Определение № 3046 от 08.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2294/2026 г.

Производството е по реда на чл. 282 от ГПК. С молба от 19.02.2026г. ответникът Технически университет- София, представляван от ректора проф. д-р Г. В., е поискал спиране на изпълнението на Решение №328 от 30.12.2025г., постановено по в. гр. д. №76/2024г. на Окръжен съд- Враца, в частта му, с която въззивният съд е потвърдил Решение № 559/04.12.2023г. по гр. дело №588/2023г. по опис на Районен съд - Козлодуй, с което Технически университет- София е бил осъден да заплати на Е. В. В.- А. сумата от 4087.00 лв., представляваща обезщетение по чл.344,ал.1,т.3 вр. с чл.225,ал.1 КТ за оставане в периода от 01.04.2023г. до 18.06.2023г. без работа вследствие незаконното уволнение и сумата от 407.70 лв., представляваща обезщетение по чл.344,ал.1,т.3 вр. с чл.225,ал.2 КТ за работа в периода от 19.06.2023г. до 01.10.2023г. на ищцата на по-нископлатена длъжност вследствие незаконното уволнение, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда- 26.05.2023г., до окончателното изплащане на вземането, както и в частта му, с която ищцата Е. В. В.-А. е възстановена на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ на заеманата преди уволнението длъжност "експерт управление на собствеността " в ТУ- София, База К.- [населено място]. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, намира, че в частта й за уважения иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ подадената молба е допустима и основателна. В срока по чл. 283 от ГПК молителят е подал касационна жалба срещу въззивното решение, а видно от представеното платежно нареждане от 19.02.2026г. е внесъл обезпечение в размер на 2298,10 евро, която сума съгласно приложената справка от счетоводството е постъпила по сметката на ВКС за обезпечения. Съгласно чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК спирането на изпълнението се допуска след представяне на надлежно обезпечение, което по решенията за парични вземания е равно на присъдената сума. В случая от представените по делото писмени доказателства се установява, че молителят е внесъл по сметка на ВКС сумата, която е бил осъден да заплати с въззивното решение, поради което молбата за спиране на изпълнението му в тази й част следва да бъде уважена. В частта й, с която се иска спиране на изпълнението на въззивното решение по иска по чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност, молбата следва да се остави без уважение. В тази му част въззивното решение не е „осъдително“ по смисъла на чл.404, т.1 от ГПК и не подлежи на изпълнение преди влизането му в сила. По изложените съображения и на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК, Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о.,