Определение № 5368 от 21.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3874/2024 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. Г. П. чрез адв. Д. срещу определение № 3418/03.07.2024 г. по гр. д. № 2217/2024 г. на Върховен касационен съд (ВКС), ІV г.о., с което е оставена без разглеждане подадената от частния жалбоподател молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 2, предл. 2 ГПК на влязло в сила решение № 177/24.10.2022 г. по гр. д. № 248/2022 г. на Апелативен съд – Бургас. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска същото да бъде отменено. Поддържа се довод, че новото доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, ал. 1 ГПК е приложеното към молбата за отмяна свидетелство за съдимост на лицето Д. В. С., което се твърди да не е било известно на страната при инстанционното развитие на делото, а е от съществено негово значение, доколкото същият е мотивирал наследодателката (баба на молителката и настоящ жалбоподател) Д. Х. Д. да извърши разпоредителна сделка с недвижим имот, сключвайки алеаторен договор за издръжка и гледане със С. В. И.. Сочи се, че това доказателство е приложено по ДП № 358/2023 г. по описа на РУ на МВР – Нова З., образувано за престъпление по чл. 354б, ал. 3 НК. Ответниците по жалба С. В. И. и Г. Д. И. чрез общия им пълномощник адв. Х. стичат същата за неоснователна, а обжалваното определение – за правилно и законосъобразно. ВКС, състав на трето гражданско отделение като се запозна с данните по делото и съобрази оплакванията в частната жалба, намира следното: Частната жалба е допустима като подадена срещу подлежащо на съдебен контрол определение на ВКС, в предвидения от закона срок и от надлежна страна. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да постанови обжалвания правен резултат, предходният състав на ВКС е приел, че твърденията по молбата за отмяна за постановяване на решението, чието отмяна се иска при лъжесвидетелстване на лицата С. В. И. и Д. В. С., без да се сочи, че това е установено по надлежния ред – с влязла в сила присъда, споразумение по наказателно дело или влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК и без да се представят доказателства за този факт, са по съществото си доводи за необоснованост на фактическите изводи на съдилищата по съществото на спора, както и за допуснато от тях процесуално нарушение, поради необсъждане на свидетелските показания с други данни по делото. Развити са съображения, че така поддържани тези доводи не могат изобщо да обосноват основание по която и да е от хипотезите на чл. 303 – чл. 304 ГПК за отмяна на влязло в сила решение. Обсъден е и факта, че лицето Д. С. има присъда за документни престъпления, който не е съобщил при разпита си като свидетел по гражданското дело. В тази връзка е изтъкнато, че този факт е ирелевантен към изложеното от лицето в горното му качество относно обстоятелствата от предмета на доказване по въпросното дело. При липсата на твърдения за извършено от С. И. (която е страна по делото) престъпление, което да е във връзка с постановения резултат по спора и да е установено по надлежния ред – с влязла в сила присъда или споразумение по наказателно дело, респ. с влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, е прието да отсъстват основания за исканата отмяна. Молбата за отмяна, въпреки указанията до молителя, е останала нередовна – ТР № 7/31.07.2017 г., ОСГТК. Обжалваното определение е правилно. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на отмяна подлежи влязло в сила решение, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху което е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото. В приложното поле на разпоредбата се включват случаите на установена неистинност на документ и на показания на свидетел с влязла в сила присъда, споразумение по НПК или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК. Настоящият молител не твърди и не представя доказателства, че с влезли в сила актове по съдебен ред е установена неистинност на показанията на визираните лица, една от които е страна, а другият - разпитан по делото като свидетел. Само онова лъжесвидетелстване, което е обусловило постановения по спора резултат и е установено по така предвидените в закона способи дава основание за исканата отмяна. Твърдения за последното обстоятелство обаче няма наведени в молбата за отмяна. Там релевираните оплаквания касаят неправилно приложение на процесуалния закон от редовните инстанции при постановяване на съдебните актове и необоснованост на фактическите им изводи по съществото на спора ( които могат да се проверяват само при редовния инстанционен контрол на тези актове), но те не са относими към предмета на отменителното производство по чл. 303 и сл. ГПК, в което правилността на решението не подлежи на контрол. Като е приел (по идентични съображения), че молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2, предл. 2 ГПК е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство – да се прекрати, другият състав на ВКС е постановил законосъобразно определение, което ще следва да се потвърди. Настоящият състав счита за напълно неотносимо към предмета на това производство соченото от частния жалбоподател ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК – свидетелство за съдимост на лицето Д. С., тъй като такова основание не е твърдяно с разглежданата молба за отмяна и не може да бъде обсъждано при преценката на нейната допустимост. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,