувателно дело № 6/2024 г. по описа на ВАС е образувано по искане на изпълняващия функциите главен прокурор на Република България. С разпореждане от 20.12.2024 г. на и.ф. председател на ВАС е образувано тълкувателно дело № 6/2024 г. за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на съдиите от колегиите на ВАС по следните въпроси: 1. Условията и редът за достъп до обществена информация по ЗДОИ приложими ли са за получаване на достъп до информация, създавана, събирана и съхранявана от прокурор в качеството му на орган на досъдебното производство във връзка с предприемането на действия по разследване? Информацията относно извършвани проверки по чл. 145, ал. 1 от ЗСВ представлява ли обществена информация по чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ? 2. За целите на поискан достъп до обществена информация по ЗДОИ, Прокуратурата на Република България, в качеството си на задължен субект по ЗДОИ, задължена ли е да обобщава или предоставя информация, която не е свързана с критериите и показателите за водената от нея статистика и се намира в прокурорски преписки и/или досъдебни производства? 3. Актовете на прокурора, съставени в качеството му на орган на досъдебното производство във връзка с предприемането на действия по разследването или на действия, следващи завършване на разследването, представляват ли обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ? Съответно актовете на прокурора след извършена проверка по чл. 145, ал. 1 от ЗСВ представляват ли обществена информация по чл. 21 ал. 1 от ЗДОИ? 4. Информацията относно прекратено досъдебно производство и съдържащите се в него материали по разследването представляват ли обществена информация по чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ? 5. Длъжен ли е административният орган да извърши преценка за наличието на надделяващ обществен интерес по отношение на искане за предоставяне на достъп до информация, която е създадена, събрана или съхранявана от прокурор по прокурорска преписка или досъдебно производство? Към настоящия момент тълкувателното дело не е приключило с постановяване на акт от Общото събрание на съдиите от колегиите на Върховен административен съд. Посочената от съда като правно основание за спиране на производството по делото разпоредба на чл. 154а, ал. 1, т. 7 от АПК (ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 5.08.2025 г.), регламентира възможност съдът да спре производството, когато има образувано тълкувателно дело пред Върховния касационен съд или Върховния административен съд по въпрос от значение за спора. Същата обаче е неприложима по отношение образуваното на 14.01.2025г. пред АССГ съдебно производство по адм. дело № 410/2025г. по жалбата на Д. К. С. срещу Решение по Закона за достъп до обществена информация № 22545 от 17.12.2024г. на административен ръководител на СГП. Съгласно § 40 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 5.08.2025 г.) неприключилите производства пред административния орган и пред съда до влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред. В настоящия случай производството пред първоинстанционния съд е било образувано на 14.01.2025г., преди датата на влизане в сила на посочената разпоредба на чл.154а, ал.1, т.7 АПК на 05.08.2025г. Ето защо не може да намери приложение по отношение извършваните от съда процесуални действия по висящото съдебно производство и да послужи като правно основание за неговото спиране. Прилагат се процесуалните правила, действащи към момента на образуване на делото - 14.01.2025г., а именно чл. 229, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 154а, ал. 1, т. 7 от АПК, въведена със ЗИДАПК и действаща занапред, поради което е допуснал нарушение на процесуалния закон. Същата разпоредба не следва да се прилага към висящи производства, доколкото законодателят изрично е предвидил довършване на тези производства по досегашния ред, а не по нововъведените правила. Обжалваното определение на първоинстанционния съд за спиране на образуваното пред него производство на основание чл. 154а, ал. 1, т. 7 от АПК, е неправилно и следва да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Настоящата съдебна инстанция не притежава правомощия да задължава първоинстанционния съд да се произнесе по искането за отвод от разглеждане на делото. Въпросите, свързани с основанията за отвод и процедурата по отвод на съдебен състав са регламентирани в чл. 22 и чл. 23 от ГПК. Съдията докладчик следва сам да прецени дали са налице основания за отвеждането му от разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение